За глобализацията с очите на Т. Фрийдман

 

 Анастасия Арикова

 

            В книгата си Светът е плосък  Томас Фрийдман  предлага на читателите интересна интерпретация на  XXI век, с рисковете му и потенциалните възможности на глобализиращият се свят. Журналистическата способност на Фрийдман да анализира и подлага на критика заобикалящата го реалност го карат да се замисли върху актуалните въпроси на епохата и в същото време да се опита да намери отговорите, които ще са достъпни за широк кръг от читателите, което той постига посредством ясна и точна дефиниция на проблема, както и пълно разгръщане на обоснованите тези и аргументи към тях. Професионалната му кариера го подтиква към непрекъснатото пътуване по света в размисли над най-вълнуващите го въпроси. В центъра на вниманието на журналиста лежи същността на глобалните промени, през които ние преминаваме, встъпвайки в новия век. Фрийдман пише за глобализацията, развитие и влиянието на Интернета, сблъсъка на традиционните и съвременните ценности, което е предизвикано от изключително бързи темпове на техническите и социалните промени. Названието на книгата изразява представата на автора за бъдещият свят, в който старите йерархични структури вече няма да имат предишната си сила, а полето на глобалната игра ще предоставя еднакви възможности за изгодата от световното производство.

 

            Основната му теза гласи, че към 2000 г. няколко икономически и технологически фактора (авторът посочва 10 такива) съвпаднаха с ръста на обема на човешкия капитал и на организационните възможности на икономически развитите страни. Така световната икономика навлиза в нова епоха: Глобализация 3.0, където светът е стеснен до миниатюрни параметри; където  водещата сила вече не са глобализиращите се страни, и дори не глобализиращите се компании, а именно индивидите. Според Фрийдман уникалността на ситуацията се състои в това, че индивидите и малките групи от хора за пръв път в цялата история на човечеството получават възможността да сътрудничат и да се конкурират на световния пазар като пълноценни и пълноправни производители  и потребители на стоки и услуги. Шансовете за успех вече не зависят от гражданството и място на живеене, а от образованието, способностите,  амбициите и от достъпа им до световната комуникационна система. Тази ситуация радикално променя условията на дейността на по-рано възникнали компании, които са принудени или да се адаптират към постоянно променящата се конкурентната среда, или да си тръгват от бизнес-бранша, предоставяйки път за по-модерни и отговарящи на изискванията на епохата фирми. За създаване на такава ситуация способства прогресиращо развитие на комуникационните технологии и най-вече интернет, което дава възможност за осъществяване на най-различна дейност, изисквана от съвременната цивилизация, в мащабите на цялата планета. Така планетата става единно производствено поле, в което действат унифицирани работни правила. В това се състои принципиален смисъл на плоския свят, където на преден план излиза индивидуализма и ролята на прогреса.

            Но Фрийдман не прокламира, че плоският свят ще се развива спокойно, което да доведе до премахването на предишни икономически бариери. Но този процес  обхваща само половината от човечеството. Втората част за сега остава настрани, а присъединяването и не се счита за историческа неизбежност. Мнозинството от жителите на различни страни нищо не са спечелили от изравняването на света, някои от тях дори имат основания да считат, че този феномен работи против интересите им. Като препятствията за развитието на плоския свят Фрийдман посочва пред всичко бедността и болестите, с които страда значителната част от населението на планетата, която няма възможност да подобри положението си. Следващият недостатък е съществуването на общества, които живеят около плоския свят, усещат въздействието му, но не могат да се възползват от неговите предимства. Третото затруднение се състои в това, че в многото страни от Третия свят глобализацията на икономиката  увеличи социалното разслояване, както и числото на безработните. Не на последно място по значимост Фрийдман отбелязва четвъртият компонент от недостатъците- ограничеността на природните ресурси и дизбаланса на екосистемата.

            Такъв Фрийдман вижда света през XXI век, такъв го предоставя на читателите- с всичките му предимства и недостатъците. Оттук водеща роля поема вече аудиторията, от която зависи мястото на тази книга в дългия списък на научно-аналитичната литература на модерността. Според мен книгата е истинско предизвикателство за всички, които търсят, за да намерят.