Илия Спасов

 

          Биографичен портрет

 

Мария Георгиева Боеджиева e родена на 18 юни 1932 г. в с. Тешево, общ. Хаджидимово. Тя е моя баба по майчина линия.

Родена и живяла в бедно семейство още от най-ранно детство, тя и нейните родители са се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, като по този начин са се прехранвали. Учила е в с. Тешево в Основно училище Яне Сандански до 7-ми клас, тъй като родителите й нямали пари, за да продължи образованието си.

Така цял живот е работила земеделска работа и най-вече се е занимавала с отглеждане на тютюн.

През 1954 г. се омъжва за Илия Спасов Гиджов. Той пък е работил цял живот като самарджия. Тъй като живеят в планинско село, този занаят е бил доходоносен, защото е било немислимо хората да си прекарват какъвто и да било товар, без да използват товарно животно (магаре, муле, кон), за което е бил нужен самар.

След сватбата са обмисляли преместване в с. Ветрен Дол, което се намира близо до гр. Пазарджик, както са направили много от съселяните им, но в крайна сметка решили да останат в с. Тешево.

След 1956 година започва създаване на ТКЗС-та. През това време започват да взимат нивите и животните на населението. Това се преживява много трудно от всички хора, които са били свикнали сами да обработват земята и да отглеждат животните си.

След тези промени баба ми е започнала работа в ТКЗС-то, като се е занимавала с отглеждането на тютюн. Обаче работата с отглеждането на тютюн не била доходоносна, държавата (ТКЗС-то) обещавала помощ, която се измерва в безплатни материали (найлон, тор, семена, канап), но в крайна сметка това се оказвало заблуда, тъй като парите за тези материали били удържани.

Мария е родила четири деца – Иван, Елена, Спас и Владко, които й помагали в земеделската работа, и ги е отгледала с много лишения. В началото живели в стара порутена постройка, но през 1966 г. успяват да си построят нова къща.

На 15 август 1998 г. семейството преживява лична драма, тъй като неочаквано в разцвета на силите си умира най-малкото от децата им – Владко. От този стрес дядо ми Илия се разболява много тежко, като баба ми се грижи за него три години, тъй като той не може да се грижи сам за себе си (не може да ходи, не може да говори). Той умира след тежко боледуване на 16 март 2001 г.

 

Снимка 1:  Баба Мария

 

 Сега баба ми Мария продължава да си живее сама в с. Тешево, като основното й занимание е да гледа плодове и зеленчуци в градината си. По нейни думи в момента й е изключително трудно, тъй като малката й пенсия стига само за лекарства и да си плати тока и водата.

„Добре, че са децата ми, иначе сме си жив зиян” казва тя, като вижда, че парите от пенсията не стигат за така необходимите в планинското село дърва.

 

Снимка 2: Къщата й в с. Тешево                                          

 

 

 


 

 

 Снимка 3: Паметника на Атанас Тешовски

 

 

  

 

 

Снимка 4: Църквата "Свети Димитър"  в с. Тешево

 

 

 Снимка 5: Стари каменни къщи в с. Тешево

 

 

  

 

 

Снимка 6:  Кметсвото в с. Тешево