Магистралата за Цариград

(Есе политическа интерпретация)

Димитър Панайотов

 

   В исторически и стратегически план Цариград от векове е притегателен център за различни народи и култури. Този космополитен град е уникален по рода си. Той свързва континенти, култури и региони. Територията му е в рамките на два континента Азия и Европа.

Разположен на връх, заобиколен от 3 морета, той на практика е бил почти непревземаем, а заливът Халич (Златният рог) е бил идеално убежище за военната флота. Именно географкото местоположение е причината да бъде столица на Византия под името Византион и Константинопол, на Османската империя под името Истанбул, а ние сме го кръстили Цариград.

   Самият път за Цариград, днешен Истанбул, е стар римски път и от векове наред е сред натоварените, а може би дори е най-използваната пътна артерия на Балканите.

Тъй като живея в град Първомай, по-точно квартал Дебър, именно през който минава Цариградският път и си падам до известна степен авантюрист, често пътувам на автостоп по него. С течение на времето съм се убедил, че хилядите хора, които също пътуват по него са с най-различна етническа и културна принадлежност, с различни съдби и политически възгледи. В разговорите с някои от тях сме постигали консенсус, че немалка част от нашата външна, а и вътрешна политика се диктува именно от източните ни съседи, чийто мегаполис е Истанбул и те не са безразлични към съдбата на България и протичащите в нея събития и процеси.

Но безразлични в отрицателен в повечето случаи за разрешаването на национланите ни въпроси и проблеми план, тъй като Турция има много сериозно икономическо и политическо влияние над България, главно в лицето на Движението за права и свободи. Странното е, че някои етнически турци, пребиваващи в България, които са ме качвали, признават това влияние. Нещо повече! Те го одобряват и подкрепят, тъй като то практически е в тяхна полза.

Възприемат Цариградксия път като техен и липсва каквото и да е притеснение, че безпроблемното им пътуване може да бъде възпрепятствано по някакъв начин. Когато се е случвало да им спомена, че няма да е лошо да намалят неразумната скорост, с която шофират, тъй като ще бъдат спрени и глобени от КАТ често се усмихват иронично и да заявят, че не представлява проблем да бутнат някой лев и да си продължат необезпокоявани. В подобни ситуации съм се възмущавал вътрешно, защото излиза, че едва ли не за тях законите в България не важат и не биха пропуснали да се изгаврят с българските нископодкупни органи на реда като им пробутат 20-30 лева или равностойността им в евро. Това абсолютно чувство на безнаказаност не им е чуждо и особено важи за по-заможната част от тях. Което се отнася и за по-заможната част от българите, разбира се, и държа да го отбележа, за да не създам грешното впечатление, че съм някакъв крайно настроен ксенофоб или шовинист.

Силно впечатление ми прави и наглият и арогантен начин на шофиране на преобладаващата част от турските шофьори на тирове. В болшинството от случаите те не се държат никак колегиално на пътя и са сериозна предпоставка за пътно-транспортни произшествия. Интересното е, че повечето от тях, ако съдя по регистрационните им номера, са именно от Цариград, днешен Истанбул. Явно се чувстват като господари на пътя и те определят кой къде и как ще шофира. Прави ми впечатление и фактът, че немалко от жените на шофиращите леките си автомобили турци носят забрадки, че дори и фереджета. На мен, честно казано, не ми се нрави особено и не ми изглежда особено нормално и лицеприятно, имайки се предвид какви са претенциите на Турция, свързани с вероятното й бъдещо членство в Европеския съюз, а именно, че те са вече една модерна светска държава, загърбила тясно свързаното си с религията минало.

   Но в този ред на мисли, за да не бъда разбран погрешно ще споделя впечатлението си, че една немалка част нямат нищо против етническите българи, доказателство за което е приветливото им отношение спрямо мен, като качен от тях на автостоп и при положение, че обикновено се запознаваме, тоест се изясвява въпросът кой какво име носи. Тези, които са български турци и пребивават в нашата държава, казват, че са доволни от социалният си статус в България и че нямат намерение да се преселват в Турция. Семействата им живеят тук от векове и то в разбирателство с останалите в смесените райони на България, въпреки етническите, културните и религиозните различия. Безпроблемното им пътуване по Царидрадския път, редом с българи, гърци, французи и всякакви хора от различни народности е поредното доказателство за това. Дори когато настъпи време най-вярващите сред мюсюлманите да извършват традиционните си молитви към Аллах и разпънат молитвените си килимчета край пътя, никой не ги обезпокоява да извършат свещените за тях ритуали.

И така трябва да бъде, колкото и да е странно на различните по религия.

Цариградският път може да се разглежда като мост между различните култури и народи.

Той е своеобразна връзка межди Изтока и Запада, между християнството и исляма. Между по-разкепостения западен и по-консервативния и догматичен в социален  и религиозен смисъл източен свят. Той е доказателството, че инакомислещи в много отношения хора могат да пътуват в една посока, както в буквалния смисъл, така и не само. Че можем да пренебрегнем и загърбим някои от различията си в името на едно по-добро съвместно съжителство.

А защо не и по-добро съвместно бъдеще?!

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.