А

Б

В

Г

Д

Е

Ж

З

И

Й

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

Ф

Х

Ц

Ч

Ш

Щ

Ю

Я

 

Дарина Шаркова

 

Животоописание на София Рангелова Маркова

 

София Маркова е родена на 22.09.1927 г. в село Копиловци (област Монтана). Майка й се казва Ивана Иванова Алексиева, а баща й - Рангел Иванов Рангелов. София е най-голямата от петте деца. Тя има един брат – Иван, и три сестри – Мария, Петкана и Йордана. Семейството й е бедно. София споделя, че има трудно детство, понеже е най-голяма помага на майка си за отглеждането на по-малките. Майката на София се занимава с килимарство (тъче чипровски килими), за да изхранва семейството. Баща й е сърдечно болен и не може да се грижи за многодетното семейство. Майка й умира от старост на 70 години, а баща й от инфаркт на 52 години.

София учи в село Копиловци в основното училище, завършва четвърти клас (сега 8-и клас). След завършване на основното си образование се занимава с килимарство. Тъче чипровски килими още от петнадесетгодишна. Междувременно се занимава със земеделие, отглежда жито, царевица, говеда.

 

Заради недоимъка решава да се задоми. Омъжва се на 16 години за Рангел Георгиев Марков от село Конуш (Асеновградско). Двамата се запознават на сватба в Копиловци, откъдето е родом и Рангел, но заради бедността и трудния живот, държавата преселва цялото му семейството в село Конуш през 1937 г. Тогава цар Борис дарява на всички заселници 48 декара обработваема земя и по 2 декара дворно място. Впоследствие земята е кооперирана от ТКЗС. София и Рангел заминават заедно за Конуш през 1943 г. По време на пътуването в София влакът спира заради бомбардировките от Втората световна война. За известно време ги местят в бомбоубежище. След няколко дни продължават пътуването си и пристигат в Конуш. Семейството на съпруга й е много бедно. Бащата на Рангел бил бъчвар, освен това се занимавали и със земеделие.

 

София и Рангел се женят през 1944 г., решават да си построят нова къща. Приготвят сами тухлите от глина, слагат ги в специални калъпи, след което ги изпичат в пещ. През 1950 г. започват строежа на къщата. Наемат майстори и построяват двуетажна къща за 7 години, до 1957.

София поема грижите за по-малкия брат на мъжа си Иван, защото свекърва й е сляпа. Освен това тя се грижи за Маруся, детето на сестра й Петкана, която умира млада от мозъчен удар. Тогава София работи в ТКЗС, обработва царевица, слънчоглед, картофи, пипер, домати. Междувременно е и готвачка в училищния стол на село Конуш в продължение на 5 години, освен това се занимава и с плетачество.

Мъжът на София дълги години работи като тракторист има 44-годишен трудов стаж. Рангел се пенсионира на 60 години, но продължава да работи като тракторист до 66-годишна възраст. Като млад обича да свири на духови инструменти на сватби и събори. По време на редовната му военна служба в Първи републикански набор, София се разболява тежко и дълго боледува. Точно това заболяване е причината тя да не може да забременее дълги години.

 

След многократни неуспешни опити забременява на 37 години и ражда момиче – Юлия, на 25.02.1965 г. След като завършва основното си образование в Конуш, Юлия заминава да учи в Пловдив. Завършва ТОХ "Асен Златаров", после завършва висше образование и започва работа като счетоводител. След това се омъжва за приятеля си от дете Симеон, родом също от Конуш. Женят се на 24.12.1983 г. и заживяват в Пловдив в апартамент, който София и Рангел им купуват. Раждат им се двама сина Стоян и Рангел. София помага много в грижите за внуците. Тя се пенсионира на 55 години – 1982 г., и започва производство на зеленчуци, които продава на пазара в Асеновград. На 77 години София получава силни болки в корема и по спешност е закарана в Пловдив, оказва се херния. След дълга животоспасяваща операция като по чудо София оживява. Възстановяването продължава цял месец, заради напредналта й възраст.

София разказва, че падането на Тодор Живков на 10.11.1989 г. не я зарадвало, нито пък натъжило. Тя смята, че по време на неговото управление имало и хубаво, и лошо, но поне хората живеели по-добре, за разлика от сега, редовно ходели на почивки, нямало безработица, храната била евтина. Споделя, че през целия си живот не е виждала толкова голяма криза колкото сега.

В момента София се радва на спокойни старини. Лятото живее в Конуш и продължава да отглежда зеленчуковата си градина, въпреки че е трудноподвижна и ходи с помощта на два бастуна. Казва, че работата я крепи и че не може да бездейства, въпреки че е на 83 години. Зимата прекарва при дъщеря си в Пловдив, там се радва на порасналите си вече внуци, плете бебешки дрешки и с нетърпение очаква правнуци. Поглеждайки назад във времето, с усмивка си спомня за трудностите. Щастлива е от живота, който е живяла и  казва, че не би променила абсолютно нищо в него.

 

 

 

 
 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени