Историята на Английския клуб- PUB

 Иван Модинков

 

PUB е дума в Англия, която носи много повече значение от буквалния си превод, а именно място където се продават и консумират питиета. От векове насам това е мястото, където се срещат познати, колеги си обменят клюки и брокери сключват сделки. Място, където хората се събират да празнуват, да играят игри или просто да починат от напрегнатото ежедневие. Поради съвременния закон в Англия pub сега е място за семейства, като той се обновява в момента като място, където хората се хранят- традиция, която е изчезнала след ІІ- та световна война. Повечето от тези вече съвременни ресторанти предлагат уютна атмосфера главно в централните райони. В по- отдалечените квартали пъбовете все още изпълняват старото си предназначение, като в тях главно се консумира алкохол.

Тук е мястото да се отбележи и ролята на съвременното право и в частност на закона, който в момента е актуален в Англия и до голяма степен определя и регламентира какво е пъб в днешния му вид. От векове насам правителствата в Англия подлагат на строг контрол и мониторинг местата, където се продава алкохол и най- вече се контролира на кой се продава. Новият закон от 2003 г. прехвърля отговорността да издаде разрешение едно място да е пъб изцяло на местните органи, което се счита за демократично в английското общество. Пъбовете според новото законодателство могат да бъдат отворени по 24 часа на ден, седем дни в седмицата и ако срещу това няма несъгласие от местните резиденти или локалния бизнес, то такъв лиценз се издава на въпросния пъб. Всъщност обаче макар и да звучи апетитно на теория само 0,5% от всички пъбове, които са кандидатствали за лиценз са били одобрени. Така основно пъбовете удължават своето работно време само петък и събота като дни с повече посетители, а в останалите дни се придържат към своето нормално работно време.

За да поръчаш или консумираш алкохол в пъб ти трябва да си над възрастта от 18 години, като някои пъбове запазват и имат правото да изискват от своите клиенти да са над 21 години. Ако не си в тази възрастова категория ти е забранен достъпа до пъб. Единственото изключение е ако си придружаван от родител и си над 16 години, но това правило се използва в около 2 % от всички пъбове в Англия. Като цяло е престъпление да се сервира на лице не навършило 18 години и глобата е до 50, 000 ₤ за това. Незаконно е да се продава алкохол на лица, които вече видимо са под влиянието му. Да бъдеш пиян в Англия е нарушение и глобата е до 1000₤. С голям интерес се очаква и тоталната забрана за пушене в пъбовете, която ще настъпи краят на 2007 г.

Днес се говори за пъб, но това е всъщност термин измислен от Викторианците и означава съкращение от място- къща, където се събират различни хора. Римляните дават на Англия първите пъбове под формата на таверни.

Основен и главен синоним на пъба и основно неговото ядро е бирата. В миналото някои пивоварни успявали да правят по- добра бира от своите конкуренти и продавали отвъд границите на своя район. Така постепенно бирата им ставала известна и от различни райони на страната идвали хора, които консумирали бирата в самата пивоварна. Така именно се ражда и традиционната представа за къща на бирата. Средните векове в Англия се характеризират с високата степен на индустриализация, което води и до замърсяването на питейната вода там. Така, като резултат от това бирата започва да се пие още повече тъй като е единствената напитка, която се прави с пречистена вода. Пъбът утвърждава своята роля в английското общество, макар и в соя начален и незавършен вариант.

Следващ етап в развитието на съвременния пъб в Англия е раждането на страноприемницата. Същата е била ръководена главно от монаси, които предлагали подслон, храна и пиво на пътуващите. Много от тези страноприемници са все още актуални в Англия и могат да се видят, като най- известната се намира в Южен Лондон.

По време на царуването на Елизабет І (1558- 1603) се забелязал просперитетът на вече постоянното градско население в лицето на банкери, адвокати и чиновници. Започнала да се откроява таверната, където обаче се продавало само вино. Това е и била основната разлика между таверната и къщата на бирата. Таверната е и тази, която предлага комфорт и отлична храна, а оттам и клиентелата й е в по- горните слоеве на обществото. Видът на уютната тогава таверна е камина в средата, с клиентите вътре сплотени в интересни разговори, димящите лули и консумацията на алкохол до голяма степен прилича на това, което в момента е сегашният английски пъб. Така таверните се превръщат в модерно място за своите клиенти, както са и днес т.нар. барове само за вино в цяла Англия. Таверната загубила своето очарование и битката с къщата на бирата в края на 18 век и постепенно изчезнала от живота тогава.

