ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ ЗНАЧИМОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

Ирина Скакова

 

 

На 19 декември 2006 г. Наказателен съд-Бенгази осъди за втори път на смърт Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж. Съдът ги призна за виновни в убийството на повече от едно лице заради заразяването на 439 деца със СПИН. Съдът оправда всички подсъдими по дело 607/2003 по всички останали обвинения. С присъдата са оправдани д-р Здравко Георгиев, както и присъстващите в списъка на обвинението други български граждани и лица от трети страни. Съдът задължава осъдените, заедно със секретаря на Генералния народен комитет /премиера/, секретаря на Генералния народен комитет на здравеопазването и околната среда /министъра/, секретаря на Генералния народен комитет на финансите, секретаря на Народния комитет на здравеопазването и околната среда в Бенгази, солидарно и в служебното им качество, да изплатят обезщетения между 350 000 и 990 000 либийски динара на гражданските ищци, чиито искове са уважени. Присъдата ще бъде преразгледана за последен път от Върховния касационен съд на Либия през 2007 година. В случай, че ВКС потвърди решението, то подлежи на окончателно обжалване от Висшия съдебен съвет на Либия, който има властта да запази, промени, или анулира присъдите.

На 26 юни Върховният касационен съд на Либия оправда окончателно деветимата либийски офицери, съдени по обвинение, че са насилвали българските медици, за да подпишат самопризнания за умишлено причиняване на епидемията в Бенгази. За 9 януари 2007г. е насрочено първото съдебно заседание по заведения от офицерите иск срещу българските медицински сестри. Всеки от исковете е за 15 000 000 долара.

На 19 декември 2006г. главният прокурор Борис Велчев съобщи, че се очаква извън Либия да бъде заведено дело срещу либийските длъжностни лица, провели следствените действия за епидемията в Бенгази. От Софийската градска прокуратура бе уточнено, че се събират материали за образуване на наказателен процес срещу либийските длъжностни лица.

 

 

Срещу българските медици в Либия са повдигнати няколко дела:

Дело 44/1999 на Народния съд на Либия (7 февруари, 2000 г. 17 февруари, 2002 г.)

Делото започва, без българската страна да е официално уведомена. Делото е прекратено, тъй като съдът не вижда доказателства в подкрепа на обвиненията в заговор срещу държавата. Съдията заявява, че Народният съд се смята за некомпетентен по случая. (Народният съд на Либия е първата инстанция в триинстанционната съдебна система на страната.)

               Като основа за делото се смятат изтръгнатите с мъчения "самопризнания" на част от медиците и тезата на лидера на Либия, Кадафи, че обвиняемите са работили по поръчка на ЦРУ и Мосад.

               В делото, медиците заявяват, че самопризнанията са постигнати чрез изтезание. Тезата на Кадафи е отхвърлена като абсурдна, както от международната преса, така и от експерти.

               Няколко месеца след началото на делото, адвокатите Владимир Шейтанов и Осман Бизанти се обръщат към съда с искане за промяна на мярката за неотклонение поради физическото и психическото състояние на задържаните българи. Шейтанов посочва, че почти двегодишният предварителен арест е несъвместим с правния принцип, че всеки човек е невинен до доказване на противното.

 

Дело 213/2002 на Наказателния съд в Бенгази (8 юли, 2003 г. ... 2004 г.)

               Либия оттегля обвинението за съучастничество в заговор на ЦРУ/Мосад и прави нови обвинения в нелегално изпробване на медикаменти и заразяване с мутации на HIV. Експерти определят обвиненията като невъзможни/некомпетентно съставени от медицинска гледна точка.

               На заседание към делото свидетелстват международно признатите експерти Люк Монтание (откривателя на HIV) и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в следствие на недостатъчна хигиена и започват още през 1997 г., преди обвиняемите да постъпят на работа там. След заседанието, BBC публикува на сайта си репортаж за развитието на процеса със заглавие Българските медици не са разпространили СПИН.

 

Дело 607/2003 на Наказателния съд в Бенгази (,... 200Х г. 6 май 2004 г.)

Наказателният съд осъжда на смърт чрез разстрел Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж по обвинение, че са заразили умишлено над 400 либийски деца с HIV. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор, глоба и лишаване от граждански права по обвинение за неправомерно опериране с чужда валута. По гражданския иск, съдът задължава Ашраф ал-Хаджудж, Кристияна Вълчева и Нася Ненова да платят обезщетения на родителите/настойниците на либийските деца. На 5 юли, 2004 г. са внесени мотивирани жалби.

