Правомощията на българския президент

Ивалина Бешкова

 

Съгласно чл.1, ал.ч от Конституцията България е република с парламентарно управление. Това означава, че основните въпроси в държавата се решават от парламента, а не от друга институция, респективно не от президента. Парламентът съставя правителството, той го държи под постоянен контрол, той може по всяко време да го освободи от функциите му. Парламентът притежава определени правомощия и спрямо самия президент. Той може в частност да повдигне срещу президента обвинения в държавна измяна или в нарушение на конституцията и да го предаде за съдене на Конституционния съд.

Доколкото България е парламентарна република, става ясно, че президентът не може да притежава онези правомощия, които притежава президентът на една президентска република като САЩ.

Въпросът за президентските правомощия следва да се разглежда и в контекста на конституционно установения принцип за разделение на властите. Без да сме догматично подчинени на този принцип, трябва да се въздържаме от една прекомерна президентска намеса във вътрешните работи на отделните власти. Той оставя общо взето извън прякото осъществяване на всяка от трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната (чл.92,ал.1 от конституцията).

Въпреки това президентът на Република България разполага с много съществени правомощия в редица направления.

Президентът разполага със значителни правомощия най-напред в сферата на законодателната власт.

Президентът участва в конституирането на законодателната власт. Той насрочва изборите за Народно събрание (чл.98,т.1 от конституцията). Наистина в случая той действа при условията на конституционно установен лимит. Съгласно чл.64, ал.3 от конституцията, изборите за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване на правомощията на предишното Народно събрание. Но вътре в тези два месеца президентът е органът, който определя деня на провеждане на изборите. Това не бива да се подценява. В някои случаи моментът, в който ще се проведат парламентарните избори е много съществен.

Президентът има правомощието и да разпуска при определени условия - Народното събрание. Това е възможно при хипотезата на чл.99, ал.5 - когато не се постигне парламентарно съгласие за образуване на правителство.

Президентът участва в определена степен в осъществяването на законодателната власт. Той обнародва приетите от Народното събрание закони. Той обаче не е длъжен да ги обнародва във вида, в които са приети. В 15-дневен срок от приемането на законите той може да ги върне в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано (чл.101, ал.1 от конституцията). Това правомощие е твърде съществено. В огромния брои случаи то предопределя съдбата на върнатия за ново преразглеждане закон. Президентът следователно е в състояние пряко да влияе върху законодателния процес.

Президентът разполага с редица съществени правомощия в сферата на изпълнителната власт.

 

Президентът участва дейно в процеса на конституиране на централната изпълнителна власт - правителството на Република България. Той е, който възлага  на определено лице да състави правителството на републиката. Наистина той е длъжен да следва определения в чл.99 от конституцията алгоритъм при съставяне на правителството, но няма съмнение, от друга страна, че в хода на консултациите със съответните парламентарни групи той може да упражни съществено политическо въздействие върху тях и следователно в някаква степен да предопредели  крайния изход на консултациите. На 4 февруари 1997г. именно в хода на състоялата се с президента Петър Стоянов Парламентарната група на Демократичната левица реши да се откаже от мандата да състави второ свое правителство.

В някои случаи президентът и пряко назначава правителството на републиката. Това е възможно, когато не се постигне парламентарно съгласие за образуване на правителството при условията на чл.99, ал.1-4 от конституцията. В този случай президентът  назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори (чл.99, ал.5 от конституцията). Президентът назначава служебно правителство и при условията на чл.99, ал.7 от конституцията - когато в последните три месеца от своя мандат Народното събрание не успее да състави правителство.

Президентът притежава и някои други, много значими управленски правомощия.

Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. В това си качество той назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания - по предложение на Министерски Съвет. Той оглавява и Конституционния съвет по национална сигурност. По предложение на Министерски съвет президентът обявява обща или частична мобилизация, а когато Народното събрание не заседава, обявява по своя инициатива - положение на война (при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения), военно или друго извънредно положение (чл.100 от конституцията).

Президентът притежава редица съществени правомощия в областта на външната политика. Той сключва международни договори в случаите, определени със закон (чл.99,ал.3 от конституцията), и назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международните организации-по предложение на МС (чл.99,т.6 от конституцията).

Президентът назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители,определени със закон (чл.99, т.7 от конституцията).

Президентът упражнява и редица други правомощия,изразяващи суверенитета на държавната власт.Той дава и възстановява българското гражданство или освобождава и лишава от него;упражнява правото на помилване;предоставя убежище, опрощава държавни вземания (чл.99, т.9-12 от конституцията).

Като държавен глава, който олицетворява единството на нацията,президентът има и правомощието да отправя обръщения пряко към Народното събрание и към народа.Той може освен това да информира Народното събрание по основни въпроси,намиращи се в кръга на правомощията му.

 

Президентът притежава правомощия и при конституиране на съдебната власт. Той назначава и освобождава от длъжност председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Назначаването,респективно  освобождаването,става по предложение на  Висшия съдебен съвет. Президентът има обаче правото да не приеме направеното му предложение. Едва повторно направено предложение го обвързва със задължението да извърши съответното назначение или освобождаване (чл.129,ал.2 от конституцията).

Съществени правомощия притежава президентът и при съставянето на Конституционния съд.Той самостоятелно, т.е. не по предложение на друг орган,назначава една трета от 12-те членове на Конституционния съд.Като имаме предвид голямата роля, която Конституционния съд играе при изграждането на правно-нормативната основа на страната, може да разберем значението на това правомощие.

Пред погледа ни се очертава една широка гама от президентски правомощия. И е редно да се постави въпроса, какви правомощия не притежава президентът?

Президентът не притежава правото на законодателна инициатива. Неведнъж от различни страни се чуват искания за разширяване на правото на президента на законодателна инициатива. Тези искания са неоправдани.

Президентът не бива да има право на законодателна инициатива. Това право не е необходимо нито на държавата ни,нито на самия него. Законодателна инициатива притежават както Министерски съвет,така и всеки народен представител.Ако намери, че е необходима законодателна инициатива по някои съществени въпроси на обществените отношения,президентът би могъл  да предизвика упражняването й. Едно негово обръщение към Народното събрание, в което да се посочи и защити необходимостта от определена законодателна инициатива,няма да обвърже юридически никого.. Но политически посланието му не може да не постигне търсения ефект.

Президентът не притежава и правомощие да издава нормативни актове. И правилно е той да няма такова правомощие. В съответствие с принципите на правовата държава, издаващ първични правни норми,трябва да е единствено Народното събрание. Единствените пък органи,издаващи вторични правни норми, т.е. норми в изпълнение на първичните норми, трябва да са централните органи на изпълнителната власт - Министерският съвет и министрите. В тази схема няма и не може да има място за президента.

Намирам, че правомощията на президента, без да са прекомерни,не са недостатъчни.

Не бива да се забравя,че стойността на предоставените на президента правомощия се проявява в единството с характера на самия президент. При един слаб като личност президентсилните правомощия ще бъдат слаби. Каквито и правомощия да предоставите на една безхаберна личност, те все ще са недостатъчни. Обратното. При един президент, притежаващ воля и характер, слабите правомощия ще се изпълнят и истинска мощ. Следователно личността на президента неизбежно преминава в предоставените му правомощия, за да им придаде собствените си качества. С други думи,силата на президентските правомощия е не толкова в самите тях, колкото в морално-политическия и волеви характер на онзи, който ги осъществява.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.