Владимир Владимирович Путин

 

Илия Карагьозов- политология трети курс (2006-2007),Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

 

Владимир Владимирович Путин е настоящият президент на Русия. Става временен президент на Русия на 31 декември 1999, като сменя Борис Елцин, а се заклева на 7 май 2000 след проведените президентски избори. През 2004 е преизбран за втори (и последен според текущата Конституция) мандат, който изтича през 2008.

Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Той завършва право в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 г. работи за КГБ в бившата Източна Германия. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университета (1990-1991 г.), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета Анатолий Собчак (1991-1994 г.) и заместник-кмет (1994-1996 г.). Официално той напуска КГБ след опита за преврат през август 1991 г.

След 1996 г. Путин се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. От 1997 г. става заместник на завеждащия администрацията на Кремъл. През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност на Русия, наследникът на КГБ. През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател. От декември същата година изпълнява длъжността на президент. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.

Въобще личността на Владимир Путин и нейния стремителен възход до издигането и на чело на една от 2-те световни супер сили е обвит в мистерия както на повечето от неговите предшественици.

Изненадващия избор на покойния вече Борис Елцин да лансира за свой наследник протежето си Путин още озадачава повечето политически наблюдатели. В момент в който Русия вървеше към едно сравнително широко демократизиране и Борис Елцин, постоянно търпеше вътрешни критики от руските комунистически хард-лайнери, че Русия губи стремглаво своите позиции във външната политика, в стремежа си да стане по западна, Елцин посочи еднолично за свой наследник личност с меко казано спорно минало за своите западни партниори, но личност достатъчно силна и авторитарна, която да може да спре корозията която разяждаше руската федерация от вътре,корозия, която в комбинация със сепаратизма на Кавказките републики, беше криза която самия Елцин не можеше да овладее.

Личноста на Путин е особенно актуална в момента, както заради агресивната му икономическа и външна политика спрямо ЕС и  Украйна, вербаланата му конфронтация със партниора му в борбата срещу световния тероризъм САЩ , относно желанието на американската администрация за разполагане на ракетен щит в бившите страни участнички във Варшавския договор Полша и Чехия. Откритата кофронтация в комбинация със заплахи за асиметрично отговаряне на проекта за американски противо ракетен щит в Европа,на която Путин заложи в изказването си  на Мюнхенската конференция за политиката по сигурността  в комбинация с последвалото смазване с неоправдани прояви на жестокост на проявите на опозиционното движение-Другата Русия,изграждат образа на Путин като човек с начин на действие и мислене на съветски диктатор от  времето на студената война. Методите с които Путин си служи във вътрешната и външната политика, както и желанието му да се намесва във вътрешната политика на 3-ти страни(България е една от тях като страна от евнтуалния петролопровод Бургас-Александрополус), къде вербално като Полша и Прибалтийските републики , къде силово като в Молдова и Украйна, остават нескрито чувство за заплаха у западните наблюдатели. Заплаха,която някой анализатори може би малко прибарзано но не и безпричино, определиха като възможно начало на нова студена война.

За да не бъда голословен,ще се обърна внимание на ефекта Путин в самата Русия.

Несъмнено много дейна и решителна личност Путин,з апочна утвърждаването на своите позиции първо в Русия, показната му саморазправа с политическите му опоненти, голяма част от про-западно настроените руските олигарси, бе приветствана от повечето хора, които вече бяха заклеимили и припознали като причина за своите нещастия новите руски капиталисти, под влиянието на руската пропагадна машина. Машина която е толкова добре изпипана и проверена през годините на анти-капиталистическа пропаганда по време на студената война. Първата жертва на Путин стана магната Борис Березовски,който паралелно с издигането на Путин в държавната йерархия губи своите позиции . От ноември 2000 г. той живее извън Русия. През януари 2001 г. продава 49% от акциите на ОРТ на Роман Абрамович, а половин година по-късно продава и акциите си от Аерофлот.От 24 март 2002 г. Березовски не може да напуска Великобритания, тъй като Русия иска неговото екстрадиране. Според някои изтичници Борис Березовски финансира с огромни средства т.нар. Оранжева революция в Украйна. Кофликтът между двамата периодично се разгаря с нови сили, последния повод бе изказването, от близките дни, на близкия до Борис Елцин, Березовски че че крои преврат в Русия. В стремежа си да изобличат вътрешната и външна политика на Путин, с живота си се простиха и знакови фигури от политическия и медиен елит в Русия журналистката Анна Степановна Политковска,  тя бе  намерена застреляна в събота, 7 октомври 2006 в асансьора на блока, в който живее в центъра на