               През януари, 2004 г. Европейският съюз препоръчва на Либия да оттегли обвиненията си към медиците, в писмо предадено от посланиците на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Холандия.

               Амнести Интернешънъл, Американското външно министерство и други държавни и международни организации изразяват безпокойството си относно протичането на процеса.

               Българското правителство, което пледира за освобождаването на обвиняемите, определя присъдата като несправедлива и абсурдна.

 

Дело на Наказателния съд в Триполи

Българските медицински сестри и палестинския лекар получават повторни смъртни присъди от Наказателният съд в Триполи през декември 2006 г. въпреки натиска на ЕС и САЩ, които поставиха освобождаването на медиците като условие за подобряване на отношенията с Либия. Петте български медицински сестри бяха оправдани по по-леките обвинения за валутни престъпления, варене на алкохол и нарушаване на морала на Джамахирията. Българското държавно ръководство обявява официално, че процесът е бил опорочен. Предстои разглеждане на делото от Върховния касационен съд на Либия, а последната дума ще бъде на Висшия съдебен съвет - орган от девет души, председателстван от либийския министър на правосъдието.

 

Международната преса отделя доста голямо внимание на процеса. Повечето статии са единодушни в това, че обвинените играят ролята на изкупителна жертва за Либийските власти, допуснали условия за избухването на епидемията. Безброй са подписките в подкрепа на оневиняването на медиците ни. В българската преса, покритието е значително и присъдите без изключения се определят като абсурдни.

Либия реагира нервно на международната подкрепа за българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени повторно на смърт в средата на месеца. След като лидери на чужди организации излязоха с призиви към джамахирията да преразгледа решението си, либийското Външно излезе с меморандум, разпространен от агенция "Джана". Негов адресат са генералните секретари на организацията "Ислямска конференция" и съюза "Арабски Магреб", шефът на Министерския съвет на Движението на необвързаните страни и всички арабски, азиатски и латиноамерикански държави, които имат политически и дипломатически отношения с Либия.
В документа се казва, че политическата позиция, изразена от българското правителство, ЕС и други държави, показвала склонност към "ценности, които биха могли да разпалят войни, конфликти и да предизвикат вражда между религиите и цивилизациите по света и да използват развиващите се страни като арена за експерименти на оръжия за поразяване". Либийското Външно протестира срещу намесата над независимия им съд, при условие че съдебната процедура не е изчерпана.

 

Документи по делото сочат, че още в началото на 90-те години на 20-и век в Бенгази са известни случаи на болни от СПИН. В хода на процеса е съобщено, че през 1994г. в Бенгази семейства на заразени са водили дело срещу държавата, което е било засекретено и впоследствие - прекратено.

Разпространението на ХИВ нараства чувствително в периода 1997-1998г., когато здравните власти провеждат масови изследвания, особено сред децата, след като случаите на положителни резултати сред пациентите в болниците се увеличават. Властите дълго крият от родителите на децата истинската причина за техните болести, което води до липсата на прилагане на мерки за пресичане на разпространението на вируса. Властите се опасяват, че ако информацията за липсата на консумативи и необходимите познания за ограничаване на епидемията станат публично достояние, те ще бъдат изправени пред сериозен проблем. Либия кани екипи на СЗО, които да изследват причините за епидемията. В секретен доклад организацията отбелязва липсата на достатъчно консумативи, както и познания сред местния здравен персонал.

През пролетта на 1998г. българските медицински сестри постъпват на работа в болница "Ал-Фатах" в Бенгази, където през август пристига и сестра Снежана Димитрова. Сестра Кристияна Вълчева никога не е работила в тази болница, а съпругът й д-р Здравко Георгиев изобщо не работи в болница в града, а на стотици километри на юг - в пустинята, в лагер на фирма от Южна Корея.

През есента на същата година бащи на заразените деца нахлуват на здравна конференция и настояват държавата да се намеси в разрастващата се хуманитарна криза. Родители на пострадали деца отправят жалби до главния лекар и до регионалното представителство на Министерството на здравеопазването. Министърът на здравеопазването алармира правителството, парламента и лично либийския лидер Муамар Кадафи, който обещава строго възмездие за виновниците.

