Корените на отчуждението от политиката в българското общество днес

 

Георги Георгиев - политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Политиката е наука за властта, нейната цел е достигането на властта и затова е създадена по повод на властта. Едва ли има човек, който не знае, че чрез политиката се защитават интересите на отделните групи в обществото. Какво обаче е схващането за политиката в българското общество?

В последните години станахме свидетели на различни събития в българското политическото пространство. Повечето от тях имаха отрицателен отзвук в българското общество и доведоха някак си до отчуждаване на хората от политиката. Причините според мен се коренят в силното дискредитиране на политическия елит от годините на прехода започнал след голямата промяна на 10 ноември 1989 г., което продължава и до наши дни.

След 10 ноември българското общество започна да върви трудния път на прехода. Първоначалното вцепенение при новината, че Живков е свален, за кратко преминава във всеобщ възторг. Свободата, желана от толкова много българи, вече е факт. В съзнанието на хората изгряват надежди и мечти, че България скоро ще се приобщи в семейството на демократичните и развити капиталистически страни. Едва ли някой е предполагал обаче, че  преходът, който трябва да извърви България по пътя на демокрацията и свободна пазарна икономика, ще бъде толкова труден и продължителен. На политическата сцена излизат нови лица, необременени от историческото миналото и надеждите, които им възлага обществото, са огромни. Много скоро обаче се оказва, че  влошаването на социалните показатели и жизнения стандарт ще станат хронични за страната ни. Това обяснява факта, че през първата половина на 90-те години се наблюдава носталгично връщане на българина към близкото социалистическо минало, характеризиращо се с поголяма социална сигурност.

На 01 01 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз. Сбъдна се мечтата на милиони българи страната им да стане част от един подемократичен и развит икономически свят на благоденствието. Като част от ЕС и на нас дойде времето да изпратим евродепутати в огромния Европарламент. Политици един през друг ни призовават да дадем гласа си, убеждавайки ни колко е важно всички да дадем своя вот, с две думи да гласуваме за тяхната партийна листа. На последните парламентарни, както и президентски избори избирателната активност стигна опасно ниски размери. България по своята същност е република с парламентарно управление, по повод на което е написан чл. 1 от Конституцията, където се посочва, че народът е носител на властта и цялата власт произтича от него. Именно за да упражни това си право, се произвеждат и избори от различно естество: парламентарни, местни и т.н..

Какво на практика означава фактът, че българинът отказва правото си да гласува и по този начин да участва в управлението. Ами разочарование и апатичност. Чрез отказа си да гласува българският гражданин изразява позицията си на протест срещу това, което се случваше през годините на нашия бавен преход, и това, което продължава да се случва. Самият отказ на избирателя да участва в политическия живот със съжаление мога да кажа  говори сам по себе си, че на българина му писна и че не вярва повече на политиката. С две думи властта в държавата губи все повече и повече своята легитимност.  А причини много.

През тези 17 години станахме свидетели на какви ли не политически конфигурации. Характерното обаче бе, че времето минаваше, а обещанията, които даваха нашите политици, бързо биваха забравяни. Това все повече навяваше в обществото мисълта, че политическият елит цели само и единствено да се домогне до властта. Народът се разочароваше все повече и повече със всяко следващо правителство и сякаш спря да му пука. Липсата на безперспективност и политическо бездействие бе една от причините хората да се отдръпнат от политиката и да се вкопчат в борбата си за оцеляване.

