МАКЕДОНСКАТА КРИЗА

Наташа Лазарова

 

          Развитието на кризата в Македония през пролетта и лятото на 2001 година ясно показа, че тя не се дължеше на действието на временни или случайни фактори. Нейното възникване бе резултат на трайни и значими еднопосочни причини от вътрешен и международен характер. Преди кризата те бяха омаловажавани или пренабрегвани във и извън Македония, а когато тя настъпи, бяха проявени непоследователност и дори неспособност за намиране на бързо и резултатно решение на етническо противопоставяне. Това обуслови трудността на усилията за разрешаването на този конфликт, който създаде реална опасност за стабилността на Югоизточна Европа и на целия европейски континент.

          Неизбежна ли бе македонската криза?

          Както при мнозинството други етнически конфликти и противоречия в Югоизточна Европа, македонската криза има исторически корени. Въпреки че настъпи с известно закъснение след разпадането на СФРЮ, тя показа, че подобно на мнозинството предишни огнища на напрежение, слабостите на установения след края на Втората световна война модел на регулиране на междунационалните и междуетническите отношения все още не са окончателно преодолени.

          Дълго време този модел бе идеологически пропагандиран като едва ли не безалтернативен, но практически бе силово поддържан и се характеризираше със засилващи се уязвимост и нестабилност.

Разпададането на СФРЮ показва, че страната няма историческо бъдеще в радикално променените в края на 80 те години вътрешни и международни условия. Оттогава започна нейното трансформиране в посока към установяване на нови принципи на междунационални и междуетнически отношения.

Този процес се оказа по продължителен и по болезнен, отколкото се предполагаше първоначално. Той бе силно повлиян от ескалацията на национализма и сепаратизма, обусловили конфликтността при обособяването на бившите югорепублики в самостоятелни държави и трудността в установяването на народни междудържавни отношения.

На този фон Македония известно време бе едно от малкото изключения на запазена етническа стабилност. Известно е, че нейното отделяне от Югославия като самостоятелна държава през 1991 година се извърши мирно и не без съществени противоречия в отношенията със Сърбия.

До възникването на кризата през пролетта на 2001 година, тя дори бе сочена като пример на успешно изградени демократични конституционни и политически основи на една мултиетническа страна.

По време на косовския конфликт през 1999 година Македония запази своята стабилност, въпреки сериозните предизвикателства, произтичащи от огромния бежански поток на нейна територия.

 Основанията, че Македония не е заплашена от криза, подобна на тази в Косово, произтичаха от убедеността на оправляващите политически сили на славянското мнозинство, че в страната са били изградени хармонично етнически отношения на основата на конституционно прокламираното единство на македонския народ. Необходимо е да се има предвид, че в продължение на близо десетилетие македонските албанци, които са една от двете главни етнически общности с относителен дял от 23%, а според техни оценки една трета от двумилионното население на страната, не предявяваха претенции за наличие на откроена политическа и социалноикономическа неравноправност. Изключение в това отношение бе искането им за по широки права в образованието и използването на албанския език, каквито те имаха в условията на югословенската конституция от 1974 год. От друга страна техният жизнен стандарт е по висок в сравнение с албанското население в Албания, Косово и Южна Сърбия. Чрез своите политически партии македонските албанци неизменно участват в държавното управление. В сформираната през 1998 год. Десноцентриска правителствена коалиция с премиер Любчо Георгиевски, по време на чийто мандат възникна кризата, бе представена Демократическата партия на Албанците (ДПА) с лидер Арбен Джафери. Нейни представители заемаха вицепремиерския пост, ръководеха четири министерства и имаха възлови позиции в структурите на вътрешната сигурност и въоръжените сили. Към това трябва да се добави че министър на външните работи бе Сърджан Керим, който пък представляваше турското малцинство, съставляващо около 4 процента от македонското население. В това време ДПА и ПДП имаха общо 25 депутати в 120 местния македонски парламент.

Преди кризата бяха приети мерки за предоставяне на допълнителни права на албанците. Въпреки известно закъснение и трудности, повечето от тях, включително чувствителния проблем за разрешаване на дейността на албанския университет в град Тетово, имаха реални шансове да бъдат реализирани. В тези условия възникването на кризата се оказа изненадващо за управляващите македонски власти. Практически неподготвена за нея бе политиката на всички страни във и извън региона, въпреки че далеч преди това експертни оценки прогнозираха, че Македония е потенциално силно уязвима и най вероятно ще бъде арена на поредния етнически сблъсък на Балканите. Симптоми за такава възможна еволюция бяха въоръжените сепаратистки действия на албанците в Южна Сърбия, които предшестваха македонската криза. Във и извън Македония бе политически пренебрегната или подценена бързо нарастващата сила на факторите с дестабилизиращо влияние върху етническите отношения.

