Биография

 

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград.

От книгата “От първо лице. Разговори с Владимир Путин” (автори Н. Геворкян, Н. Тимакова, А. Колесников) става ясно, че Путин е третото дете в семейството, като двамата му братя умират през военно време.

Така, живеейки в комуналната квартира в Ленинград, малкия Путин си мечтае като порасне да работи в разузнаването, активно тренира бокс, после самбо и джудо.

През 1970 година започва следването си в Ленинградския университет, юридически факултет. Студентските си години посвещава на изучаването на правото и немски език, както и на спорта. Тогава Путин получава майсторска степен по самбо, а след няколко години завоюва това звание и в джудото. След завършването на университета е изпратен на работа в КГБ СССР.

Путин е женен. Съпруга- Людмила Александровна Путина- е бивша стюардеса, учител по немски език. Имат две дъщери- Мария (1985 година на раждане) и Екатерина (1986 година на раждане)

Вл. Путин владее перфектно немски, говори английски. Има научната степен на кандидат на икономическите науки, през 1997 година защитава дисертацията си на тема “Стратегическото планиране на възпроизводството на минерало-суровинна база на региона в условията на формирование на пазарните отношения”.

P.S: Ученическите и студентските години е много важен период в живота на една личност, тъй като именно тогава се дооформя психологическия портрет на личността, подреждат се ценностни и идеологически схващания на човека, очертават се заложените патриотични чувства на индивида, което често се изразява в социалната активност и стабилна гражданска позиция. Но този период от живота на Путин, както и периода на работата му в КГБ (1975-1990г) и в ФСБ (1996-1999) в тоя анализ не е включен, за да има възможност по-подробно и обстойно да се анализират стъпките му към властта, както и качествата му на държавен глава.

 

 

 

Путин- премиер-министър (1999-2000г)

 

 

През август 1999 Путин е упълномощен да изпълнява задълженията на председателя на правителството на РФ, като заема длъжността на Сергей Степашин. Освен това Елцин, в телевизионното си обръщение към народа, представя Путин като негов “бъдещ заместник” на президентския пост. Сформираното ново правителство е трябвало да осигури спокойната подготовка на президентските избори, в които Путин изрично е заявил, че ще участва.

Също така в деня на назначаването Путин е заявил за намерението си да осигури приемствеността на политиката на новия кабинет по отношението на посоката на управление на предишното правителство. Тази приемственост е трябвало да се спазва както в икономическата политика, така и по отношение на вече приетите от С.Степашин решение за стабилизирането на кавказкия кризис. Масмедийното пространство от своя страна веднага се е напълнило с предположения и възможни сценарии на действията на новата политическа фигура. Така в пресата се появяват “пророчества” за сериозно ожесточаване на вътрешната и външна политика на държавата, стигайки до обявяване на извънредно положение в страната и на близките президентски избори. Самият Путин, обаче, нарича такива изказвания “инсинуации”.

Така или иначе в Путин са виждали “твърдата ръка”, която е трябвало да завоюва симпатии на избирателите. Според тогава битуващото мнение приоритетите на главата на правителството се подреждаха в следния порядък: лоялността към Кремъл, след това силови действия и само след това икономиката.

От самото начало на управлението Путин е подложен на истинско изпитание. Икономическата стабилност в държавата е под всякаква критика, външната политика претърпява кризис във връзка с Чеченския и Дагестанския конфликти.

Именно по това време са серия от страшни терористически актове в Москва, когато за 4 дена в руините на падналите сгради са погребани над 200 души. Тези трагедии още повече нагнетяват обстановката в страната, населението чака справедливост, заведени съдебни дела и разкрити вражески лица. Вината за станалото е възложена на чеченски сепаратисти.

Според политически наблюдатели Путин е успял не само да проведе ефективна операция в Дагестан, но и да сложи край на депресията, сполетяла армията след разпадането на СССР.