През декември 1998г. са задържани за разпит няколко медицински сестри, сред които и две българки, освободени след няколко дни. През февруари 1999г. отново има задържани, сред които този път са 23 българи. След няколко дни по-голямата част от тях са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеншка и Снежана Димитрова, както и д-р Здравко Георгиев - съпруг на Кристияна. Близо година се смята, че българите са задържани в качеството на свидетели. На 7 февруари 2000 г. срещу тях е повдигнато обвинение в умишлено причиняване на епидемията в Бенгази.

Българските медицински сестри са невинни, не защото "българин не може да извърши това", а защото вината им изобщо не е доказана и защото световни авторитети в областта на вирусологията и микробиологията обориха публично тезите на либийското "правосъдие". Аргументите за невинността на българските медицински сестри са абсолютно рационални и са от правен, а не от сантиментален характер. Навсякъде, където думата "право" има някаква стойност, съществува презумпцията за НЕвиновност. Човек е невинен до доказване на противното.

 

Втори доказан факт е, че всички дискусии от типа, "какво щеше да стане ако..." са безсмислени и дори контрапродуктивни. През годините вината за нещастието на медиците ни се прехвърляше от правителство на правителство и от политик на политик. Поне днес би трябвало да е ясно, че вината е на един политик и това е полковник Муамар Кадафи. Той е имал нужда да прехвърли вината за грандиозното бедствие извън структурата на либийското общество и едновременно с това да обвини "световния империализъм" в извършването на престъпление, чийто мащаб надвишава дори взривяването на пътнически самолет.

 

 

 

 

Изборът е паднал върху българите поне по четири причини:

               българската държава не разполагаше към онзи момент, а до голяма степен и днес, с инструменти, с които да окаже натиск върху Либия. Какво щеше да стане ако задържаните бяха американци, англичани, французи или руснаци ... Какво щеше да стане, дори ако бяха католици или мюсюлмани ?!

               освен с арестуваните българки и д-р Здравко Георгиев, либийската страна разполагаше и продължава да разполага с още поне пет хиляди (5 000) заложници - български специалисти в различни области, работещи в Либия. За по-голямо удобство, голяма част от тях по онова време (още повече - днес), бяха със собствени индивидуални договори, а не бяха излезли чрез съответните български държавни фирми.

               либийската страна е застрахована, дори и в случай на тотален провал на обвинението за заговор срещу деца. Срещу българите има повдигнати и други обвинения (за незаконна търговия с валута, за аморално поведение, за употреба на алкохол), които при прилагане на цялата строгост на либийския закон, могат да оправдаят многогодишното пребиваване в либийския затвор и дори да осигурят и по-нататъшно оставане в него;

               българското правителство по онова време беше абсолютно про-западно, про-натовско, про-американско. Прекрасна мишена, що се отнася до страничните политически ефекти.

Д-р Здравко Георгиев, смазан от преживения ужас възкликва, че в Либия всичко е непредсказуемо. Уви, може да се окаже предсказуемо. Кадафи показа, че поведението му почива на абсолютно рационални съображения - балансиране на вътрешното напрежение в Либия между отделните обществени групи и тотален шантаж над Западния свят. Плащането на обезщетения за извършените терористични актове и спирането на разработването на ядрени оръжия са тежки аргументи в преговорите му с ЕС и САЩ. Към това вождът на либийската революция добавя и ориенталското изнудване със СПИН скандала.

Делото срещу българските медици в Либия е актуален политически проблем години наред. Проблем от геополитически характер. Отразил в себе си и западния и ориенталския манталитет, и икономическата и социокултурна изостаналост на страните като Либия, и стремежите на САЩ да са световни лидери, и промяната в статуса на България на международната политическа арена вече като част от Европейския съюз. 

Българската държава може да играе само политически от позицията на новоприет член на ЕС. Последният ни шанс е тоталният международен натиск, за който България трябва да направи всичко възможно и невъзможно. Без да се притеснява за изискаността на изказа на официалните си лица. Вече е ясно, че той не е от особено значение. Истината трябва да се погледне право в очите, а използването на СПИН - скандала за български вътрешно политически интриги да се прекрати, защото това е  въпрос на национално достойнство...

 

 

 

Борбата за съдбата на невинните български медици в Либия вече се превръща в психологическа информационна война. На световната кампания в защита на нашите заложници либийските власти се опитват да отговорят със собствена контракампания. И в нея да включат не само арабския свят, но и смятания за мъртво минало Трети свят, а и някои световни организации.
 

Лошото е, че тази либийска кампания дава резултат.
 

Арабите не вярват в невинността на шестимата осъдени. За което обаче сме си виновни и самите ние!

