Величка Крендова - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

         

Косово е историческа област с особен статут. До скоро е автономна област в състава на Република Сърбия, като представлява предмет на териториални спорове между сръбското правителство и предимно албанското население. Но явно тази широка автономия не е достатъчна за косовските албанци и наскоро, по-точно на 17 февруари 2008 год. Косово обявява независимост, призната от някои държави - САЩ, Франция, Турция, Великобритания, Албания, Италия, Дания, Германия, Естония, Люксембург и др., но не е призната от други, които смятат че това действие противоречи на международното право - Испания, Русия, Словакия, Китай, Гърция, Румъния, Украйна, Молдова и др., с една дума не я признават държави, които биха могли в един момент да се окажат в същото положение като Сърбия, държави с подобни проблеми с малцинства на територията си и с проблемни области. Естествено Сърбия не желае да се откаже от територията си, започват размирици в страната, протести и дори Посолството на САЩ е нападнато като израз на несъгласие на сърбите към позицията на САЩ - признаване на Косово.

            Нормално е сърбите да се противят, кой народ иска част от страната и историята му да бъде откъсната от него. Косово е сърцето на сръбското кралство, което достига разцвета си през XIV век. През 1389 год. Османската империя побеждава сърбите на Косово поле и в следващите столетия установява контрол над Косово. През 1912 год. Сърбия си взема обратно областта с края на турското подтисничество.

            След тези дълги години под турско управление повечето косовски албанци приемат мюсюлманството и продължават да го изповядват, макар че са потомци на католици и православни християни. Сърбите от своя страна са последователни православни християни и държат на спазването на традициите. В езиците, които ползват албанците в Косово и сърбите, също има разлика, едните използват език от семейството на индоевропейските езици, а другите говорят славянски език. Можем да отбележим, че много косовски албанци говорят сръбски, а сърбите рядко научават албански.

            След края на Втората световна война сърбите и албанците са сравнително поравно на територията на Косово, но поради високата раждаемост сред косовските албанци и постепенното изтегляне на сърбите към по-развитите и проспериращи градове, албанците на територията стават 90 на сто от населението, живеещо там.

            Всички тези различия в език, религия, дори версии за историята на района, са може би причините косовските албанци да виждат себе си като един различен народ от този на сърбите, те са и предпоставките за желанието им да не са просто област с по-широка автономия, а държава. Различният път, в някои периоди от историята, по който са минали през годините сърби и косовски албанци, кара вторите да се мислят за различни и да пожелаят да се отделят, но това тяхно желание основателно ли е и промяната, която ще настъпи след това отцепване, дали ще даде по-широк обсег на развитие на страна, която се занимава основно със селскостопанска работа или се надява на помощ от големи и развити страни, някоя от тези, които я признават.

            За Косово обявяването на независимост е в резултат на дълъг процес и според тях в новата държава всички граждани ще са равнопоставени, тя самата ще е държава на толерантност и Косово ще се превърне в мултиетническа държава, ориентирана към Европейския съюз.   

            Сърбия от своя страна заявява, че ще се опита чрез всички мирни средства и пътища да не се признае независимостта на Косово, но младите, те са основните разбунтували се, не траят и предизвикват много протести и размирици. За тях не съществува и няма да съществува лъжлива страна Косово, тя е извън всякакво право, всички са граждани на Сърбия.

            От която и стана да го погледнем, взаимно приемлив вариант няма и двете страни обмислят едностранните си действия и това става още по-ясно след 17 февруари. Коя страна от конфликта ще надделее, дали просто Сърбия не може повече да задържи категорично решилото да се отдели Косово, или то самото е заслужило тази награда за многобройните изтърпяни мъки и сега вече е достатъчно силно,   за да съществува самостоятелно.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.