Миряна Русева - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "  

 

Независимостта на Косово

 

 

 

Косово е частично призната държава на Балканския полуостров. До 17 февруари 2008 г. Косово е автономна област в състава на Република Сърбия, и е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 в Сърбия се провежда референдум за новата конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия.

 Сега основният въпрос, който стои пред международната общност, е кои държави ще признаят новопоявилата се държава и  какви последици ще окаже тази независимост за света. Все пак това е прецедент  в наши дни и може да доведе до появата на засилване претенциите на други територии и народи, борещи се за независимост. Именно  това е главната причина повечето държави да имат опасения, свързани със признаването на Косово. Все пак в днешни дни няма едноетнически държави и този факт е причина за съществуването на претенции на отделни етноси да желаят независимост.  

 Според мен призналите новопоявилата се държава и най-вече САЩ имат явно интереси да се поддържа напрежението в Европа. Сега сме свидетели на проявите на несъгласие на сърбите и извършваните от тях демонстрации.  И това е само началото. Сърбия обяви, че никога няма да признае Косово, което е показател, че конфронтациите тепърва предстоят. А и заплахата за скъсване на всякакви отношения със страните признали Косово е още един фактор, които сочи за назряващите конфликти.

Все пак е важно да се отбележи факта,че 80% от населението е албанци, които може не само да искат независима държава и собствено управление, а  целта им може да бъде присъединяване при първа възможност към Албания. А това е още една опасност за останалите европейски страни, поради което много малко са твърдо за новата държава. Мисля, че затова и България не трябва да признава независимостта на Косово, тъй като у нас има значителна част мюсюлманско  население и един акт от страна на нашата държава може да се приеме като толериране на този прецедент. Въпросът, който изниква е дали ако мюсюлманите у нас решат да поискат независимост какво ще направи нашето правителство?

 Вярно е, че според международното право всеки народ има право да се самоопределя и да обяви своя собствена държава, но друг е въпросът дали този акт заплашва зачитането на принципите и правата на населението и на международната общност като цяло. Дали новата държава ще може да постигне едно равноправно управление, да изгради устойчиви институции и да гарантира свободите на всички свои граждани е въпрос, който ще открие своя отговор в бъдеще. Но сега главното е какво се крие зад този прецедент. Дали не се постави основата на една криза, която предстои да е основен международен проблем в  най-близко бъдеще. А именно задълбочаване на проблемите, свързани с народите, борещи се за свобода. Не малко са  тези, които от години желаят независимост, но сега  се появява пример, който може да бъде използван от тях, тъй като Косово е призната от не малко силни държави.

 Точно това опасение е изразено в думите на чешкият президент Вацлав Клаус, който предупреди, че обявяването на независимостта на Косово може да предизвика "ефекта на доминото" в някои други държави в Европа.

Абхазия и Южна Осетия в най-скоро време ще се обърнат към Русия, други страни-членки на ОНД и ООН с молба за признаване на тяхната независимост. Това заявяват и президентите на двете непризнати републики Сергей Багапш и Едуард Кокойоти. Именно затова и Русия  осъжда обявяването на независимостта на Косово и напълно подкрепя справедливите искания на Сърбия за възстановяване на териториалната й цялост. Това е само един пример за това, което предстои.

Друг проблем, който е ясен пример за процесите, протичащи на световната политическа сцена, е позицията на Турция. Тя призна независимостта макар че на своята територия тя се сблъсква години наред с подобен проблем - кюрдското население, което иска независимост. Тук се наблюдава двойния стандарт  в политиката на някои държави.

Първите държави, признали Косово с изключение на САЩ са мюсюлмански. Нима това не показва, че основна роля играе културата. А твърдо обявилата се против Русия от своя страна иска да защити позицията на близката по култура  Сърбия.

Въпросът, който е най- важен за нас е каква ще е позицията на България. Ако изходим от културния фактор, нашата държава трябва да се противопостави на този акт, тъй като ние сме близки по ценности, език и история с източно-православните народи, какъвто е сръбският. Но все пак последните години от политиката  на българското правителство сочат, че нашите политици не заявяват своята позиция по даден въпрос, а по-скоро се подчиняват на силните на деня. Дали отново ще чакаме друг да ни диктува какво да правим? Ако съдим по изказването на президента Първанов, който заявява че не трябва да се действа първосигнално, тъй като трябва трезво да се прецени ситуацията, може би наистина българските политици ще подходят този път професионално към този проблем.

По думите на Първанов българската позиция ще зависи от няколко фактора до колко косовското ръководство изпълнява реално плана Ахтиисаари, как ще се изграждат институциите там, до колко реално ще се спазват човешките права и, не на последно място, рисковете и предизвикателствата за нашия регион. Ще формираме отношенията си с Косово на базата на това доколко процесите, които ще се развиват там, ще допринасят за стабилизиране на Балканите, посочи държавният глава.

Дано наистина този път политиците ни да вземат реалните обстоятелства и да заемат своята позиция твърдо, без да се поддават на влиянието на другите държави. Трябва да се проведат срещи и с останалите страни в региона, за да се оценят рисковете, които могат да възникнат на Балканите и в света изобщо.

Все пак независимостта на Косово е фактор, който не може да бъде пренебрегнат.  Тя открива сложна плетеница от въпроси, които стоят пред участниците в световните политически процеси и показва скритите интереси на големите сили в наши дни.

             

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.