Смятате ли , че можем да имаме пълна свобода в облеклото /поведението/  в Университета?

Ангелинка Вл.Пейчева

 

 

"Няма друга дума, която да е получила толкова различни значения и да е впечатлила умовете по толкова различни начини, както думата свобода.Едни я употребяват заради леснотата, други заради правото да носят оръжие или да вършат насилие, трети заради привилегията да бъдат управлявани само от един човек от тяхната нация или със свой собствени закони.

Един народ дълго време е приемал свободата като право да носи дълга брада..."

           

С тези думи Монтескьо обяснява различните значения , които се дават на думата "свобода" в своя труд "За духа на законите".

В днешния динамичен и бързоразвиващ се глобален свят хората са свикнали свободно да изразяват това, което ги радва, затруднява или пречи.Но... свободата не е това да правиш, каквото си искаш или пожелаеш.Свободата е правото да вършиш всичко, което законите позволяват. Смело мога да твърдя, че  не може да се има пълна свобода в Университета по отношение на сексуалното поведение, облеклото, пушенето.

         Университетът е мястото, където младите хора попадат в една среда, която се опитва да ги "моделира" по определен начин, за да могат те да бъдат подготвени да се сблъскват с трудностите в живота и изобщо да бъдат хора знаещи и можещи.Времената налагат доста изисквания, на които бързо да можем да се адаптиране в противен случей губим битката и оцеляват професионалистите и "добрите играчи на времето".Знанията и практическия опит са главните инструменти в тази битка.

            Свободата на отделния човек е едно голямо предимство на демократичните режими.Свободата, младия човек да избира в кой университет да продължи образованието си, каква специалност или какъв език да изучава.

           В университета няма писани правила по отношение на облеклото.Това не означава, че е красива картината студенти да ходят на лекции небрежни, раздърпани или с мръсни обувки.Този фон на картината може в днешно време по-рядко да се наблюдава.По скоро съществува друга закономерност.Да вземем за пример "нежната половинка"-девойките.Високите тънки токчета, дълбоко изрязаните деколтета, ярките и натрапчиви цветове и мотиви в облеклото, късите поли, които по-скоро да показват отколкото да прикриват, дългите нокти или вулгарния и екстравагантен с тъмни нюанси грим.Всичко това е подходящо по-скоро за "вечерна разходка" придружена с танци и забавления, за парти или друго място, където подобен   "dress style" е позволен или отговаря.

        Възможно ли е по този начин се ходи на лекции, изпити или упражнения в университета?Просто това не е прилично.Въпреки че няма забрана за  определен вид облекло и изобщо подобен  "стайлинг", все пак от морална гледна точка младежите не бива да прекаляват и да дефилират из коридорите на университета само, за да отчетат присъствие.

         Университетът не е мястото, където да се изпробват новите модни тенденции как влияят върху останалите.Всеки сам избира по какъв начин да се облече, как да съчетае "новите си дрехи" и въобще как да изглежда, но да си прилежен по отношение на това и да внимаваш да не сбъркаш посоките.

         Модата диктува не само видът на облеклото, но до известна степен и модела на поведение.Най-податливи на това , разбира се са младите хора и това се забелязва.Традициите също се модернизират.Новостите нахлуват навсякъде.Не може да се забрани на някого с каква прическа да бъде или как да изглежда.Дори, ако избере да промени цвета на косата си с ярко червен отенък или зелени кичури това просто е неговия избор.Може да ходи по-точи начин където си поиска.Друг е въпросът дали това е приемливо.Не трябва да се учудваме, ако в университета се забележи подобна картина.

         В зависимост от случая и мястото всеки един от нас трябва да се съобразява с това как е облечен и как изглежда.Не бива да робуваме на Протокола , но с елементарни порядки и поведение е задължително да се  "консултираме".

       В университетът всеки един в зависимост от целите, които преследва и собствената си ценностна система се опитва да  "стане човек".Този шаблонен израз  има различни измерения, но именно към това се стремят и самите родители да възпитат децата си.

     Свободата да избираш с какво да бъдеш облечен е присъщо на всеки.Знаем, че основното благо на демокрацията е свободата.Неограничените свободи или, както пише Платон  "свободата в несмесен вид " води до гибелта на демокрацията, както  " несмесеното вино бързо опива човека". От прекалената свобода се появява нейната противоположност тиранията.

