Роналд Рейгън човекът, който направи света по-свободен

 

Иван Аргиров

 

Докато някои се надяваха, че Западът и Съветският Съюз в най-добрия случай  ще могат мирно да съжителстват, Рони спечели Студената война не само без нито един изстрел, но и като покани враговете да излязат от крепостта и ги превърна в приятели.                                          Маргарет Тачър

   Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс. Той е вторият от двама сина на Джон Джак Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландскоанглийски произход.

   През 1920 г. семейството се установява в Диксън, Илинойс. През 1927 г. на 16 години Рейгън почва работа като спасител в Лоуъл Парк, който е на две мили от Диксън.

   През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава икономика и социология и завършва през 1932 г. Въпреки, че получава средни оценки, там той завързва множество искрени приятелства. Тук развива и дарбите си на разказвач и актьор.

   През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. До края на 1939 г. участва общо в 19 филма.

   Рейгън се жени за актрисата Джейн Уайман през 1940 г. Роналд и Джейн се развеждат 1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март 1952 г. за актрисата Нанси Дейвис.

    Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През 1964 г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на Бари Голдуотър. Речта му, предавана по телевизията, с название Време за избор, въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи донори на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално тези предложения да са посрещнати със смях, Рейгън пише в своята автобиография найнакрая се предадох след много безсънни нощи.

   Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да пренощува в някои хотели, понеже те не приемат евреи. Промяната на партийната принадлежност на бъдещия президент става по времето, когато страната се движи по негова преценка в обратната посока.

   През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33ия губернатор на Калифорния, побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г.

   На 20 януари 1980 г. Рейгън става 40-ия президент на САЩ, а през 1984 г. той е преизбран отново. Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от найголемите гафове на президента, който казва Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона завинаги. Почваме бомбардировките след пет минути. Тези думи оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло.

   След избирането му за президент през 1981 г. Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване, която до момента е водена от неговите предшественици Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими Картър. Той действа при хипотезата, че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка.

   Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята мир чрез сила. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически намаляване на достъпа на Русия до високите технологии и изтощаване на техните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт оказване на поддръжка на антируските движения из целия свят от въстаниците в Афганистан до движението Солидарност в Полша, които получават и средства от Джордж Сорос и Ватикана. Рейгън предлага инициативата за стратегическа отбрана, известна като Междузвездни войни, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита извън САЩ като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с Михаил Горбачов в Исландия, при която среща руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. На 11 март 1990 г. Литва, водена от президента си Витаутас Ландсбергис, се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до 1991 г. Съюзът на съветските социалистически републики официално е разтурен. Маргарет Тачър казва Роналд Рейгън спечели Студената война без един единствен изстрел.

   Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително покомплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата гласност, вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на суровия петрол, от износа на който съветската, а и сегашната руска икономика жизнено зависи. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година, всъщност едва ли има очаквания ефект върху Съветите, които да го последват. Съгласно изследванията на ЦРУ увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% за година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие, макар и да се увеличава почти тройно до 4,5% за периода 1985 г. до 1987 г., то се връща след това на същите нива.

   Сред основните му европейски съюзници е премиер министърът на Великобритания - Маргарет Тачър, която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок.

   Поддръжката за антикомунистическите движения в света е основна част от Доктрината Рейгън. Следвайки я, администрацията финансира борците за свобода като муджехидините в Афганистан, контрите в Никарагуа. Бунтовническите сили на Джонас Савимби в Ангола. Увеличава се финансирането на диктаторските режими в Латинска Америка и често се изказват обвинения в американската намеса в покушението на няколко лидери от този регион. Също така помощ се оказва на антикомунистическите движения в Централна Европа като Движението Солидарност, а също и заемане на твърда позиция срещу комунистическото управление в Камбоджа, а и за осъдителното решение срещу САЩ по делото Никарагуа срещу САЩ. Тайното подпомагане на контрите е причината за избухването на скандала Иран пари контри.

   Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в Ливан - Хизбула, което заема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на Израел и Ливан по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в Западния бряг и Ивицата Газа. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в Салвадор и бунтовниците в Никарагуа за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици, за да постигнат своите освободителни цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление.