В действителност, въпреки липсата на видимо напрежение в тези отношения, те бяха с исторически висока степен на уязвимост. Тя произтичаше от недостатъчно силните обективни обединяващи вътрешни фактори още при създаването на Македония като република в рамките на СФРЮ, краткостта на нейното самостоятелно държавно съществуване и високата й чувствителност от политиката на съседните страни. Практически всички от тях развиват отношенията с Македония от позиции, които не са напълно или безусловно освободени от предишни исторически претенции за доминиращо влияние.

Сериозен проблем бе също трудността да се формира единна македонска нация. Това се прояви по специално при интегрирането на албанското население, чийто национализъм започна да се изявява в условията на самостоятелната македонска държава.

Той се засили, радикализира и дори трансформира в сепаратизъм под решаващото въздействие на извършващите се процеси и военнополитическото поведение на сили в съседни на Македония страни и райони. За разлика от повечето други бивши югословенски републики, за чиято конфликтна форма на отделяне от Югославия като самостоятелни държави допринесе повече или главно сръбският национализъм, в основата на кризата в Македония бяха албанските националистични претенции. Особенност на този процес бе, че той първоначално започна и известно време бе съсредоточен в Косово, където достигна своята кулминация през 1999 год. Неговата териториална сфера бе разширена с Македония две години по късно. Решаващо влияние оказа развитието на обстановката в Косово в посока към създаване на етнически и политически условия за бъдеща промяна на нейния статут чрез отделянето и от Югославия в самостоятелна държава.

Македонската криза има своя специфика, но в крайна сметка тя стана следваща фаза в реализирането на стремежи които албанците окачествяват като борба за премахване на неравностойното им положение като народност в конституционно, политическо и социално отношение. В действителност обаче това е елемент в дългосрочна стратегия, чиято крайна цел е обединяване на албанците в рамките на обща моноетническа държава. Тя е вдъхновена от идеята за създаване на Велика Албания, чието реализиране се основава на историческите претенции към териториите на некогашния Косовски вилает, включващи Косово и Метохия, северната част от Черна Гора, Южна Сърбия и областите около Скопие и Тетово в Македония.

През 1998 год. тази идея бе дефинирана като Платформа на Академията на науките на Албания от позициите на идеологията на панилиризма. Според нея албанците са наследници на илирите, владеещи в историческото минало на централната част на Балканите. Последователната еволюция на обстановка в посока към бъдеща държавна самостоятелност позволи да се пристъпи към започване на реализирането на следващата фаза на плановете за създаване на Велика Албания.

Има основания да се счита, че моментът за промяна на етническото статукво в Македония бе съзнателно избран, за да прешества, а като се има предвид, че постигането на тази цел ще изисква време, за съвпадане с предвидените които бяха за 17 ноември 2001 год. законодателни избори в Косово.

Явно е, че настъпването на събитията в Македония бе не само свързано и ускорено от процесите в Косово, но бе насочено също чрез оказването на допълнителен натиск към облагоприятстване осъществяването на целта за държавно обособяване на Косово. Ако това стане, албанците съществено ще укрепят позициите и разширят възможностите си за постигане на стратегическата им цел създаване на обща държава на Балканите.

Все пак македонската криза не беше неизбежна. Тя можеше да бъде избегната или поне промяната на модела на етническите отношения в Македония да се извърши по мирен и съобразен с демократичните изисквания начин. Това не означава, че трябва да се омаловажават съществуващите предизвикателства в развитието на този модел, което е характерно и за повечето исторически наследени междунационални и междуетнически проблеми в Югоизточна Европа. Но македонската криза можеше да се предотврати, а когато вече бе възникнала да получи бързо и безконфликтно решение, ако международната общност провеждаше последователна и решителна политика, която да не допусне външно или силово налагане на промени в етническите отношения в името на националистични и великодържавни стремежи.

Тази криза в решаваща степен стана възможна в следствие на неефективността на възприетия подход за установяване на стабилност и изграждане в Косово на демократично мултиетническо общество, в името на чиито цели бе предприета военната намеса на НАТО през 1999 год.

Преодоляна ли е кризата в Македония?

С извършените в средата на м. ноември 2001 год. от македонския парламент промени в конституцията формално бе поставен край на продължилия около десет месеца етнически конфликт в Македония. Те представляваха най важният елемент на споразумението, подписано от основните политически сили в страната през м. август същата година.

Без съмнение мирното споразумение представлява голяма крачка в поока към нормализирането на обстановката и запазването на Македония като самостоятелна държава. В периода след неговотo подписване и ратифициране тази тенденция е очевидна, но въпреки това е рано да се определи като необратима.

Неясно е евентуалното бъдещо влияние на външните сили върху етническите отношения и развитието на страната. Не е сигурно също каква ще бъде политиката на НАТО и ЕС, която бе и остава основният външен фактор за стабилността на Македония, особено в условията на очакваното засилване на албанския стрмеж за независимост на Косово след проведените там парламентарни избори които бяха през м. ноември 2001 год.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.