Политическият живот в Първомай

Димитър Панайотов-  политология втори  курс (2006-2007),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

 

     Първомай, като община, включваща 17 населени места и официално население, надвишаващо 32 хиляди души, има, смея да твърдя, небезинтересно минало. Хронологически погледнато землището на град Първомай е присъединено трайно, стабилно и невъзвратимо към България по времето на Симеон Велики вероятно по време на първата му война с Византия около 894 904 г. От времето на Второто българско царство е намерения в кв. Дебър оригинален втори екземпляр на моливдула на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 1383 г.) виден византийски политически деец и писател, император на Византия от 1347 до 1355 г. Моливдулът му е от времето преди да стане император. Тази и други находки, както и преданията, говорят, че районът е бил плътно заселен и с ясно оформена българска национална идентичност по времето на първите две български царства.

      Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на длепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик. Трябва да се отбележи, че сведенията за двата днешни квартала на град Първомай Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по стари Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като кьой де Ени Мусулман от венецианският дипломат и учен Бенедето Рамберти, секретар на посланника в Цариград, минал оттук през 1534 г.

     До Освобождението трите селища се появяват периодично в историческите извори под различни имена: Първомай като Елиаслу, Илиаслу, Алиага Чекмедже, Алиага чешме, Хаджилес, Аджилес, Хаджиелес, Яджила и най-разпространеното Хаджи Елес; Дебър като кьой де Ени Мусулман, Енимахле, Бабаески, Иннимал, Дервент Ени махле и най-разпространеното Дервент; Любеново като Югуртчи, Югуртчии, Юртчии до най-разпространеното Юртчи. Интересни сведения например дава за Дебър впечатленият френският лекар пътешественик Пол Люкас, минал през него през 1706 г., правейки описание от почти една страница!

   Поради географския характер на района неговата естествена незащитеност и силната турска власт тук, националноосвободителните борби не са ярко изразени. Въпреки това по тези места са се подвизавали редица хайдути и войводи, сред които най-известен е прочутият Ангел (Кариотов) войвода.

   През 1836 г. в Османската империя се извършва преброяване, според документ от което, пазен в Габрово, в тази година в Хаджи Елес има вече килийно училище. Преданията говорят, че някъде около 1830 1832 г. в Хаджи Елес има две махали турска и българска. Българската била много по-голяма, но само турците си имали джамия и училище. Българите пожелали също да си изградят религиозен храм, но успели да получат разрешение само за училище. То било изградено през 1832 г. Първи учител е поп Никола, който освен обучението на учениците извършва в училището и богослужения, църковни обреди венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. в училището, което тайно растяло чрез различни пристроявания, е изграден и олтар и сградата е официално призната и осветена като църковен храм това е запазената и до днес църква Свети Димитър. За нуждите на училището в съседство с църквата хаджиелесци построяват нова сграда. Особено бурно започва да се развива Хаджи Елес след 1873 г., в началото на която се открива официално железопътната линия от Белово до Димитровград. Край Хаджи Елес е изградена една от само двете гари в този край.

    Хаджи Елес е освободен от турско робство на 1 (13 ст. стил) януари 1878 г. от Втора бригада на 1-ва Кавказка кавалерийска дивизия. На 5 (17) януари авангардът на 2-ра бригада на 2-ра Гвардейска Кавказка кавалерийска дивизия (с командир генерал майор Клодт) Конно-гренадирския полк и други части под общото командване на полковник барон Шакелберг се установява в Дервент. Три дни по-късно през Дервент преминава (и отсяда в дома на Запрян Честименев за кратка почивка) и генерал Гурко, където го посрещат стотици жители, начело със стария учител Тахчиев, войводата Димитър Гатев и други първенци.

