отчуждението на българското общество от политиката днес

 

Велко Мушков

 

 

Залезът на съветския тоталитаризъм, господстващ в България 45 години, впусна страната ни в една нова система, по-устойчива, по-яростна, но и по-несправедлива. За нашата държава последното определение има страховита тежест, включваща икономически, но и политически последици и измерения. Не случайно днес можем да говорим за криза на политическата легитимност в България. Цялостната социална структура на обществото ни, което бе силно политизирано рухна в годините на прехода към демокрация. Днес икономическият недоимък на голямата част от населението ни, мисълта за задоволяването единствено на първичните човешки нужди са водещи. Използвайки загубата на доверие в политиката въобще от страна на българите, вярата в политическата личност, редица формации, смятащи себе си за националисти, използваха това отчуждение за създаването на урудливи политически структури със странни имена, включващи в своите програми и платформи неприемливи за съвременното цивилизовано общество намерения.

Обезвереният български народ, загубил вяра в политиците на прехода, не понесъл поредната измама за несимволично увеличаване на доходите, започна да си придава един друг облик на общество на омраза и реваншизъм. На хоризонта не личи никаква национална идея, която да ни обединява, на лице са отчуждението и безразличието към всичко живо около нас. Отчуждение не само от политиката в България въобще, но и отчуждение от другите хора, от социалното взаимодействие, отчуждение от самите себе си.

Липсата на ценности, загубеният морал, отнетото доверие- това са само част от разрастващите се корени на отчуждение от политическото в България. Зее една сериозна пропаст, липсва диалог между т.нар. политически елит и обществото ни. След демократичните промени сред българското население започна едно не особено плавно раздалечаване между отделните социални групи в страната. То предизвика разочарование, завист, злоба, хората, които 45 години живяха с мит и се стремяха към утопична цел, сега не знаят как точно да постъпят, къде да насочат усилията си за един по-добър живот.

Промяната, открехна вратите на свободата, дари с лъч светлина забравеното българско племе. Но вече толкова години се залъгваме. Свободата я няма, тя е привидна и ето го отчуждението на обществото ни. Без свобода, с икономическо подтисничество, превърнало се в заместител на старата тоталитарна система . Парите взеха надмощие над всичко. Оковите на икономическата система на капитализма са в основата на отчуждението от политиката в България.

От парламентарната трибуна популизмът е водещ в страната. Чувства се нагнетената обстановка на нестабилност, изразяваща се в липса на изявени лидери с чувство на отговорност. Българинът осъзна, че не може и не иска да е марионетка в ръцете на управляващите.

До голяма степен отчуждението от политиката сред българското общество се дължи на сериозните икономически трудности, които изживява страната ни. Българите бавно но постепенно съзряха, че за икономическата си стабилност трябва да се погрижат сами, а опитите на управляващите и имащите власт в парламента хора да привлекат гласовете им по време на избори с залъгвания за подобряване на финансовото състояние на хората звучат като подла измама, нагло и популистично. Големите лъжи изречени с всеки следващ управленски мандат от началото на прехода, накараха хората да спрат да се интересуват от политика. Днес дори можем да говорим за противопоставяне между тези 60%, които не гласуваха на последните избори не гласуваха и управляващите, които според принципите на демокрацията могат да се задържат като такива, само ако гражданите гласуват за тях.

Днес в България е налице кризата на политическата легитимност, духовна празнота сред населението, рухнала социална структура, дълбоко вкоренен икономически недоимък, никаква жизненост и решимост, без борбеност за развитие, без качествени политически платформи за разрешаване на настоящите проблеми.

Пред България се чертаят много сценарии след влизането на страната ни в ЕС. Но сякаш основният проблем си остава отчуждението от политиката, нежеланието на по-голямата част от населението активно да участва в политическия ни живот, затвореността на хората, дълбокото разделение на социалните слоеве в страната, поражда омраза спрямо управляващите от по-ниските социални слоеве. Това отчуждение скоро може да прерастне в политическа изолация на управляващите и да създаде реална политическа криза, която макар и прикрито да обхване цялото българско общество, като последиците от нея са неясни и трудни за прогнозиране.

Отчуждението се дължи на политическата анархия, обхванала обществения живот на страната, прикрито имаме жестока диктатура от страна на старата върхушка отпреди 10 ноември 1989 година, синдромът на рухващата държава се е разпрострял със страшна сила и държи всички механизми за да може този процес да продължи максимално дълго и безвъзвратно.

Говорейки днес за България, трябва да отбележим социално-икономическия недоимък, политическият провал на новият демократичен ред, саморазрушаващото се общество, в което няма нищо освен празнота и злоба , гняв, отчуждение от политиката като цяло, нищо градивно няма поне на този етап. 45 години на комунизъм нанесоха безпрецедентна биологическа вреда на българския народ. Несправедливостите на прехода спрямо българите породиха отчуждението от политиката в страната ни.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.