Критиците отбелязваха голям риск в стремежа на Путин към порядък и дисциплина. Тук е момента да спомена за историческите аналогии и връзката на Путин с лидерите от историята. По-голямата част на коментаторите на политическия живот на Русия избягват да правят аналогии между днешното положение в страната и историческия опит. Но съществуват и привържениците към съпоставки и сравнения, които са склонни да третират събитията през призмата на историята. Така ранната политика на Путин е била свързана с началния период на управлението на Сталин, който е съпроводен от колосално пренапрежение на властите, с ожесточени мерки както в политиката, така и в икономиката. Според началните си действия Путин, обаче, не демонстрира готовност за подобни стъпки, и думите на критиците остават необосновани и неподтвърдени. Още едно сравнение, срещано в медийното пространство и аналитичната критика е приликата на путинската “твърда” политика, и такава на Юрий Андропов, която се оказва неефективна. Друго подобно сравнение е със Слободан Милошевич, като се акцентира, че в резултат на държавна и външна жестока политика е станало задълбочаването на проблемите, които потопиха Югославията.

Но приликата във вземаните решения или действия на Путин с други държавници не означава, че политиката на Путин е обречена. Двумандатното му управление вече доказва несъдържателността на изказванията на “ораторите”.

 

 

31.12.1999 година.

Цялото население е настанено пред екраните на телевизорите в очакване на президентската поздравителна реч, в която ще се повторят банални фрази за икономически, социален и културен напредък на държавата за изминалата година и пожелания за “същият” в следващата. Но за удивление на всички след първите

встъпителни думи тогавашния действащ президент Б. Елцин официално уведомява съгражданите, че подава оставка и поверява изпълнението на длъжността “Държавен глава” на младия и още не много познат на широката общественост Вл. Путин. Тогава пресата се залива с коментари, относно това дали се крие нещо под новогодишната изненада и как ще се промени поведението на Путин след назначаване на този пост. Правейки преглед на цялата година, журналистите отбелязват значителна стабилизация на обстановката в страната. Като проблемни отрасли и перспективи за разрешаването на въпросите се посочват слабостта на националната икономика, неприемането на путинската политика от Запад и още горещия кавказки въпрос.

Сега пред Путин и неговата администрация е поставено едно истинско предизвикателство: за 85 дни,а именно толкова той е бил временно изпълняващ президентските пълномощия, да се задвижи цялата система по такъв начин, че бумеранговото и действие да му осигури подкрепата на населението и съответствено дългите 4 години, пълни с работа, реформи и прогрес.

Първият президентски мандат (2000-2004)

Съгласно резултатите на социологическо допитване до населението, за Путин имаха намерение да гласуват не само привържениците на демократичната и либералната десница, но и на левите социалисти (КПРФ) и “зелени” (“Ябълка”), въпреки че лидерите на тези партии също вземаха участие в изборите. Предстоящите избори, както коментират наблюдателите, трябва да играят роля на легализирането на вече съществуващият “режима на Путин”.

На 26 март Путин е избран за президент на РФ и встъпи в длъжността на 7 май 2000г. В първата си реч като президент, Путин е акцентирал върху основните ценности, от които ще се ръководи, като посочи, че това са съхранение на единството на страната и укрепването на държавата. Именно с тая задача е свързана една от най-значимите стъпки през първия му мандат- реформа на федеративното устройство на страната. През 2000 година са създадени седемте федерални окръга на държавата и назначени упълномощени президентски представители във всеки един от тях.

На 12 август 2000 г. след загадъчна катастрофа край бреговете на Мурманск в Баренцово море загинаха 118 души на борда на руската атомна многоцелева подводница „Курск". Катастрофата породи множество версии за гибелта на подводницата, а недомлъвките за действителните причини на трагедията и „спасителната операция" екипажа ангажираха световното внимание за няколко месеца.

През 2001 година Путин провежда първото кадрово разместване на правителството. Тогава особено остро се обсъжда темата “свои и чужди” в правителството. След това разместване наблюдателите забелязват в основни фракции: представители на бившето обкръжение на Елцин на чело с Волошин и санктперербуржци, дошли до властта заедно с Путин. Особено актуален е бил и въпросът с руските олигарси и отношението им с властта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(1)

 

 

    

 

 

(2)

 

 

 

 

 

 

Тогава (2000 година) противостояние между Путин и Березовски (1) вече е започнало. След Березовски последва и Гусински (2) (предполагам, че и това фамилно име вече е световно известно). Този въпрос е особено дискутиран от западните медии, които излизат с тезата, че държавата по този начин взема в свои ръце и пълен контрол централните телевизионните станции; че Путин, чрез изключително жестоки мерки се е погрижел журналистите да разберат, че последната дума по такива принципни въпроси, като войната в Чечня, винаги ще принадлежи на президента.

