Благовест Андонов

Герасим Петров

 

  Герасим Петров е роден през лятотото на 1926 година в околията на град Перник, в типично селско семейство, отглеждащо фуражни кулутри, с няколко домашни животни за лични нужди. До своя 13-годишен рожден ден, той е живял в селото в малка прохлупена къща със своите родители, трите му братя и двете му сестри. Макар че често пропускал учлище, заради ангажиментите му на полето със семейството му, той бил ученолюбив, като любимите му предмети били история и литература.

 Поради немотията и бедността, семейстовто му го изпратило да си търси късмета из София заедно с единия му брат, като другите му двама братя били мобилизирани в армията. Там отседнал временно при далечни роднини, като постъпил на работа при местен капиталист в завод за мебели, като след няколко месеца успял да бъде забелязан от собственика, който  му помогнал да продължи с образованието си. В учлището заедно с група от неговите съученици били силно повлияни от стихотворенията на Христо Смирненски и от събитията в Русия. Идеята за равенството и свалянето на капиталистическия режим не му давали мира, и постоянно се опитвал да привлече повече пролетарии за каузата от неговите приятели, съученици, колеги ..... Като успявал да се укрие от репресивните мерки на царския режим срещу комунистите.

  След като Червената Армия и Отечественият фронт успяват да вземат властта, Герасим смятал, че правдата ще възтържествува и ще натстъпи така чаканото равенство.

 В първите години на първата българска република Герасим бил в армията, където бил донаборен войник, в началото неговата мечта и желание били да продължи да бъде в армията, като изкара необходимата школовка, за да бъде офицер, но след първата година Герасим рязко променя мнението си. След като става свидетел на зверствата на репресивните мерки срещу капиталистите и буржоата по това време. Идеята и представата му за това какво трябва да бъде, и това, което е станало в действителност, променят целия му светоглед. Точно какво е променило толкова рязко неговото мислене също и това, което е видял през периода, когато е бил войник, Герасим Петров не обича и не иска да говори.

 

Герасим с братята си

Последните месеци от армията Петров прекарава в Пловдив, където живее и до ден днешен.

 През 1962 г. постъпва на работа в новопосторения Комбинат за цветни метали Димитър Благоев, днес известен като КЦМ, като в него остава до пенсия. Като допреди това често сменял работата си, поради ред причини. През този период Герасим се запознава с бъдещата си съпруга Цветелина, която работела в сладкарница близо до дома на Герасим. През 1954 г. вдигат скромна сватба, като макар и трудно родителите на Цветелина дават благословията си, като трудността изхождала поради това, че Герасим често сменял професиите си и го описвали като несериозен.

Герасим със семейството си

От този брак Герасим сега има 2 деца и 3 внука, като очаква и се надява да види първия си правнук, тъй като една от внучките му се омъжила наскоро.

 За 54 години брак Герасим и Цветелина споделят, че все още има искрицата и тръпката от първия момент, когато се видели. Нещо изключително рядко и безценно.

 Герасим се пенсионира през 1985 година, като споделя, че живял като обикновен човек и не съжалява за нищо през живота си. Идеалът за равенството и комунизма за него не било изпълнено, но смята, че това, което е било в България, е било възможно най-добрият вариант с оглед на другите социалистически режими като СССР, Румъния, Албания и др.

 Макар на възраст през 1989-90 г. по време на демократичната революция, както я нарича той. Той приема нещата отново много оптимистично и радушно и се надява България да върви само напред и нагоре. Естествено както повечето хора след не повече от 10 години той разбира, че отново идеалите рядко имат общо с реалностите.

 Приемането ни в ЕС и НАТО този път той приема по-скептично. Като той не смята, че ЕС ще спомогне за бързото ни развитие в икономическо и социално равнище, най-вече заради културните ни различия със западно и централно-европейските държави. Но се надява отново да бъде опроверган, като поне този път ще бъде за добро.

 Сега Герасим Петров живее заедно със съпругата си, като повечето пенсионери в България животът не им е лек икономически погледнато, но се чувства щастлив, като единствената му мечта, която иска да види, е - България да бъде едно красиво място за живот, където пенсионерите ще получат заслужената им почивка, без да се тревожат всеки ден за оцеляването си, a младите ще бъдат щастливи и доволни, като ще изграждат всекидневно по-добра България.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2009 OMDA Ltd All rights reserved.