Първо, те не прощават предателството - а главоломните външнополитически салтоморталета на български политици през последното десетилетие по близкоизточните проблеми, доказано неоправдани от прагматична гледна точка, са факт, който трудно може да бъде забравен!

Второ - липсата на принципна трайна външна политика дава възможност за използване точно на България - малка и безсилна (когато започна процесът) държава, за оправдаване на една чудовищна трагедия!

И трето - огромният брой български специалисти в Либия са капан, от който не можем да се измъкнем - защото и те не желаят, и ние не можем да ги върнем у нас.  
 

Българските политици не обърнаха внимание на предупрежденията на арабистите, че в казуса с нашите сестри в Либия на арабите трябва да бъде обърнато особено внимание. Нашите посолства в арабския свят, за съжаление, не направиха почти нищо да доведат до съответните арабски правителства и до общественото мнение там истината за обвиненията, фактите на защитата и т. н.
 

А имаше много начини да се направи така, че либийската пропаганда да се неутрализира - официални посещения и писмени послания на президенти, на премиери, специални пратеници, външни министри, смесени комитети, бизнес делегации, международни форуми, Съвет за сигурност, ЮНЕСКО, Международен съд - и колко още начини има в дипломацията, които биха могли да се използват? Нещо бе направено до известна степен, но само в Европа или САЩ, не и в арабския свят, не и в Третия свят! Те просто бяха както обикновено подценени и загърбени.
 

А всичко това трябваше и трябва да се прави, за да успеем в пледирането си - невинни!

Поздравления за евродепутата Евгени Кирилов, който не се поколеба да апострофира еврокомисаря Жак Баро заради твърде скромната доза подкрепа, изразена от него завчера в пленарната зала на Европарламента във връзка с либийската драма. Всъщност това е единствената разлика, която почувствахме, откакто сме в ЕС. Европейската подкрепа остава умерена, но поне можем да ги апострофираме като равни.
 Ако се съди по думите на г-н Баро, търси се хуманитарно решение, но като много се внимава да не навредим на отношенията с Джамахирията.

А в резолюцията на Европарламента консенсусът позволи да се запише главно, че ако със сестрите се случи нещо още по-лошо, ЕС ще втвърди тона...
 

Повече от очевидно стана, че страните членки на ЕС няма да пренебрегнат егоистичните си интереси, за да заговорят на Кадафи с езика на силата. А това е единственият език, който либийският лидер разбира. Каза ми го веднъж не друг, а посланик на арабска страна в София. Тоест да наложат икономически санкции и да бойкотират бившата терористична република Либия, докато е с това ръководство.
 

Очевидно това е невъзможно. Добре го знае италианският премиер Романо Проди, който беше завчера в София. Ако Европа започне да държи твърд тон на Либия, Джамахирията още утре ще пусне гемиите на стотици хиляди и дори милиони африкански бежанци, които ще се изсипят на остров Лампедуза и по други италиански брегове.

Знаят го и французите, които колкото и да отричат, се стремят най-сетне да продадат в чужбина изтребителя си "Рафал". Неслучайно преди дни "изтече информация", че Триполи е готов да похарчи 2,4 милиарда евро за тези скъпи играчки. Така Франция също бе взета за заложник. Предстои визита на Кадафи в Париж...

Знаят го и англичаните, които никога няма да се съгласят да разменят осъдения за атентата от Локърби либиец Меграхи със сестрите. Защото ако темата "Локърби" стане актуална, могат да излязат наяве срамни тайни от близкото минало.

 

Знаят го и германците, които сега са председатели на ЕС. Ами лично Кадафи им помагаше да освобождават свои граждани заложници в Сахара, което, разбира се, стана срещу заплащане на откуп от Берлин, но беше запазено в тайна.
 

Знаят го и всички големи западни фирми, по същество международни, които помпат либийски нефт. Знае го и нашето Външно, защото официалните изявления на тази тема са подчертано песимистични напоследък.

Изобщо откакто общественият натиск за освобождаване на сестрите става по-силен, властите станаха по-скептични. Сигурно има връзка. Наистина е жалко, че общественият натиск плаши повече София и Брюксел, отколкото Триполи.
 

За САЩ изобщо няма смисъл да говорим. Португалската евродепутатка Ана Мария Гомеш заяви в пленарната зала, че в Либия има тайни затвори на ЦРУ. На какво да се надяваме тогава?
 