Михаил Ходорковски (3) стана трети по ред от разобличените личности от олигархическия потенциал на Русия. На 25.10.2003г. главата на компанията “ЮКОС” е арестуван за нарушенията в данъчната сфера и мошеничество.

Такава “жестока” политика на правителството много от съветниците считаха за рискова, защото именно на големия бизнес се отдава основната роля в икономическото развитие на страната. Но въпреки това икономически успехи на Русия през първия мандат на Путин се считат за невероятни. Във външната политика има разтопяване на ледовете със Европейския съюз и САЩ, развива се сътрудничеството с НАТО, активно върви подготовката за присъединяването на Русия към ВТО.

Като ключов момент в този период се отбелязват двустранните отношения със САЩ. Достига се до съглашение по отношение към американския план за създаване на НПРО (национална противоракетна отбрана), като продължиха да преговарят за съкращаване на ядрените оръжия. След терористическия акт на 11 септември 2001 година отношенията на двете страни значително се сближават. Но Русия не подкрепя становището на Вашингтон по въпроса с далечния изток, и не застава на страната на САЩ 2003 година, когато се започват военните действия в Ирак.

 

 

 

 

 

 

 

Октомври 2002 година… Държавата, а и целия свят, са потресени от пореден терористичен акт. Сега центърът на вниманието е театралния център на Дубровка, мюзикъл “Норд-Ост”. Зрителите са станали заложници на групата на чеченските камикадзе, които настояваха за изтеглянето на руските военни части от Чечня. След повече от 3 напрегнати дни е проведена спецоперация (в залата се пуска огромно количество сънотворен газ, а после (по план) “спецназовците” влизат и разстрелват терористите). Но, за съжаление, реалността се оказа много по-страшна от всевъзможни предварителни сценарии. Мюзикълът се е превърнал в последно преживяване за 130 невинни души, жадни за изкуство и живот. След трагичното завършване, операцията по спасяване (а това наистина е било спасяване, защото общият брой пострадали превиши 700 души) е била атакувана с критики към Кремъл за “пренебрежение с човешкия живот”. За изпълнение на заплахите си терористите са подготвили към 30 взривни устройства, 16 гранати Ф-1 и 89 саморъчно направени бомби. Общият тротилов еквивалент на взривното вещество състави около 110-120 кг. Ликвидирани са 40 терориста (21 мъже и 19 жени).

Вторият президентски мандат (от 2004 година)

 

Приблизително за 2 седмици преди президентските избори Путин дава оставка на правителството на Михаил Касиянов, който през март е заменен с Михаил Фрадков. Оставката на правителството предизвиква всеобщо удивление както в Русия, така и зад пределите и. Съществуват различни версии “как?” и “защо?” Путин предприема тая стъпка, като една от тях е, че с назначаването на нов премиер означава окончателно скъсване с епохата на Елцин в Русия:

Касиянов се е разглеждал като свързващо звено между администрацичта на Путин и екс-президента.

Избори 2004 година. 7 кандидата за президентския пост… 71,31% гласове са дадени на действащия президент В. Путин.

Пълната победа на Путин е срещната с масови демонстрации на привържениците на младежки движения като “Идущие вместе” и “Наши”, подкрепящи президента. Възникването на такива младежки проправителствени организации

(движението “Наши”- е антифашистко сдружение на младежите)

През 2004 г. правителството на държавата се сблъсква с поредицата от мащабни теракти. Взрив в московското метро през месец февруари отне живота на 40 души. Май: теракт в гр. Грозний- загива президента на Чечня Ахмад Кадъров.

Юни: чеченските военни нападат населените места в Ингушетия. През август сполетяха още трагедии: взривове на самолетите Ту-154 и Ту-134 и теракт около московското метро.

