Външноикономически отношения на България втората половина на 80-те към началото на 90-те години.

 

Георги Георгиев

 

В края на 80-те години от голямото геополитическо противопоставне между западния капиталистически и източния социалистически блок все по ясно става, че жизнените сили на социализма са на прага на своето изчерпване. Политическата и икономическа криза не подминават и България. В страната става ясно, че комунизмът е прояден, и че крахът му е въпрос на време. За България остава възможността да обърне поглед за интеграция към развитите западно-европейски общества чрез политическо и икономическо преустройство и преход към пазарна икономика. Целта е да се наблегне и отчетат изходните икономически условия, от които ще се тръгне по пътя на изграждането на отворена пазарна икономика от западно-европейски тип.

В края на 80-те години България има една от най–големите експортни квоти от страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Експортна квота на страните от Източна Европа и СССР през 1988 г. в (%)

 

 

страни износ като % от БНП

България 34%

Чехословакия 19%

Унгария 15%

СССР 7%

Полша 7%

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Collins, Susan M and Dani Rodrik, Eastern Europe and the Soviet Union, Washington, 1991.

 

 

 

Очевидно е, че към края на 80-те износът има твърде важно значение за българската икономика. Същевременно износът се характеризира с твърде висок дял на търговия със страните членки на СИВ. Само СССР поглъща около 50% от износа на страната. Може да се направи изводът, че в края на 80-те г. икономиката на България е била външно ориентирана, но в рамките на регионалната икономическа система на СИВ, характеризираща се с уникален механизъм на централизирано управление и функциониране на търговията и взаимна специализация на отделните национални стопанства. Главна особеност на външната търговия на България по това време е износът на промишлени стоки към СССР срещу внос на суровини и енергийни ресурси на бартерния принцип. Тази черта на икономиката ни разкрива силната зависимост на страната както по отношение на износа, така и на вноса.

В края на 80-те години икономиката на България се нуждае от все повече ресурси за произвеждане на продукция. Износните изделия, осигуряващи насрещния внос, се характеризират с ниска конкурентноспособност от гледна точка на качество. Пласментът им на съветския пазар бе гарантиран от силната защита на взаимната търговия, а заради ниската конкурентноспособност на българските стоки те не могат да намерят място на световния пазар. Поради тази зависимост във вноса и износа икономиката ни попада в капан в началото на пазарната реформа. Значителна част от промишлената ни продукция бе специализирана за износ и в останалите членки на СИВ. През 1987 г. Чехословакия, Румъния, Унгария и Полша заемат около 33% от износа ни. Поради характерните за СИВ разделение на труда и държавния монопол при определяне на продуктовата структура на износа и вноса между търговските партньори се премахва възможността за специализиране в онези сектори, в които България притежава сравнителни предимства, както и стремежът към достигане на световните показатели на конкурентноспособност. От казаното може да бъде обобщено, че експортната зависимост намира израз в ниско конкурентни стоки, предназначени за пазара на страните от СИВ. Осъществяване на преход към пазарна икономика в условията на силна експортна зависимост от пазара на СИВ беше специфичен проблем с фундаментално значение за България и както се убедихме, с големи и дълготрайни последици. Значимостта му в краткосрочен план се определяше от необходимостта да се запази равнището на износа за Страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ). Това би предотвратило опасността от срив в икономиката поради влошаване на външноикономическите условия. Затова от първостепенно значение за икономиката бе да се запази преференциалният достъп до пазарите на СЦИЕ.

В дългосрочен план стратегията трябва да включва преодоляване на зависимостта от пазара на СЦИЕ. Това може да стане само с технологично обновяване на експортния сектор и привеждане на неговата продуктова структура в съответствие с динамичните и статични предимства, характерни за икономиката ни. Главно условие за това обаче бе привличане на чуждестранни инвестиции. Дългосрочният и краткосрочен план обаче застават в противоречие. Невъзможността да се приложи пазарна реформа, осигуряваща запазване на достъпа на българскя износ до преференциалните пазари на СЦИЕ, би обрекло на неуспех решаването на дългосрочната цел, доколкото би отпаднала главната мотивация за приток на чуждестранни преки инвестиции в България.

Преустановяването на преференциалния достъп до пазарите на СЦИЕ довежда до дълбока рецесия в икономиката, където загубата на обширния външен пазар се съчетава с и без това свития вътрешен пазар. В такива условия възвращаемостта от чужди инвестиции би била нищожна. При съчетаването на икономическите с политическите условия забавянето на реформата не трябва да бъде изненада за никого.

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.