   Ролята на Първомай като административен център на района проличава ясно веднага след Освобождението - при административното устройство на Източна Румелия град Хаджи Елес става център на една от само четирите околии в тогавашния Хасковски окръг. Този факт е особено показателен на фона на резултатите от първото официално преброяване, проведено в края на 1879 г. в Източна Румелия, според което Хаджи Елес има само 799 жители и по този показател е едва на 14-то място сред 29-те селища, включени в околията! Дервент с 1950 жители е второ по големина селище в околията, Юртчи е 20-то с 550 жители. Турците в Хаджи Елес са само 115 души 14.39 % при 20.78 % за околията и около 33 % за областта! Това, заедно със запазените спомени, показва, че при Освобождението Хаджи Елес е загубил една чувствителна част от своето население от турски произход. Бурният миграционен процес в последвалите няколко години, когато над 2/3 от жителите турци на околията се изселват в Турция също е в подкрепа на тази теза. В резултат на тази миграция до 1890 г. напълно изчезват турските селца в землището на днешен Първомай Мурханли, Кушукьой, Челингирмахле Изселват се и турците от Юртчий и Хаджи Елес.

   За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Чирпан, революционер, заточеник в Диарбекир, откъдето се завръща едва след Освобождението. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части по същество въоръжените сили на Източна Румелия. За тях бързо се изграждат подходящи казарми югозападно от железопътната гара. Разкрити са околийски съд (1879 г.), пощенска станция (1 януари 1881 г.). През 1884 г. се появило първото кредитно учреждение земеделска каса, прерастнала по-късно в клон на БЗКБ. През 1882 г. е построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. и първата градска амбулатория.

   През 1882 г. в Хаджи Елес се построява и открива класно училище, което през следващата година се настанява в специално построена за него двуетажна сграда.

   Град Хаджи Елес започва бурно да расте както по броя на жителите си, въпреки миграцията на турското население в посока Турция, така и по площ предимно по посока на гарата, северно от която били изградени над 20 склада: за житни произведения, тютюн, строителни материали, различни селскостопански, манифактурни и колониални стоки. Около гарата се появяват търговски дюкяни, работилници, кръчми, ханове, хотели До Освобождението Хаджи Елес е разположен в днешната северозападна част на града, на около един км от железопътната гара. Само за две десетилетия центърът му се прехвърля в непосредствена близост до гарата.

   Населението на Хаджи Елес, Дервент и другите селища от околията вземат дейно участие в Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

   След Съединението бурното развитие на Хаджи Елес продължава. В резултат на новоприет закон на 1 януари 1887 г. Хаджи Елес от град става село. Следват бурни протести и предложения, в резултат на които на 18 ноември 1889 г. V-то Обикновенно народно събрание взема решение, утвърдено с Указ № 589/30.11.1889 г. на княз Фердинанд, поместен в брой № 5/08.01.1890 г. на Държавен вестник с което Хаджиелеската селска община отново е преименувана в градска, т.е. възстановява се статутът на град на Хаджи Елес.

   Пет години по-късно, при раждането на престолонаследник на българския княз, Фердинанд удовлетворява молбата на жителите на града и с Указ № 63/31.011894 г. Хаджи Елес е преименуван на Борисовград на името на бъдещия български цар Борис ІІІ.

   През 1906 г., с Указ № 462, обнародван на 21.12.1906 г. село Дервент е преименувано на Дебър, а село Юртчи на Любеново. Бурното развитие на Борисовград продължава и след 1900 година. Растежът му не е прекъснат дори от унищожителното земетресение през април 1928 г., когато в резултат на три много силни труса: на 14 април Чирпанското земетресение, класифицирано със сила 6.9 степен по Рихтер, ІХ степен по официалната в България MSK-64 (скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник); на 18 април Пловдивското земетресение, със сила 7.0 по Рихтер и ІХ Х степен по MSK-64 и на 25 април Старозагорското земетресение магнитуд 5.7 по Рихтер, VІІІ степен по MSK-64.  Резултатите от тези земетресеия са плачевни за населението на днешен Първомай. В Борисовград и Дебър няма здрава сграда, 90 % са практически неизползваеми. Още по-трагично е положението в Любеново на практика незабавно е взето решение селото да се премести и изцяло да се застрои наново на около 1.5 км южно от разрушеното, на днешното място. На фона на разрушенията само след първия трус разрушените сгради са над 1 000, жертвите са сравнително малко обикновено се посочват 8 убити, предимно деца и около 100 150 ранени. Още при първия трус са убити 6 души, в това число 4 деца, а са ранени около 20, 11 от които тежко. Населението, което първоначално се разбягва, с помощи от цялата страна и от чужбина постепенно се окопитва и започва да преодолява последствията. Но за да се преодолеят всички последствия са били нужни над десет години и милиони левове.

