Пенка Тинчева - политология трети курс (2006-2007), Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

Човекът при капитализма

 

 

Много може да се каже за човека при капитализма. Това е новият човек, човекът на бъдещето, човекът устрeмен към големите небостъргачи, многоетажните, лъскави корпоративни офиси, стъклените сгради, металните корпуси, фаянсовите облицовки, PVC дограмата, модерните коли, наполовина джипове, наполовина автомобили, или така наречените SUV-та по американски, роботизацията, масмедите, телекомуникациите, интернета, глобализацията, технологиите, мобилните апрати и телефони. Да, всичко това са характеристики на човека при капитализма.

Въпросът, тук, обаче е дали този човек на новото време, карайки новата си кола обoрудвана с последен модел DVD устройство, с климатици, IPOD и какви ли не технологии, пригодени за негово удобство, живейки в лъскавите големи конда или така наречените мезунети, имайки миялна машина, последен модел компютър, обзавеждане, автомобил, пералня, и какво ли още не, дали този човек е щастлив?

Ами не, не е. Този нов модел, капиталистически човек, създаден и издялан по образец на големите американски компании е едно от най-нещастните, мизерни и безправни същества на този свят, роб на корпорацията, потънал в кредити самотник, изолиран в така наречения си офис, който не представлява нищо повече от едно бюро, отделено с една дъска от колегата си,  седящ в съседство на компютъра, огрижен в собствените си проблеми и мисълта за печелене на повече и повече пари.

Каква илюзия, каква изолация, колко неразбрани и самотни хора, лишени от човешки взаимоотношениям, неумеещи да комуникират помежду си, отчуждени и вглъбени в преследване на целите си, които в крайна сметка дават тласък на технологичното развитие, но убиват човешкото в човека, превръщат го в машина, подтчинена на робота-шеф, наречен корпорация.

Самотни и нещастни хора, роби на капитализма и технологиите, но понякога се замислям кое е по-добре да бъдеш роб на капитализма, което в едно модерно, съвременно общество е неизбежно или да живееш някъде в Африка, Латинска Америка или Източна Европа, където нямаш компютър или, ако имаш той се задъхва от пренатоварване, нямаш автомобил, или ако имаш е модел 89-та, изхвърлен, от някой западноевропеец, намерен от някой нашенски предприемач и закупен от теб за скромната сума от 2000 евро, когато всъщност стойността му дори не е и  двеста лева?

Е наистина, кое е по-доброто роб, на корпорацията, имащ кредити на стойност 300 000 долара, хранещ се в ресторантите за бързо хранене, чието пилешко месо е бъкано с антибиотици и хормони за по-бърз и технологичен растеж, причиняващо болестта “obesity” (затлъстяване) или в най-лошия случай рак, каращ лъскав автомобил, живеещ в мезонет на 50-тия етаж или живеещ в дървена колибка, или панелен апартамент вегетарианец, нямащ пари за един SMS (съобщение), возещ се в градския транспорт и броящ стотинките за кафе, пешеходец, просещ родителите си за пари, но хранещ се с екологично чиста храна от село, натурално произведена в двора на баба  ти и дядо ти.

Ами това е то, не е лесно да живееш в това забързано технологично време, лишен от свобода, спящ и хранещ се в колата си, роб на корпорацията, работейки осемдесет часа на седмица, имащ три коли, огромна къща и четири деца. Друго си е то България-екологично чиста храна, неженен, броящ стотинките за кафе, обикалящ цяла нощ кръчмите и харчещ пари на чужд гръб.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.