Има две големи поуки. България е първата нова членка на ЕС, която в опитите да освободи сестрите може да измери степента, в която влиянието й се е увеличило след членството. Вчера видяхме това ново влияние в Европарламента, в понеделник ще го видим в съвета, при заседанието на министрите на външните работи на 27-те. Да, Европарламентът прие резолюция. Да, темата залегна като отделна точка в заседанието на министрите. И после какво?

Втората голяма поука е за всички 27 страни членки. Ако 500-милионният Евросъюз не може достатъчно бързо да освободи сестрите, ами че той си остава един прост общ пазар, на който всеки диктатор може да се подиграва. Нека поне никой не се заблуждава, че ЕС може да бъде световен балансьор, равностоен на САЩ, Русия или Китай. Но е вярно и обратното. Ако ЕС впрегне силите си, той ще докаже, че е способен да защити своите граждани. Те имат нужда от такова послание.

 

Милиони български граждани се включиха в националната кампания за освобождаването на петте медицински сестри, осъдени за заразяването на стотици деца с ХИВ в Либия. През миналия месец съдът в Триполи осъди сестрите и палестинския лекар на смърт въпреки научните доказателства, че децата са били заразени преди идването на медиците в Джамахирията. Смъртните присъди провокираха много хора в България и спасението на българските медицински сестри се превърна в кауза, която обедини цялата нация. Високопоставени представители на властта, сред които президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев, започнаха да носят ленти с цветовете на българското знаме и надписа "Не сте сами" в знак на солидарност с медицинските сестри. Неправителствени групи организират ежедневни протести, а лентите "Не сте сами" могат да бъдат видени по улиците, в магазини, по автомобилите и дори в някои училища.
 

Около 39% от българите - или над 3 милиона души, са се включили в кампанията. В столицата София те са около 58 на сто.

 

Либия се оплака пред сесията на Комитета по правата на човека към ООН, че ЕС взема страната на българките по СПИН делото.
 

Зам. външният министър Абделати Обейди изразил съжаление по повод кампаниите в тяхна полза и пренебрегването на заразените деца. Обейди, чието изказване било умерено, отправил и призив да се участва по-активно в Международния фонд за Бенгази.

Германският представител Мартин Хут изразил позицията на ЕС, че съюзът винаги е изразявал съпричастност към децата, но е изключително разтревожен от смъртните присъди. Българи също са засягали в свои изказвания въпроса с осъдените медици на различни форуми на Комитета по правата на човека, казаха от нашето Външно. Въпросът обаче не може да бъде формално поставян в комитета нито от Либия, нито от България, докато не бъдат изчерпани юридическите възможности по случая.
Междувременно стана ясно, че либийската Генерална дирекция по печата е издала книга със заглавие "Престъплението на века - версиите на престъпниците и свидетелствата на жертвите". В 80 страници са описани историите на 426-те либийски деца, заразени със СПИН. В книгата има и разкази на родителите и много подробности от делото.

 

Муамар Кадафи е срещу смъртното наказание на сестрите. Това заяви пред РФИ бившият външен министър на Франция Ролан Дюма след неофициална обиколка в Иран и Либия. Така той потвърди изявлението на италианския адвокат Джовани ди Стефано, за което "Стандарт" писа. Кадафи е на власт 29 г. Той е променлив, различен.

Той е интригант, нарцистичен е, изобщо е всичко, каквото може да си помислите. Но не е някой, който оставя своята публика безразлична, каза Дюма. Бях пратен за първи път при него от Митеран, когато бях министър. Митеран ме извика и каза: "Изпращам ви там, но имайте предвид, че ще се срещнете с един йезуит. Йезуит мюсюлманин, нека внесем това уточнение... И продължи: Ако не се върнете до 2-3 дни, ще пратя командоси да ви освобождават. Кадафи е всичко това, персонаж във всички цветове."
 

Сега Кадафи не искаше много да говори за българките, но изложи пред мен някои идеи. Първата е, че е срещу смъртното наказание на сестрите. В това няма спор, мисля, че той е категоричен.

Второ, той заяви, че не разбира начина, по който хората от Запада разчитат проблема със сестрите, както и натиска, който съвсем закономерно се извършва по случая, както и по отношенията с Либия. Кадафи ми каза: "Вижте, Франция идва, енергично протестира и заявява: Докато няма решение по случая със сестрите, няма да правим бизнес. Американците постъпват различно. Те идват, енергично протестират, но правят бизнес." Кадафи вижда нещата такива, каквито са. Това е неговият начин да каже, че ще се случи нещо, но да го оставим да действа,защото натискът не води до нищо, каза още Ролан Дюма.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.