Вячеслав Молотов

 Георги Демирев

          

Вячеслав Михайлович Молотов (истинската му фамилия е Скрябин) е съветски политик и дипломат.

Той и Сталин са единствените висши болшевики от времето на Октомврийската революция, оцелели след Голямата чистка от 1930-те. 1908 г. завършва Казанско училище. През 1906 той се присъединява към Руската работническа социалдемократическа партия и приема псевдонима Молотов (от молот, на руски "чук").1911-1912 е студент в Петербургския политехнически институт(от където е изключен заради революционна дейност). По това време е започнал да пише за болшевишките вестници Звезда и Правда. През Февруарската революция, заедно с Шляпников, той ръководи болшевиките в столицата Санкт Петербург, до завръщането на лидерите на партията, като Ленин, намиращи се извън страната.

От 19 декември 1930 до 9 май 10941г. той е Председател на Съвета на народните комисари  - ръководител на правителството на СССР, макар че властта в СССР е в ръцете на Генералния секретар на ЦК на ВКП Сталин. През май 1939г. Молотов става и външен министър и води паралелните преговори с Великобритания и Франция от една страна и с Германия - от друга. В резултат на тях през август той подписва с немския външен министър Йоахим фон Рибентроп пакта Молотов-Рибентроп, довел до подялбата на Полша между двете страни и съветската окупация на Прибалтика. През 1940 г., в разгара на Зимната война с Финландия, Молотов прави пропагандното изказване, че съветските бомбардировачи хвърлят кошници с храна на гладния финландски пролетариат. Като реакция на това финландците наричат авиобомбите "кошниците на Молотов", а бутилките със запалителна смес, с които "приветстват" съветските танкове коктейл Молотов.

През 1941 самият Сталин заема поста на председател на Совнаркома, а Молотов остава външен министър до 1949. Макар и изпаднал в немилост пред Сталин, той продължава да бъде член на Политбюро и след проведения през 1952 г. конгрес. През 1948 г. съпругата му, Полина Жемчужина, (еврейка по произход, истинско име: Перл Карповская), е извадена от състава на кандидат-членовете на ЦК на партията (единственият гласувал "въздържал се" е самият Молотов) и е арестувана в хода на антисемитската кампания, започната от Сталин в последните години от живота му.

След смъртта на Сталин през 1953 г. Жемчужина е освободена, самият Молотов е върнат в Политбюро и е външен министър до 1956, но скоро влиза в противоречия с Никита Хрушчов, най-вече във връзка с отношенията с Югославия, извеждането на съветските войски от Австрия и развенчаването на култа към личността на Сталин. През 1957, заедно с други сталинисти, като Лазар Каганович, той прави опит да отстрани Хрушчов. Неуспехът на опита дава повод на Хрушчов да изпрати Молотов на поредица дребни постове, първо посланик в Монголия (1957-1960), а след това постоянен представител в Международната агенция за атомна енергия във Виена (1960-1961), докато през 1961 г. е снет от заеманите постове и е изключен от партията.

Молотов е възстановен като член на КПСС през 1984, партийният му билет е връчен лично от генералния секретар Черненко - знак за реабилитация на сталинизма. Когато умира на 96-годишна възраст, Молотов е последният оцелял важен участник в събитията от 1917.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.