Професия писач на домашни

Елка Стойчовска

 

 Преди няколко дни във един вестник, прочетох статия с подобно заглавие и ми направи доста силно впечатление. В тази статия се говори как студенти пишат есета, реферати, дипломни работи на други студенти срещу заплащане. Или с други думи как една група по- умни и не толкова заможни  студенти, се издържат от писането на домашни на по- мързеливите си колеги. Според мен това е огромен проблем на висшето ни образование, но явно още не е осъзнат. А като гледам на къде вървят нещата, скоро тази практика ще се превърне в преуспяващ и взаимноизгоден и за двете страни бизнес. Участниците тук са три страни- т. нар. писачи, чакащите на готово студенти и разбира се Министерство на образованието.

          Браво на тези умници, които го правят. Явно са много умни, щом имат сили освен за себе си да се грижат и за околните. Изкарват си пари и не е нужно да ходят на работа. В статията пише, че месечно се изкарват по 400- 500 лв. В същото време упражняват собствения си ум и се тренират да пишат. Да не им зле?! Почти винаги работите им са оценени добре, което увеличава постоянните им клиенти. Преподавателите винаги задават едни и същи неща, със сходни критерии, което улеснява процедурата. Явно е, че писачите са най- облагодетелствани от цялата работа. От другата страна са мързеливите студенти, които в момента не осъзнават, че те са най- ощетени. След като завършат, няма да могат да напишат нищо самостоятелно и винаги ще търсят някой да им го направи. То това си е нормално за нашите ширини, това си  е в кръвта на българина. Ние все си чакаме някой да ни свърши работата, да ни оправи, а ние после си мислим, че сме го преметнали. Естествено е, че грешат. Не знам как един студент, който не е писал през годините самостоятелно, който не е чел книги и накрая не си е мръднал пръста за дипломната си работа, ще си намери подходяща работа. Явно такива студенти ще се задоволят да работят, като сервитьори, шофьори, бодигардове или продавачи. Добре, но къде е смисъла да учат тогава въобще. Четири години и нищо после, една диплома без стойност. Парите, които дават на някой да им пише работите, по- добре да си купят една диплома и без това няма да я използват. В повечето случаи, „хитрите” студенти, дори не се решават да търсят възможност за реализация по специалността си, явно осъзнали, че не са добре подготвени. За този бизнес не са виновни само студентите, тук вина има Министерство на образованието със своето бездействие. Навсякъде може да се намери реклама за това- по улици, форуми, специализирани сайтове, даже и в двора на самите университети. Някой би си казал, че  това е съвсем легално. Но това не трогва никой от системата на висшето образование. Даже и самите преподаватели много, много не се интересуват дали студентите са се потрудили или просто са използвали практиката известна, като „copy- paste”. Те не само трябва да оценяват с по- ниска оценки тези студенти, но и да не ги допускат до изпит, за да знаят, че следващия път трябва да дадат нещо и от себе си.

           По повод на тази статия, реших да проверя наистина как стоят нещата. Под прикритието, че осъществяват копирни услуги, набиране на текст, попълване на документи и т.н. те започват и да приемат поръчки за реферати, есета и курсови работи. Цените също са доста интересни. Например един реферат струва 20 лв., с таблици и диаграми 30лв. Една презентация на Power Point варира от 50- 100 лв., в зависимост какво съдържа- снимки, текст, видеоклип, музика и т.н. Преводите също се предлагат, като услуга. Цената е 3 лв. на страница, за по- известните езици, и 5 лв. за други езици. Есетата и докладите са по- скъпи, защото по тях се работи повече и се търси уникалното и интересното. Най- скъпи си остават дипломните работи, като за тях тарифата е от 300- 500 лв., но основното изискване е качествената работа. Ще спомена и многото сайтове в интернет, в които също може да се заяви дадена тема и да се плати след като продукта е готов. Може и да се закупи вече направена работа, сходна на тази, която ни трябва, като заплащането съответно е по- малко.

          След  като научих тези неща, направо останах без думи. То това вече си е било разраснал се бизнес, просто не знам как ще бъде решен. Ясно е, че лентяи и хора, които са готови да им свършат работата винаги ще има. Ясно е и, че един закон няма да помогне. Ясно е също, че „насила от студентите хора няма да стане”. Но това не означава, че трябва да се бездейства, а нека поне да започнат първите стъпки за решаването на този проблем. Трябва да се покажат на студентите отрицателните последици от тази порочна практика, да се покаже, че висшето ни образование има смисъл и не трябва да се гледа само получаването на дипломата, да се покаже, че подготовката е много важна за реализацията по- късно.  Нека се обединят усилията на студенти, преподаватели и Министерство на образованието за решаването на всички проблеми и за едно по- добро висше образование в България.