Следва жесток и кръвопролитен терористически акт на 1-2 септември 2004 в Беслан, жертви на който стават повече от 1000 ученици и учители от средното училище в града. В резултат на непланирания щурм загиват около 330 души, от които повече от 100 са деца.

По този начин 2004 година се счита за най-неуспешната от началото на путинското управление. Вътрешната политика на страната претърпява кризис: продажбата на активите на “ЮКОС”, на “Газпром”, и последвалите след това обвинения, отнасящите се към правителствената група и към президента в частност за “жаждата за власт”. Реформата в икономическия сектор- монетаризация и отмяна на много социални помощи- предизвиква опасно вълнение и протести, особено в пенсионните кръгове.

 

 

Кризите, сполетели страната, оказват влияние не само на вътрешната политика и обостриха външнополитическата атмосфера: последва влошаване на отношенията със западните страни и на постсъветското пространство. Победата на прозападният В. Ющенко и “оранжевата революция” в съседна Украйна поставят под въпрос влиятелността на действащият президент и бъдещето на традиционните междудържавни връзки.

Управлението на Путин през 2004 година не остана незабелязано и в Европа. Това е годината на очевидно засилващите се тенденции за усилване на държавния контрол. Водещите европейски анализатори заговарят за различията в политическата посока в управлението на путинската администрация. Както отбелязах, в началото Путин се стреми да намери баланс между влиятелните сили: олигарси (от едната страна) и представителите на силови структури (от друга). Именно затова, утвърждават критиците, последната дума принадлежи на малка група либерали, успяла да допринесе значително за икономическите успехи от първия мандат на президента. Политиката от втория мандат, обаче, западната преса свързва със засилването на държавния контрол, нахлуването на държавата в независимите средства за масова информация, регионални власти, либерални политически сили и законодателна власт. Следващата реформа в административния сектор става чрез промяна на политическата система на държавата, като губернатора на федералния окръг вече да не се избира пряко от народа, а да се назначава от президента. Както обясни правителството, причината за тази реформа стана необходимост за усъвършенстването на държавния механизъм, сблъскал се с терористичната заплаха. Така в основата на тази реформа се поставя тероризмът, като първото зло на XXI век.

Тези действия на президента предизвикаха новата вълна от атаки, критики и недоволства. Група от около 100 души- представители на политически и научен кръг на Европа, са се ангажирали за съставяне на открито писмо, адресирано до лидерите на ЕС и НАТО, в което руският президент е обвинен в накърняването на демократичните ценности и диктаторски амбиции. Така Запада възприема политическата насока на Путин като заплаха за руската демокрация и икономика, че истинската му политика излиза наяве към 2004 година, въпреки че авторитарният акцент на управлението на Путин се е забелязвал още от самото начало.

 

Международното сътрудничество между Великите сили, обаче, е проличало на 9 май 2005г., когато в Москва е организирано огромно тържество, посветено на 60 години от победата над фашистка Германия . На тържеството присъстват лидерите на САЩ, Франция, Германия (колкото и противоречиво да не звучи), КНДР. Поканата не е била приета само от президентите на Литва и Естония (поради идеологически и национални схващания) и от президента на Грузия М. Саакашвили, който в този период води открита антируска политика.

2005-2006г външнополитическите проблеми се основават основно на руско-украински отношения (проблемът е основан върху “газовия кризис”); обострят се отношенията на Москва и Минск (към края на 2005г, по същата причина); Русия и Грузия преминават към особено нестабилни отношения, тук централна роля играе въпроса за суверенитета на непризнатите републики Абхазия и Южна Осетия, както и присъствието на грузинска територия на руските миротворчески сили. Русия-САЩ: конфликтът, свързан с ядрената програма на Иран. Този конфликт, обаче, не се отрази върху международното събитие, проведено в Санкт- Петербург- саммит “Большой восьмерки”- срещата на водещите държави. Именно през 2006 година Русия е домакин на срещата, по време на която се повдигат такива въпроси, като енерго-сигурност и –безопасност, борбата срещу инфекциозни заболявания, проблемите на образование, неразпространяването на оръжията за масово поражение, регулиране на регионални конфликти и борба с тероризма. Особено внимание е отделено на въпросите за енергетиката.