   Първите истински предприятия в града се появяват около 1940 г. През 1938 г. се появява тъкачната фабрика Селянка, на следващата година е основано и акционерното дружество Витекс за производство и експорт на пулт, консервирани зеленчуци и млян червен пипер. Появяват се и няколко малки предприятия мелници за червен пипер, които при национализацията през 1947 г. са присъединени към Витекс и то се превръща в Партизанин, един мощен консервен комбинат от седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век. Към Партизанин след 1985 г. е изградено първото в България предприятие за кетчуп Булто След 1989 г. КК Партизанин бе реорганизиран в акционерно дружество Булконс, а Булто продължи да съществува като напълно самостоятелна фирма. С МЗ № 9159 на Министъра на просвещението, обнародвана на 05.01.1946 г. Борисовград е преименуван на Първомай. Политическите причини за това преименуване на населеното място са несъмнени. С Указ № 829, обнародван на 29.08.1969 г. към Първомай са присъединени като квартали бившите села Дебър и Любеново. През втората половина на ХХ век в Първомай се появяват предприятия, като най-голямата пасмантерийна фабрика в Югоизточна Европа Искра, Авторемонтния завод Иван Чуков сега АРЗ, Завод Георги Ганев сега Изипласт, Завод за спирачни съоръжения (ж.п. калодки), голямо млекопреработващо предприятие клон на Млечна промишленост Пловдив, птицеклаица, шивашкото предприятие Кап. Георги Кротнев дн. Алена Р ООД, изчезналия вече Машиностроителен завод Сребрин Чуков, агонизиращата кооперация Единство бивша ТПК Желю Иванов, РПК ПетърБояджиев дн.ВК Съгласие...

Почти всички вече са приватизирани, поети от нови собственици и е нужно известно време за да стане ясно тяхното бъдещо развитие.

През последните няколко години започнаха да възникват и нови частни производствени фирми. Сред тях заслужава да се отбележи изграденото изцяло с френски капитали голямо предприятие за обработка на вълна, което обаче не е съобразено с всички екологични норми и доведе до мосово недоволство сред първомайската общественост поради неприятните зловония носещи се от извършващата се в него промишлена дейност. Има също така няколко добре работещи шивашки предприятия, консервно предприятие клон на Олинеза, оранжерии и др.   

Първомайско е голям производител на селскостопанска продукция, особено в областта на зеленчукопроизводството. Селскостопанското производство е дело на местните кооперации и преди всичко на частни стопани, които произвеждат значително количество продукция, но страдат от липса на пазари и реализация. С надежда се очаква съставянето на стратегия за решаването на този много основен за гражданите на Първомай проблем.

   Като демографска справка трябва да се отбележи, че населението на града нараства непрекъснато до около 1970 година, след което се забелязва известен застой, дори намаляване на броя на жителите. Обяснение на това явление са редица обективни и субективни фактори, най-вече социално-икономически и съответно политически.

    Първомай има своите сериозни успехи в областта на културата и спорта. Основа на изявите в културната област са двете читалища, работещи в града Образцово народно читалище Св. Св. Кирил и Методий в кв. Първомай с филиал в кв. Любеново и Народно читалище Просвета в кв. Дебър. Към тях са изградени редица самодейни колективи: Ансамбъл за народни песни и танци, оркестър Дионис, оркестър Веселите момчета, драматични състави, фолклорни формации, група за руски песни, група за стари градски песни, библиотеки, клуб на дейците на културата и ред други, които развиват много богата дейност и изнасят концерти, представления и спектакли в града, общината, страната и дори в чужбина преди няколко години фолклорна група на ОНЧ Св. Св. Кирил и Методий участва във фестивал в Антверпен, Белгия, предвижда се участие в подобна проява в Италия. Ежегодно в града се провежда голям празник на тракийската народна музика. Първомай и района са родно място на няколко от големите български писатели, най-известни от които са Героят на НРБ академик Георги Караславов и Слав Хр. Караславов, чиито книги са преведени на десетки чужди езици в милионни тиражи. В момента в Дружеството на писателите в Първомай членуват десетина местни творци, автори на общо около тридесет издадени книги: лирика, проза, краеведчески изследвания и други. Някои от тях са членове и на дружеството на писателите в Пловдив.

