Митко
 

Разказ за историята на един страхотен човек баба ми

 

   Сега ще ви разкажа за живота на баба ми. Тя се казва Недялка Желязкова Ходулова. Родена е на 19 декември 1942 г.,в село Радиево, област Хасковска. Тя е израснала в работническо семейство от среден произход. Майка й Яна Вълева  също е родена в село Радиево. Работила е в ТКЗС. В момента е жива и е на 96 години. Баща й Желязко Делчев е роден също в село Радиево. Работил е в Нови рудници като миньор. Починал е на 56 г. през 1969 г. Баба ми има двама братя, по-големият брат почина на 59 год. през 1995 г. Малкият брат живее в град Първомай с майка й. Дядото на баба ми е участвал в турската война край Одрин и е бил убит на 32 г.

    Образованието си от първи до седми клас баба ми завършва в село Радиево в училище Христо Смирненски. По-нагоре за съжаление не продължава да учи. Своя начален трудов път баба ми започва като работничка в ТКЗС в село Радиево. На 17 години среща любовта на живота си. През 1960 г. се омъжва в град Хасково. Съпругът й Митко Недялков Ходулов работи като кранист в Марица Изток.

    Двамата заживяват щастливо и спокойно. Оттука всъщност и започва истинският живот на баба ми. От село тя се премества да живее в град, запознава се с много нови хора и това отваря очите към живота й. Тя живее заедно с нейния мъж и неговата майка в апартамент в Хасково. Инстинският трудов път на тази жена започва с първата й сериозна работа в така наречената цигарена фабрика под наименованието "Тракия" в град Хасково. В тази фабрика тя работи като машинистка в пълнячен цех. По-късно тя прекъсва тази работа и започва да работи в Тих Труд в гр. Хасково като плетачка на 3 машини. Това предприятие е известно като съюза на глухонемите, тоест в него работят предимно глухонеми хора.

    Баба ми има двама сина, Недялко и Юлиан. През 1986 година й се ражда нейният внук Митко и поради тази причина тя е принудена да напусне работа и да го гледа, защото сина й и снаха й са студенти в Пловдив. Отдава се изцяло на грижи към нейния внук. След няколко години по-късно снаха й завършва и започва да гледа детето си, а баба ми започва последната си работа като портиер на гардероба в библиотеката Христо Смирненски в град Хасково. От всички работи, които баба ми е работила, от последната тя е най-доволна. Там тя завършва своя последен житейски и трудов път.

    През 1997 г. се пенсионира и се отдава изцяло на земеделска работа. Има нива, която с мъжа си я обработват. Една година обаче по-късно, през 1998 настъпва най-трудният момент в живота на баба ми  почива мъжът й и тя е принудена сама да работи тази работа. След тази трагедия се разболява и майката на дядо ми, с която моята баба живее. Тя претърпява инфаркт и е на легло, а едновременно с това има и склероза. Баба ми се отдава изцяло на нейното отглеждане, което представлява няколко месеца в мъки. По-късно почива и тя. 

   Сега вече в напреднала пенсионерска възраст баба ми посещава Тракийския клуб. Там тя пее. Благодарение на този клуб тя ходи  на екскурзия в Гърция, Турция и нашата страна. В този клуб членуват доста пенсионери, които си организират тържества на всички празници. Там тя пее, играе и се весели, защото с тази пенсия, която взима в момента и която все не достига, едва ли може да се направи нещо по-хубаво от това човек да пее и да се весели и по-някакъв начин да се разнообразява от проблемите във всекидневния живот.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2009 OMDA Ltd.  All rights reserved.