      Да вземем друг пример студентките , изповядващи мюсюлманската религия, предпочитат (или по-скоро са задължени от религията), да посещават заниманита си в училище или висше учебно заведение забрадени с дълги поли или рокли, скриващи всяка една част от тялото им.По  тази тема се разгоряха спорове как така и възможно ли е въобще със забрадка да се ходи на лекции?Ето тук отново се връщаме към правата и свободите на гражданите.Това наистина е тяхно право да изберат да носят ли забрадки или не, но нека всеки един от нас си признае, че тази "дълбока религиозна почит" и скриването на почти цялото лице  с забрадка дразни и най-доброжелателното око.

      Да, съгласна съм това е  изборът им и право.Възрожденските българи също са приемали носенето на калпака като символ на тяхната свобода и изобщо свободолюбив балкански нрав, но когато са посещавали театър, общината, на гости , училище в израз на уважение са сваляли калпака си. Тук е тънката разлика, която откроява  свобода задължение - отговорност права.Не бива нашето поведение, стил, облекло да бъде в нарушение на общестените порядки и да нарушава правата на останалите.Трябва да се съобразяваме със средата и заобикалящите ни хора.

      Това не означава, че не трябва да се уважават възгледа и избора на някого поотделно.Напротив  това дали ще ходиш забраден на училище е въпрос на личен избор.

      Известно е, че българинът не харесва прекаленото различие и всяко отклонение от   "естествено приетата норма"   не се приема добре.

     Въпреки че се опитваме да бъдем толерантни към всяко едно различие и да уважаваме избора на другия, нека да си признаем (като се позовем на следния пример) ако в курс от  40 човека  двама са забрадени и друг по стечения на обстоятелствата е с по- мургава кожа ( тип африканси изглед), че останалите тридесет и седем  ще гледат на тези трима свои колеги някак по-различно.

    Облеклото не е решаващо , но в голяма степен определящо.

Да си припомним една стара поговорка : "По дрехите посрщат, по ума изпращат".

     Да не изпадаме в крайности и не правим експерименти в Университета  с външния си вид, които да фрапира и дори отблъсква.

Нека правим разлика между свобода и свободия.Първото наред със себе си , води и права, и задължения /отговорности/. Второто  нарушава естествената хомеостаза  в обществената среда и води до хаос.

    Свободата е движеща сила на демокрацията. Според  Актън :

"Движещата  цел  за историята на обществото е свободата."

Да се базираме и на Платон, който съвсем точно е определил, че демократичния човек (човекът, подобен на демокрацията) е описан като "хамелеон  на човешкото общество".

"Този човек е многообразен и многолик, понеже има много черти  от различни характери.Той  е прекрасен и хитър, както е оная държавна уредба, чийто гражданин е той."

    Свободата дава , но и взема.Човек чрез нея става по многолик, както твърди и самия Платон.

Идеята е там, че тази свобода трябва да бъде в някакви граници, да се лимитира по някакъв начин.

Според Монтескьo законите са тези, които ограничават  свободата.

Пълна свобода в реални измерения е трудно да съществува.Липсата на ограничения  в облеклото, поведението  в Университета  се допълва от моралните елементи и ценностни разбирания на личността.

    Свободата по отношение на личностния избор не бива да противоречи на общестените порядки.Знаем, че освен писаните закони, съществуват и други норми, които въпреки че ги няма на хартия същестуват това са обичайните норми. С тях още от древни времена хората са се съобразявали  и  зачитали.Става ясно, че липсата на някакъв писан правилник  за облеклото или поведението в Университета, не означава  автоматично, че  е позволено всичко.На определени места (по скоро в училищата) по собствена инициатива  преподаватели  и  ученици решават да въведат  униформата като задължително облекло.Това решава някои проблеми.

    На ниво университети това би станало по-трудно.По скоро в случая се разчита , че студента е разумен и отговорен млад човек, които не бива  да натрапва и "злоупотребява" с  външния си вид.

Правилно е да зачита обществените порядки и да допринася, както за собствения си личен авторитет, така и за престижа  на висшето училище, в което се обучава.

    Свободата на избора зависи от самите нас.

   

     

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.