Английската гражданска война от 1642 г. е също фактор в развитието на пъба. С победата на Оливер Кромуел във войната много от тогавашните къщи на бирата и таверни изгубили своите разрешителни, а дейности като танцуване и пеене били забранени със закон също така появата на три нови напитки също променили навиците на нацията. Кафето, шоколадът и чаят завоювали бързо свои почитатели и дори били отворени първите кафенета в Лондон (1952 г.)

Ерата на дирижаблите в Английската история също се свързва с просперитета и развитието на съвременния пъб. Цялата страна била пресечена от маршрута между градовете, а това породило и нуждата от изграждането на нови пъбове по тези маршрути, където се предлагали напитки, храна и подслон за уморените пътници. Пъбовете по маршрутите на дирижаблите също се превърнали и в център на търговия. Адвокати срещали своите клиенти там, а също се договаряли и сделки между различни търговци, които от своя страна съхранявали своята стока в тези пъбове. Всичко това довело до невероятно покачване на репутацията на собственика на един такъв пъб. Тази длъжност започнала да носи авторитет и влияние, а и не на последно място възможност за бързо забогатяване. Това е и още една от причините за бързото и трайно настаняване на пъба вече като институция в английският социален живот.

1820 г. в Англия е известна като годината, когато джинът като напитка масово залива албиона и измества тотално бирата. Дори пъбове биват преустроени и там вече не се предлагат бира и храна,а само джин. Това се случва главно в по- бедните квартали, но тенденцията за господство на джина е стресираща. Това кара и набиращата сила средна класа както и индустриалистите да се обединят против него, главно поради недостига на трезвени работници.

Пъбовете винаги са били особен обект за третиране от страна на правителството или краля, ако е било по- назад във времето. Целта е главно събирането на данък върху техните продажби.

Еуфорията от победата над Наполеон при Ватерлоо скоро отстъпва място на икономическа криза. Намаляващата търговия и растяща безработица накарала правителството да предприеме мерки за стимулиране на икономически растеж. Една от тези мерки е и Закон за Бирата от 1830 г., който закон премахва ограниченията върху продажбите и производството на бира, позволявайки на всеки данъкоплатец да отвори пъб, без да плаща за издаване на разрешително. Намерението било да се стимулира консумацията на бира за сметка на джина, консумацията на който била с епидемични размери. Резултатът обаче не бил такъв. Броят на пъбовете нараснал лавинообразно, като някои от тях дори били в къщата на собственика. Консумацията се повишила драстично, а и започнало незаконно производство на бира. Впоследствие били дадени правомощия на местните власти да очертаят работно време и да започнат да издават лицензи срещу заплащане, като дотогава всеки пъб работи по усмотрение на собственика си без фиксирано работно време. Въпреки мерките обаче все повече и повече пъбове отваряли врати.

Въпреки критиките и основателни опасения пъбът има своята жизненоважна социална функция за много хора. Пъбовете също така предлагат и храна и подслон за по- бедната прослойка от обществото, която е била лишена от дом. В оживената атмосфера в един пъб приятели, колеги или дори напълно непознати започват непринуден разговор докато пият своята бира. Там има и забавления също. Музиканти изнасят концерти и различни артисти представления. Някои от тези пъбове били толкова успешни, че били преустроени дори в театри. Разположени в близост до спирки на метрото много от пъбовете имат за свои имена, тези на самите спирки. Закони на Парламента са писани специално и само за пъба в Англия. Лицензи, работни времена, големината и формата на пъбовете са били формирани от актуални исторически събития в Англия и главно в Лондон.

Разхождайки се из централен Лондон не могат да не се забележат десетките Викториански пъбове или техните останки. Трудно е да се представи, но през 1870 г. в централен Лондон е имало един пъб на всеки 116 жители! Натискът за намаление на техния брой е бил огромен и са сключвани сделки от типа на : да се затворят 2 или 3 пъба и на тяхно място да се изгради един нов модерен такъв. През 1880 и 90- те години е и бумът в развитието на пъба, като тогава това се е считало за единствената доходоносна и авторитетна инвестиция. Така милиони паунди били инвестирани в строителството, подобряването или допълването на една цяла инфраструктура от хиляди пъбове само в Лондон. Влагали се най- добрите материали, като дори се внасяло най- доброто стъкло и керамика от другите страни. Това се превръща в една цяла индустрия, която се оказала също много печеливша.

Примерите има нужда да бъдат видени, а не обяснени. И все пак няколко от най- известните пъбове са оцелели и до днес в съвременен Лондон и са истинска атракция за посетителите, макар и обновена. Червеният лъв, Дюкът от Йорк стрийти Принцеса Луси са изящни примери на това какво представлява пъбът за Англия и каква час от живота на обикновения жител заема.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.