През годините българските депутати успяха да си изградят образа на нечестни и безскрупулни хора, които в своите деиствия се ръководят не от интересите на обществото, а от свои лични интереси. Обществото ни преживя много и се нагледа на какво ли не. Създаде се организирана престъпност, чиито мащаби никой не знае със сигурност, но повечето от нас свързват с политици и незаконно забогатели на гърба на хората бизнесмени. Създадени бяха финансови и силови групировки, едните изсмукаха огромни финансови активи от хората и държавата, а другите сложиха ръка на голяма част от българската индустрия. В страната ни се появиха множество добре облечени господа с телосложение на борци, каращи скъпи и луксозни автомобили за стотици хиляди евро. И въпреки че всички знаеха за бизнеса им, свързан с подземния свят, така и не можеше да се съберат доказателства, та тези хора да отидат там, където им е мястото - на топло. И въпреки постоянната и колосална борба с организираната престъпност в съзнанието на обществото се внуши, че явно хората, които трябва да ги задържат и осъдят, както е редно в нормалните общества, просто са тези, които ги закрилят. Затова и стана модерно да се говори за т.н. политически гръб. Бездействието на властите доведе до началото на една серия от кръвопролития и показни убийства, често свързани със средите на подземния свят, които заляха страната. Убийствата на Илия Павлов, Емил Кюлев, Георги Илиев, Косьо Самоковеца, Иван Тодоров - Доктора и др. босове на организираната престъпност свидетелстват за голямата война на интереси. За жалост нито едно от тези убийства не бе разнищено докрай.

Страната преживя две особено големи и тежки кризи, при които социалните фактори бяха докарани до границата на абсолютната мизерия. Тежката криза от началото на 90-те години и икономическа криза 96-97 г., когато финансовата система в страната се срина и хората загубиха не само спестяванията си, ами им се и наложи да се борят, та да не умрат от глад. Тогава дойде и времето заспалият и чакащ пасивно български народ да предяви някаква отговорност от хората, докарали го до това положение. Напрежението сякаш неочаквано се отприщи. Започнаха митинги и протести пред парламента, които прераснаха в щурмуването му. Тогава сякаш политиката се поуплаши. Новите надежди дойдоха с правителството на Костов, който въведе в страната Валутен Борд и стабилизира финансовото положение в страната. Той бе и човекът, решил найнакрая да извърши структурни промени в икономиката и започна приватизация. Само дето резултата от нея като че ли малко се отклони от очаквания. Държавата се раздаде направо без пари на наши и на ваши, ама какво от това, нали накрая все го отнася народът. И докато обществото се бореше за оцеляване, висшите етажи на властта тънеха в разкош -  кой депутат или министър с хотел, кой с два, а някой дори си върна хиляди декари земя без дори на практика да я е имал.

   Говорим ли за разочарование на обществото от политиката, няма как да не се се спрем и на въпроса с корупцията. За него ще кажа само, че в множество социологически изследвания на въпроса с какво свързват термина корупция, на челните места хората посочват: политика, полиция, здравеопазване, администрация. Скандалите за корупция станаха съпътстващи политиката от времето на Костов и продължават и до днес.

През последните месеци станахме свидетели на огромни политически скандали. На първо място делото с Топлофокация София, което въпреки събраните доказателства не е приключило и скоро май няма да приключи, въпреки очакването на обществото някой да поеме отговорност. С този скандал се свърза и името на Румен Овчаров, но за кратко бе забравено. Едва миналата седмица фокусът попадна отново върху министъра по повод скандала между него и шефа на НСлС Ангел Александров, но това кой е прав и кой е крив на този етап не може да се коментира предвид цялата каша, която бе забъркана. Ясно е само едно, че са намесени големи интереси и става въпрос за много, ама страшно много пари..

По повод корупцията и изобщо всички онези негативни неща, които трябва да се премахнат и за които Брюксел на няколко пъти ни прави сериозни предупреждения, на депутатите мога само да кажа: абе, хора, докъде ще стигне безочието и наглостта ви, докога ще продължавате да се подигравате така безцеремонно с хората и няма ли най-накрая да си седнете на мястото и да свършите нещо, което ще бъде от полза на хората, за чиито интереси трябва да се грижите вие? Когато започнете да си вършите съвестно работата, аз не се съмнявам, че и хората ще започнат повече да ви подкрепят.  

                                                                           

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.