Моята работа

Александър Александров

 

 

Като всички останали студенти, следващи във времето на демокрацията, във времето на плащанията и във времето на разцъфтяващия се капитализъм и аз съм принуден да работя, за да се издържам. И го правя. За сметка на лекциите и упражненията в университета. И няма как, когато искам да завърша. Успявам някак си да съчетая едното с другото. Не че ми стига времето, но все пак се мъча.

Започнах работа като барман в едно заведение в център на Пловдив. Доста посещавано е. Влизат различни хора, от най-ниската прослойка на обществото до елита. И всички те са интересни. Разговарят по различен начин. Има и различно, свое си поведение и поръчат толкова, колкото могат или както казва старите хора, докъдето им се прострира чергата. Това е само социалният елемент, който ги разграничава.

Иначе наскоро влезе възрастен мъж. Животът го превърнал в клошар. За него научих, че събирал хартия и бутилки от контейнерите за смет и ги връщал, за да се издържа. Забелязах, че този мъж се държи възпитано, а и говори начетено. Дори цитира стихове от българската класика. Развива и теории. Личи, че е чел и знае.

Та този човек в един момент се оказа не обикновен клошар, а човек с доцентска титла. Доскоро преподавал на студенти, на такива като мен. Останах озадъчен, не можех да повяравм, че насреща ми стои доцент по българска литература. Пенсионирал се, но синовете му го изгонили от жилището му. Нямал къде да отиде и сега улиците са се превърнали в негов хол. Спи по пейките. Яде това, което намери и от това, което изкара, когато върне вторичните суровини, които събере.

И в един момент се замислих какво е животът и как съдбата на човек е непредсказуема. Стана ми жал за един духовно извисен човек, смачкан от живота и личната си драма. Та за него едно кафе беше като марково уиски. И го пиеше като скъп питие. Толкова има и толкова си позволява, а пък е доцент.

Животът май има и друга страна.

Видях вече и нея и се ужасих.

Моралната деградация на този бивш преподавател ме накара да бъда по-милостив към него. Не му и поисках пари. Почерпех го, ей така.

За мое здраве, както се казва. И не само, а защото заслужава.

И грехота е, ако днес на улицата видиш преподавателя си да страда и да го подминеш. Колко ли студенти навремето са минали през него и на колко ли е дал хляб в ръцете. Колко ли от видните литератори, журналисти и политици са минали през него. Та нито един от тях сега не му помага.

Но както се казва такъв е животът. Той има и по-шарена, по-колоритна и иронична страна.

В тази графа са и групата съветници от БСП и ДПС, които редовно отсядат всяка сряда да си пият кафето в бара. Преди всяка общинска сесия чувам какво дискутират и как се наговарят да гласуват предложенията в местния парламент, че чак жал ми става като слушам как тези хора ни управляват и взимат жизнено важните решения за града.

Та от разговорите им успявам да уловя трепетите на корупционните схеми, нагласеното гласуване, уреждането на нашите и вашите, шуро-баджинащината и плановете за семейния им бизнес. И всичко това се вихри на глъдка кафе. Ама и те като старите феодали не са много щедри.

Плащат толкова, колкото трябва и стотинка повече не дават. Така ги е научила демокрацията, а и капиталистическата им принадлежност. И се чудя как лесно и бързо разпределят какво да вземат от държавния бюджет, в който влизат нашите пари, от данъците и как колко трудно дават, за да платят собствените си сметки.

Такива са нюансите, които всеки ден се открояват в заведението, в което работя. И това е част от ежедневния ми сюжет, който почти в края на работния ми ден се изпарява, защото шефът пита отново за оборота. И той страда от манията за забогатяване, като всеки капиталист. Та нали и времето е такова?

Сред такива хора работя, но аз вадя по-малко, не за тях, а за мен, за да платя следването си. Дано един ден да работя поне по специалността, която сега следвам. Не че нямам желание, но нямам връзки в големите политически схеми.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.