Пенка Костадинова Тинчева- политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

 

Мечтата за България

 

Мечтата на България да се превърне в Испания или Ирландия, след като вече е членка на ЕС, може и да не се сбъдне, пише авторитетният британски в. "Таймс". Не трябва да се подценява големият напредък и развитието, което България постигна в последните години, но все още тя е много по-бедна от Испания или Ирландия по времето, когато те влизат в съюза.
     Когато Испания се присъединява през 1986 г., заедно с Португалия тя има БВП на глава от населението от 70% от средните нива за останалите членки. Десет години по-късно, когато ЕС се разширява с още 10 страни, БВП на глава от населението в Испания все още е над две-трети (около 12.4 хил евро) от средните нива за 15-те (18.9 хил евро). Този показател в Ирландия се равнява на 16.1 хил. евро, а във Великобритания - около 16.2 хил. евро. През последните 10 години БВП на глава от населението в Испания достигна 80% от средното за 15-те стари членки на ЕС, или 27.6 хил. евро за 2006 г. В същото време Ирландия се представя дори още по-добре с 40.9 хил. евро. Данните са на британски в. Таймс.
          България е много назад, като БВП на глава от населението е  от съответно 33% и 34% от средния за целия блок. Това нарежда балканските страни след Латвия, която досега е най-бедната. Това прави позицията на София много по-лоша в сравнение с Испания и Ирландия, като дори и постъпленията от еврофондовете няма да им помогнат да изравнят стандарта си. През тази година България се очаква да получи 1 млрд. евро помощи и ще трябва да върне в европейския бюджет 324 млн. евро. Подобна сума трудно може да се погълне от българската икономика с БВП от 19 млрд. евро (по данни от 2005 г.).

България и Румъния са най-бедните страни -членки на ЕС, напомнят и чуждите агенции. Бъдещето им е много по-неясно и мрачно от гледна точка на политическо и социално развитие, смята Жан-Мишел де Вал от университета в Брюксел. Според него евроскептицизмът тепърва ще расте, най-вече сред хората, които ще загубят от присъединяването - по-възрастните работници и жителите в провинцията. Твърде вероятно е политическият консенсус в новите членки да изчезне скоро и да се стигне до политическа нестабилност, прогнозира Де Вал.
           Въпреки подобни мрачни прогнози експерти застъпват мнението, че двете държави ще постигнат бърз растеж. Общо България и Румъния ще прибавят около един процент от общия БВП за ЕС. България и Румъния ще вървят по стъпките на присъединените през 2004 г., обяснява Ема Менаше, анализатор към инвестиционната банка Ixis-CIB. По думите й те може да постигнат много бърз и стабилен растеж, чийто основен двигател ще са преките чужди инвестиции и бумът във вътрешното търсене и в износа. Преките инвестиции са около 8% от БВП на двете държави, което е много голям дял, допълва тя. България и Румъния са много привлекателни, защото цената на труда все още е много по-ниска, отколкото в Полша, Чехия, Словакия и Унгария, казва Менаше.

              Инвестициите в България и Румъния си остават значително рискови, предупреждават германските медии. При всичките положителни финансови показатели - стабилни валути, ниски нива на поскъпване и падащи лихви - чуждите предприемачи не бива да забравят рисковете и трудностите, пише в. "Ди велт". Изданието подчертава, че подемът на икономиките в България и Румъния всъщност доказва, че те разчитат на членството в ЕС и постъпващите помощи от Запада. БВП на глава от населението в двете държави все още е една трета от средния за съюза и изостава съществено от досегашния последен - Латвия.
            Общата икономика на ЕС нарства след приема на България и Румъния едва с 1%, въпреки че 30-те милиона жители увеличат европейското население с 6%.
           "Широко разпространената корупция и недостатъчната правова сигурност са значителен рисков фактор. България и Румъния имат още път пред себе си и инвеститорите трябва да очакват удари", казва пред "Ди велт" Оливер Щьонер, експерт в дружеството за инвестиционни консултации "Коминвест" (Cominves). Гражданите на новодошлите бедняци България и Румъния дават едва една трета от средната европейска икономическа продукция въпреки големите успехи в последните няколко години, пише и австрийското интернет издание "Нахрихтен Аустрия".
             Основните проблеми са все така корупцията, недостатъците в образователната система и инфраструктурата.От 1 януари правителството в България повиши минималната заплата на 92 евро на месец, докато богатите българи правят скъпи и за западните стандарти покупки в луксозните софийски молове.

            Ами каква може да бъде мечтата ми за България тогава? Нашата страна да стане равноправен член в Европейския съюз, като под равнопраен аз разбирам не само в поличтически и правен аспект, а в икономически културемн, морален и цялостен аспект.

            Искам политическите партии в България да преодолеят собствената си ненаситност и арогантност, искам  българите да се обединят като цялостана етническа общност и да забравят злобата и завистта си, останки от комунистическото “равенство”. Искам да вървя по улиците и да виждам усмихнати млади хора, а не угрижени и съсухрени, подтиснати и сбръчкани фигури, погълнтаи от собствената си невъзможност да живеят.

Искам по-добро бъдеще за себе си и за нероденото ми потомство, за остаряващите ми роднини и близки, и за “изчезналите” ми и невъзнамеряващи да се завърнат в България-приятели.

Искам равни човешки права и свободи, искам т.н. политическия елит да се освободи от комунистическите си възгледи на шпионаж и разврат.

Искам едно ново, модерно освободено общество, искам един нормален живот за себе си и за останалите българи. Искам да престанем да се самозалъгваме, че живеем добре,  и че нещата ще се оправят от само себе си.

Искам младите момичета да не стават високо платени проститутки, а младите момчета наемни убийци, в липсата на перспектива за нормален живот и неспособност да живеят, така, кокто искат, лишени от шанса да работят и да печелят, за да се издържат.

“Искам, искам , искам и все така заспивам”, казва българската певица Милена, но докато “гората” е “обрасла” от “храсти”, които живеят на гърба на млкото останали “дървета”, както казва Васко Кръпката в своята песен “Ден след ден”, промяна не може да има.

И “ден след ден”  българинът ще се самозалъгва, че живее, когато в действителност едвам преживява.

 

Литература:

“Times”, 2006

“Die Welt”, 2006

“България и Румъния, новите бедни на Европа”, в. Дневник, 03 януари 2007 г.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.