Есента на 2006г отново е помрачена от руско-грузинския конфликт, който не е минал без заложници, икономическа и политическа блокада от руската страна. Заедно с това повсеместно започна депортация на грузинските граждани от територията на Русия в случай, ако те пребивават незаконно в страната.

Към края на 2006 година общественото недоволство, паника и ужас подхранва и убийството на известната още от тъмните 80-те години журналистка Анна Политковская. Анализаторската и изследователската и работа основно е била свързана с чеченските престъпници (насилие и зверски убийства, свързани с чеченския екстремизъм), както и остра критика на управляващата класа. Медийното пространство веднага се напълни с предположения за извършителите,като изграждат тезата, че това е поръчково убийство.

Тази година започна с кризис в отношенията между Русия и Беларус. “Нефто-газовия” конфликт, продължил повече от две седмици, завърши на 12 януари, когато правителствата и на двете страни се договарят за свободен транзит чрез белoруската територия на черното злато на Русия.

Смъртта на екс-президент Б. Елцин отново накара държавата да заговори за него, както и целия свят. Още от първите дни, спестявайки коментари, относно “епохата на Елцин”, журналистите, (да компенсират изпуснатото) пристъпиха към прогнози за бъдещи действия на президента, само че вече с “развързани” ръце.

 

Епилог

За тези осем години Владимир Путин успя да направи това, което в края на 90-те години на ХХ век много хора смятаха за невъзможно - донесе стабилност и ръст в материалното благосъстояние на страната, чийто народ след разпадането на СССР виждаше само инфлация, нищета и разцъфтяване на корупцията. От тази гледна точка той спаси репутацията на руската демокрация в очите на избирателите, от които в крайна сметка зависи нейното бъдеще. В същото време Путин провежда една достатъчно “твърда” политика, безспорно намаля своеволието на служителите на медийното пространство (именно като такова аз третирам поведението и абсолютна безотговорност на повечето журналисти, търсещи шокиращи и провокиращи данни и факти за действащите лица в политиката, икономиката, културния живот и останалите сфери с цел- привличане на аудиторията, поръчково манипулиране на общественото мнение и др. Свободата на словото не бива да се свързва с безправие, аморалност и безотговорност). Несъмнено, Путин прояви своя талант да играе на струната на руския умерен национализъм и на жаждата за силен лидер, заложен дълбоко в съзнанието на руския народ. Това, че политическата фигура на Путин е противоречива и далече не е лесноразбираема е факт, който поражда много спорове и дискусии в интелектуалните (и не само) среди. Безкрайната обич към него от милионните му привърженици и безмилостна ненавист и отричане на другите се явява доказателство за противоречивостта на лидера. Още от началото на управлението достиженията в успешно провежданата политика допринасят на Путин славата на харизматичният лидер и “спасител на майка Русия”. В последно време са издадени прекалено много книги за невероятният му принос за руската действителност, представяйки го като малко светлинка в пълния мрак, покрил цялата страна. Публикуването на цели томове литература за действащия президент в крайна степен изигра лоша шега за Путин. “Несъгласните”причисляват всичките такива публикациите към пропаганда, промиване на мозъците и просто популизъм.

През 2008 година се свършва втория мандат на президента Путин, което, в съответствие с конституцията, не му дава право да се кандидатира на следващите избори. Политическите опозиционери вече живеят с надеждата за евентуалното бъдеще, съмишлениците на действащия президент, обаче, тръбят за промяна на Конституция, което ще позволи на Путин да се задържи на поста си още 4 години. Самият президент отрича категорично възможността за промяна на конституцията, която, според думите му, е неприкосновена. Сега медийните представители са заети с “измислянето” на евентуалния путински приемник; политическите наблюдатели внимателно следят за развитието на събитията, коментирайки и давайки своите прогнози; а обикновените хора, вършейки обичайните си задължения, с нетърпение чакат отговора на най-важния въпрос: дали непредсказуемостта на руския дух ще си каже думата и по какъв начин това ще се отрази върху ежедневието им.

Как ще се развият събитията времето ще покаже, и този, възможно най-фаталния момент за Русия, ще се превърне в история.

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.