    В града творят и художници, дърворезбари, фотограф-художници и други творци в различни сфери на духовния живот. В града и няколко селища в общината са изградени кабелни телевизии и местен радиовъзел.

   В областта на спорта работят няколко спортни клуба: Борислав, Атлет, Олимп, Клуба за конен спорт Каубой, Шахклуб Дуел... Футболният клуб Борислав" има записани и няколко сезона в Б РФГ и добри постижения в турнирите за купата на страната. Първомай има славно минало във волейбола. Волейболът в Първомай води началото си от 1931 г. Местен отбор се е състезавал във втора А РВГ. Сериозни успехи са постигнати в леката атлетика, водомоторния спорт, хандбала и през последните години особено във бадмингтона (СК Атлет), където са завоювани редица републикански титли. В града работят и Туристическо дружество Драгойна и поделение на СБА...

    След управлението на бившия кмет Тодор Баръмов, кандидатирал се с политическата подкрепа на БСП и изкарал пълни 2 мандата, в момента органи на държавно-административното и обществено самоуправление в града и общината са Общинския съвет, състоящ се от 29 общински съветници, представители на различни политически сили, избрани през 2003 г., и Общинска администрация, начело с общински кмет, избран с пряко гласуване. Кмет на общината е г-н Ангел Папазов, със заместник кметове г-н Костадин Ангелов и г-н Юлиан Димитров, а секретар г-жа Недялка Чакова. Председател на Общинския съвет е г-н Енчо Захариев.

   От 31 партии и коалиции, участващи в местните избори през 2003 г., следните 6 успяват да обусловят състава на последния Общински съвет на Първомай:

 

        Коалиция "БСП, БЗС"Александър Стамболийски-1899",Политическо движение"Социалдемократи" 11 мандата (с 4068 гласа)

 

        Партия "Съюз на Демократичните Сили" 4 мандата (с 1503 гласа)

 

        Партия "Рома" 1 мандат (с 543 гласа)

 

        Коалиция "Обединение за Първомайско" 10 мандата (с 3410 гласа)

 

        Партия "Движение за права и свободи" 1 мандат (с 648 гласа)

 

        Коалиция"Коалиция за Първомай" 2 мандата (със 761 гласа)

 

   Общината се ангажира с различни обществени, икономически и социални действия. В края на декември 2005 г. приключва изпълняваният от Фондация ЕкоОбщност в партньорство с Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Община Първомай, проект Енергия диалог и капацитет,   финансиран от Европейския съюз в рамките на националната програма ФАР Развитие на гражданското общество 2002. Проектът е насочен към повишаване информираността на обществеността в Община Първомай по въпросите на енергийната ефективност и развитие на пълноценно партньорство между гражданите и местните власти в процеса на допълване, развитие и прилагане на Общинската програма за енергийна ефективност. В областта на туризма например по случай 120 годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Общинска администрация и Общински съвет гр.Първомай организира поход и изкачва връх Драгойна на 6 септември 2006 г.

   Що се отнася до цялостното влияние на политическите формации в Първомай, то проличава сериозната позиция на БСП. То е пряк резултат от управлението на бившата Комунистическа партия, усещащо се и до днес в града. Аз съм пряк свидетел на тази тенденция и смея да твърдя, че БСП има най-много поддръжници. Такава е нагласата на местния електорат. Нелоши позиции в политически аспект имат също СДС, ДСБ, ВМРО и Атака, но в доста по-незначителна степен. Нагласата към поддръжка от страна на местния електорат към БЗС "Александър Стамболийски-1899 може да се обясни логично с основния фактор, че в този край земеделието е основен поминък на населеноето.

   В заключение ще добавя, че сегашният Министър на транспорта Петър Мутафчиев е родом от Първомай. С миналото на нашия край и Министър на транспорта, за в бъдеще ни остава само да се надяваме някой от следващите президенти или министър-председатели да е от тук!       

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.