Връзката между медиите и властта

 

 

Станислава Цонева

 

 

 

“Тези,които контролират мнението на един народ,

контролират неговите действия.”   

РУСО

 

     Средствата за масово информиране (“медиите”)са “четвъртата власт”.Медиите са онези,които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна,как ще ги оценят,как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията.

     Медиите могат да свалят политици,да разклащат банки,да привличат (или плашат) чужди инвеститори и институции.Съществува и едно не докрай съзнателно равнище,на което медиите моделират обществения живот.

      Понятието “четвърта власт” възниква като метафора за ролята на институционализираните субекти,които черпят власт от институциите и властта главно чрез революцията на средствата за масова информация и тяхното влияние върху общественото мнение.Медийната власт се създава в процеса на комуникация.Поначало тя съществува в обществото извън регулираните механизми на държавната власт и се утвърждава чрез институциите на масовите комуникации.

      Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем,т.е. да определят параметрите на познаваемост на ежедневието на индивида.Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тя не е нито задължаваща,нито санкционираща,а убеждаваща. Затова и медии- те са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето ма общата власт в обществото.

       Всяка медийна изява носи внушение,независимо от авторските намерения. Тя е насочена към определена група хора и в резултат на това,неговите адресати планират и провеждат своите действия в обществото. Достъпът до някакъв инструмент за власт често се бърка със самото упражняване на власт. Довеждането на общественото съзнание до възприемане на целите на дадено министерство се подпомага от информационен поток по повод на тези цели, осигуряван чрез срещи, изявления и съответното им отразяване в пресата, по радиото и телевизията. Нищо не се смята за по вредно и по-осъдително от бюрократична гледна точка от “неупълномощеното” от никого изнасяне на информация. Дискусиите, полемиките, свързани с манипулирани новини, изтичане на информация са красноречиви за значимостта и въздействието на информацията като източник на власт. И журналисти, и политици добре разбират, че става въпрос за основен инструмент в управлението.

      Днес президенти, премиери, министри разчитат в много голяма степен на условната власт. Неизбежно се обръща внимание на пресконференциите, на речите, на публичните изяви от всякакъв род, на всичко, свързано с медиите. Реализирането на информацията като социален комуникационен процес е общата основа на всяко властно отношение. Така се стига до властта на посредника, властта на субекта, на комуникацията.            Информационният посредник има властта да променя материалните, семантичните, времевите и пространствените характеристики на всяко властово послание.

      Всички изследвания на четвъртата власт показват, че като социална реалност тя има изключително динамична природа. Разкриват се и все по-нови технологични и организационни възможности медийната власт да се развива.Това е реална власт но не само за себе си, а като власт от един от основните източници на властта- организацията. Като трите институционализирани форми на власт, така и четвъртата не е абсолютна и не е субект на цялото властно отношение. Ето защо тази власт не трябва да се надценява. За политиците медиите и медийният елит у нас са онази добавена власт, осигуряваща тяхното обществено легитимиране. И те правят всичко възможно за да имат тази власт на своя страна. Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическият живот. По правило властта на медиите е определена като духовна власт. Медиите могат да предопределят мнението не аудиторията още преди дадено събитие да се е състояло  . Една от същностните характеристики на медийната власт се състои в това, че може да повлиява и владее общественото мнение.

       Медиите у нас все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да дават възможности за редовна, за директна комуникация с аудиторията. Независимо от това, че медиите обслужват политически фигури, те успяват да превърнат влиянието си в собствен властови ресурс. Това особено важи за пресата. Има много вестникарски прояви, в които личи стремежът да се разширяват границите на влиянието извън доверието на основата на информационната функция.

       Медиите заемат за пръв път мястото си на истински посредник между инициативите на властовите авторитети (а това е най-често държавата) и реакцията на обществото. Като такива те осигуряват двустранен поток на информация- от обществото към институциите на властта и обратно. Медиите сами търсят проблемите, а не очакват те сами да се появяват, като резултат на постоянните социални конфликти. В условията на конкурентна информационна среда, при която отделният индивид се нуждае не просто от повече, а от алтернативно знание за своя живот и ежедневие, медиите би трябвало да превръщат всеки отделен проблем в уникален, независимо дали той се отнася до един отделен индивид или до група от обществото. Така се стига и до крайни форми- търсене на моментната сензация или на непознатите досега характеристики на информационното битие. Другата, несъмнено по-важна функция на медиите е тяхната възможност да транслират настроенията и нагласите на обществото до институциите на държавната власт. Характерно за българската медийна политика след 1989 г. е липсата на концепция за трансформация на медиите. Последната година у нас много се обсъжда медийният закон, но така и не може да се стигне до консенсус относно правомощията на медиите. Или с други думи казано липсва национален модел за българските медии. Характерна черта е тясната обвързаност на партиите с медиите. Често наблюдавано явление е липсата на безпристрастно отразяване на новините, вместо това те пропагандират дадена идея, а така наречената “жълта преса” в повечето случаи изказва неверни твърдения. Медиите не би трябвало да се схващат като вид власт или като част от някаква власт, а като изразител от разнородните интереси на гражданското общество, които то произвежда ежедневно.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.