Москва. Политковска бе известна като е автор на няколко отличени книги за войната в Чечня и режима на президента Путин, най-скорошната от които е Путинова Русия. Няколко пъти е участник във преговори за освобождаване на заложници, включително и в кризата Норд-Ост през октомври 2002, когато чеченски бунтовници взимат заложници в Московския театър. Политковска също е активен застъпник за правата на семействата на загиналите войници, прави разледвания на корупцията във военното министерство и в командването на руските федерални войски в Чечня. В интервю пред британския вестник "Индипендънт" тя разказва, че на 1 септември 2004, по време на кризата със заложниците в училището в Беслан се е свързала с чеченските бунтовници и е успяла да ги склони да позволят на Аслан Масхадов, бившия чеченски президент и бунтовнически лидер, да отиде в Беслан и да убеди терористите да освободят взетите за заложници деца. След като се качва на самолета за Беслан, тя получава мистериозно натравяне. Имайки предишен неприятен опит, тя отказва всяква храна по пътя, но взима чай, защото е жадна. Тя изпада в силно неразположение, изгубва съзнание и не успява да стигне до училището в Беслан. Причината за нейното боледуване не е успята да бъде установена, според Комитета за защита на журналистите. На конференция за свобода на пресата, организирана от Репортери без граници във Виена през декември 2005, Политковска казва: "Хората понякога плащат със живота си, за това което мислят. Дори някой може да бъде убит за това, че ме информира. Аз не съм единствената, която е заплашена. Имам доказателства за това." Спирам се по-подробно на тези факти, защото не може да не направи впечатления с приликите със смърта на Александър Литвиненко,друг яростен разобличител на външната и вътрешна политика на Путин, емигрирал във Великобритания, автор на Забранената в Русия, книга Взривяването на Русия в която в съавторство с заедно с академик Юрий Фелштински той проследява най-щателно как ужасяващите методи на КГБ изстрелват Владимир Путин към върховете на властта и го превръщат в най-популярния руски лидер, избиран някога. Книгата се базира на двайсетгодишния опит и познания от първа ръка на Литвиненко в тайните операции на КГБ и красноречиво описва как наследниците на КГБ оцеляват след разпадането на комунизма. Налагайки едновремешните методи на терор и война, те оформят новия стил на управление в Русия. Самият Литвиненко бе отровен с изотоп на радиоактивния елемент полоний-210 в края на миналата година в Лондон,където бе намерил убежище,след скандалните си разкрития за режима на Путин. Разбира се от Кремъл отрекоха всякаква връзка със смъртта на Литвиненко, като нарекоха нападките подла политическа провокация". Елена Трегубова е друга журналистка попаднала в дългия списък на графата неудобни на Кремъл заради своите книги и публикации. Автор на политическия бестселър-Приказки на кремълската къртица Трегубова е работила в най-големите руски вестници, била е член на т. нар. кремълски пул (акредитираните в Кремъл журналисти) при Елцин и Путин. След бестселъра си, наситен със събрани от първа ръка убийствено-презрителни характеристики на руския президент, Трегубова е уволнена от Коммерсантъ. През 2004 г. Трегубова стана жертва на бомбен атентат, при който оцеля като по чудо. След убедителна информация, че срещу нея се готви разправа, Трегубова остана в Лондон и току що получи политическо убежище.

Като се сложат на страна авторитарни му методи спрямо вътрешните и външни опоненти,в края на втория си и последен (по конституция Путин няма право да се кандидатира за трети) мандат Путин има солидни аргументи в защита на своята политика През 2006 г. приходите от нефто-газовия сектор в бюджета бяха 52.2% от общите и достигнаха 91.4 млрд. евро. Рублата укрепна спрямо долара. Ръстът в промишлеността е висок - 6-7% годишно през последните години. В страната е регистриран кредитно-потребителски бум, търговията на дребно показва невиждани преди темпове на растеж, а цените на недвижимите имоти надхвърлят показателите за повечето столици в света,заради високите цени на енергоносителите Русия се радва на финансова стабилност. През двата мандата на Путин руската икономика достигна растеж 10-12%. Русия изплати м.г. дълга си към парижкия клуб - 25 млрд. долара! Путин си остава свръхпопулярен, с одобрение от най-малко 75%.

Ако можем  да обобщим фактите Владимир Путин ще остане една от знаковите фигури, която е била начело на Русия, популярна личност и в позитивен и в негативен план. Политиката му на твърда ръка се радва на изключителна подкрепа сред обикновените хора в Русия , които след разпадането на СССР виждаха само инфлация, нищета и разцъфтяване на корупцията. От тази гледна точка той спаси репутацията на руската демокрация в очите на избирателите, от които в крайна сметка зависи нейното бъдеще,но си създаде и не малко врагове и яростни критици в страната и извън нея. Няма съмнения обаче,че дори и след края на втория си мандат Путин, ще запази своите силно позиции макар и той самия да най-вероятно да остане в сянка . Вероятно ще трябва да избира от четири възможности. Първата е след изменение в конституцията да остане за трети мандат президент, но той отхвърля подобен вариант. Втората е Русия да стане от президентска парламентарна република и Путин да поеме изпълнителната власт. Третата е да предаде властта на своя избраник и да продължи да дърпа конците в Русия. Според закона предизборната кампания трае 30 дни и Путин може дотогава да държи в тайна името на своя приемник. И последната е да заеме висок пост, като например шеф на могъщия "Газпром", на Конституционния съд или да стане президент на бъдещия руско-белоруски съюз, за да се прицели отново в Кремъл през 2012 г. Газовият гигант вдига в Петербург внушителна 300-метрова кула. Знаковият небостъргач би станал достоен корпоративен дворец за силния лидер, в сравнение с когото бившите руски монарси ще изглеждат просто като джуджета. Едно е обаче сигурно - Путин ще остане на върха на руската политика. Нещо като главен арбитър, с когото съперничещите си за кулите на Кремъл кланове ще трябва да се съобразяват. Дори и ако е президент в сянка. 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.