   Намесата на САЩ в Ливан е причината ООН да възложи на страната многонационална мисия. В Ливан се изпращат 800 морски пехотинци, които да помогнат за евакуация. На 16 септември 1982 г. са избити стотици цивилни палестинци в Бейрут, което кара Рейгън да състави нови многонационални сили. Интензивните дипломатически преговори водят до постигането на мирно споразумение между Ливан и Израел. Американските сили се оттеглят малко след взривовете в казармите им от 23 октомври 1983 г., при които 241 морски пехотинци са убити. Рейгън нарича това найтъжният ден от президентския му мандат.

   Комунистически преврат в малкия остров Гренада през 1983 г. кара администрацията да настоява за международен договор за възстановяване на реда, тази цел е постигната с операция Спешна ярост.

   Първоначално неутрална, администрацията почва да взима все по-дейно участие в Ирано-Иракската война. Често подпомага и двете страни, но все пак заема позицията на Ирак, тъй като счита лидерът му Саддам Хюсеин за помалка заплаха за стабилността на региона от иранския водач Аятолах Хомейни. Хенри Кисинджър в същност изразява найясно политиката на страната, когато казва Твърде жалко, че и двамата не могат за загубят. Американските страхове са свързани с това, че една победа на Иран може да окуражи ислямските фундаменталисти в арабските държави и така да се стигне до сваляне на светските правителства и западни съюзници в Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт. Въпреки първоначалните иракски победи, иранците скоро взимат връх и тяхната победа става все поблизка, това кара Рейгън да организира операция, която да доведе до спирането на оръжейните доставки за Хомейни (при все че покъсно става ясно, че САЩ също са доставяли оръжие). Администрацията предоставя оръжейна и финансова помощ на иракския режим, както и разрешава доставките на материали за него с възможна двойна употреба, които да се изпозлват за биологически и химически оръжия.

    Едновременно с това администрацията извършва тайни продажби на оръжие на Иран, за да финансира никарагуанските контри. В крайна сметка аферата Иран-контри се превръща в скандал. Рейгън демонстрира арогантност в отричането на това, че такъв заговор съществува и назначава независим съвет, който да извърши разследванията. Десет служители на рейгъновата администрация по-късно са осъдени, а други са отстранени в резултат на разследването. Министърът на отбраната Каспър Уейнбъргър е обвинен за препятстване на правосъдието, но след това получава амнистия от президента Джордж Буш, няколко дни преди да започне процеса срещу него.

   На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис.

   Рейгън остава президента, наречен Великият комуникатор за способността си да изразява идеи и емоции в почти интимен план дори когато прави официални обръщения.

   И опонентите, и противниците се съгласяват, че Рейгън притежава слънчев оптимизъм, който е посрещнат с облекчение, защото предшественикът му, макар и често да се усмихва, прави впечатление на намусен и сериозен.

   Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния и е погребан в президентската си библиотека.

   За последните дни от живота му пише Маргарет Тачър :

   Съзнанието на Рони беше потънало в мъглата на болестта. Сега мъглата се вдигна. Той отново е себе си повече себе си, отколкото когато и да е било. Защото ние можем да бъдем сигурни, че Онзи Отгоре никога не забравя тези, които мислят за Него. И когато последното пътуване на този изпълнен с вяра пилигрим го отведе отвъд залеза и когато в небесата дойде утрото, аз бих искала да вярвам, че по думите на Бънинън: фанфарите са го приветствали от другата страна.

   В заключение може да се добави само, че е възможно да се спори за целесъобразността на определени инициативи във външната политика на Рейгън. Без всякакво съмнение обаче е значението и приносът на неговата политика за краха на комунизма. Решителността на Рейгън да използва висок морал в битката с тоталитарната държава вдъхнови хората зад Желязната завеса, като ги накара да повярват в собствените си сили, че могат да отхвърлят комунизма. И наистина Роналд беше водещата личност, която посочи на милиони хора пътя към свободата.

  

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.