Георги Колев

Георги Панайотов Пепелянков

 

 

 

Георги Панайотов Пепелянков е мой дядо по майчина линия.

Ражда се на 23 март 1933 г. в с. Ветрен, област Пазарджик. Има двама братя и две сестри.

Най-интересните спомени, които дядо ми има от детството му, са свързани с цар Борис III. Най-големият му брат е работел в София и е познавал шофьора на царя и двамата заедно са се прибирали във Ветрен с царския мерцедес и когато дядо ми се е качил в него, е останал изключително впечатлен.

Веднъж е виждал царя да ловува патици заедно с охраната си близо до Ветрен.

От тези две случки дядо ми някак по детски започва да симпатизира на монархията.

През 1942, когато голяма немска войскова част влиза във Ветрен и се установява там, Георги остава изумен от тяхната хигиена и дисциплина, противно на пияните руски офицери, които той вижда след няколко години, объркали пътя за София.

Завършва основно образование в местното училище през 1947 и заминава да продължи обучението си в гимназия в Пазарджик, заедно с другаря си Цветан Киферов. Учението обаче не му е много интересно, а и трябва да започва работа като братята си, за да помага за издръжката на многочленното семейство, и прекъсва след първия семестър в Пазарджик.

Заминава за София, където започва едногодишен курс за шлосери, като едновременно с това тренира овчарски скок. При един неуспешен скок дядо ми пада лошо и контузва ребрата си.

Това го принуждава да се върне във Ветрен, където след като се възстановява, се захваща със земеделска работа, главно лозарство и ориз. На 20-годишна възраст отива войник в танково поделение в Ямбол, а по-късно изкарва школа в Сливен за водач на танк, става млад сержант и получава заплата 86 лв.

След уволнението си се връща отново във Ветрен и си спомня с тъга за масовото влизане в ТКЗС през 1956. Баща му влиза кротко, без да му упражняват натиск, защото е осъзнал, че е безсмислено да се упорства, но дядо ми не приема тази масовизация и я смята за насилствена.

Той отказва да работи в ТКЗС и става тракторист в съседния гр. Септември, изминавайки всеки ден 22 км с колело или пеш, за да стигне до работата си. През това време се запознава с Иванка Йорданова Славска от с. Аканджиево и през 1959 се жени за нея. По-късно през същата година се ражда първото им дете Димитър. Недоволен от заплащането си като тракторист, Георги напуска след 4 години и започва работа във фабрика Победа ( гр. Септември) като поддръжка на машините. Там той остава 5 години, като през този период през 1962 се ражда и второто му дете Павлинка. След това работи за малко като помпиер в местната помпена станция Марица и от 1976 започва работа в ТКЗС като тракторист, където и се пенсионира през 1991.

  Мнението му за тоталитарния период не е добро, защото го е чувствал като принуда. Според дядо ми това е разбило земеделието, държавата е била експлоататор работи с парите на хората, а те чакат (за пример ми дава как е чакал цели 15 години да получи Москвич). България е била една затворена система, твърде отдалечена от модерния свят и новите технологии. Днес дядо Георги е ревностен монархист и привърженик на Симеон Сакскобургготски, като е бил един от чакащите го на софийската аерогара.

  На 60-годишна възраст се разболява тежко, бори се с болестта няколко години, като през по-голямата част от времето е обездвижен. Благодарение на голямата си воля и вяра, днес се радва на добро здраве, пет внука и едно правнуче, обича да се разхожда и да се грижи за овошките си.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2009 OMDA Ltd All rights reserved.