Любомира Милева - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

         

Балканският полуостров е на мястото, където още от началото на така наречения Източен въпрос (борбата за наследството на Османската империя през XVIII,  XIX и началото на  XX век) се  преплитат  интересите на всички Велики сили. В тази надпревара за влияние се включват и балканските народи, които имат да решават своите национални въпроси. Така те още преди своето фактическо освобождаване влизат или не в сметките на Великите сили. Този дълготраен процес доведе до установяването на доскорошните политически граници на балканските държави. Основната група от противоречия на полуострова  днес засягат именно най-изразителния резултат  от досегашното  статукво -Югославия. В процеса на своето разпадане  тя, може да се каже , че като „болен  човек” замени Османската империя и в рамките на територията й се очерта същият процес на борба за зони на влияние между Великите сили. В Югославия остана една голяма територия, обременена с твърде много и трудно решими проблеми, наслоени от столетия. В Сърбия има две автономни области - Косово, населено с албанци, и Воеводина - където живеят  унгарци.

Това, което трябва да се знае за част от предисторията на косовския проблем, е, че тя до голяма степен е базирана на специфичното за бившата Социалистическа федеративна република Югославия, конституционно-правно устройство и политическа система, специфика, която позволяваше една съседна и голяма в онези години държава да бъде съставена от 5 републики и 2 автономни области или 8 федерални единици. Голяма Федерация от 8, както се наричаха, федерални единици, всяка с равноправно право, равностойно право да взима участие при определяне развитието на страната.

До голяма степен това, което беше проблем за Косово, беше това, че предисторията и очакванията на тази доскоро сръбска област бяха изцяло вписвани в логиката на разпада на Югославската федерация и това бяха част от може би най-силните аргументи на албанците.

Автономната област Косово провъзгласи държавна независимост на 17.02.2008 г. Възниква сложна юридическа колизия. Заради липсата на санкция от Съвета за сигурност на ООН, процесът излиза извън рамките на международноправното поле. Формално погледнато, орган за управление на областта остава мисията на ООН, създадена с резолюция на Съвета за сигурност номер 1244 от 1999 г. Фактически ООН се отказва от изпълнение на съответните  функции, а реалната власт преминава в ръцете на мисията на Европейския съюз. ЕС настоява, че има правото да създаде такъв орган, като се мотивира със същата резолюция 1244. Легитимността му обаче е съмнителна. При всяко положение независимостта на Косово е условна. На практика става дума за нова форма на международен протекторат, местните власти ще бъдат твърде ограничени в действията си. Това крие и потенциален риск да влязат в конфликт със западните си покровители, но подобно развитие не е много вероятно. Прищина си дава сметка, че сама по себе си независимостта не решава  нито един от изключително острите проблеми на Косово. Това са най-вече икономическата несъстоятелност на областта, извънредно високата безработица и предизвиканата от тях  криминализация на обществото. Ситуацията може да се изостри още повече, ако Белград предприеме мерки за икономически натиск. Властите на областта и външните им покровители са крайно заинтересовани малцинството да живее в благоденствие, тъй като всеки инцидент би означавал катастрофални морални последици за самопровъзгласената държава. Няма обаче яснота по въпроса, докога ще са готови  НАТО и ЕС да носят пълната отговорност за сигурността в Косово. Отделянето на Косово е опасен прецедент и ще бъде последвано от други. То ще причини  непоправими щети  на международния ред. Има десетки други  „Косово” по света, които очакват този акт на неговото отделяне да стане реалност. Има сериозна опасност от ескалация на многобройни съществуващи конфликти, от разбуждане на тлеещи конфликти и предизвикване на нови конфликти. Неприятен „отзвук” от косовските събития заплашва съседни държави – Босна и Македония. В средата на 90-те, когато с Дейтънските мирни споразумения бе създадена държавата Босна и Херцеговина, на етническите общности в състава й - сърби, хървати и мюсюлмани, бе забранено да търсят самоопределение. Международните попечители на босненския суверенитет на практика принудиха трите общности да се обединят в една държава. Така надмощие взе неетническият принцип в изграждането й.  В основите  на косовската независимост обаче е залегнал етническият принцип, което осигурява - поне на босненските сърби - възможността да подновят исканията за самоопределение, тоест за присъединяване към Сърбия. Евентуална нова подялба на Босна може да създаде колосални проблеми на цяла Европа. В Македония има голямо албанско малцинство и то постоянно нараства (раждаемостта сред албанското население е по-висока от тази сред славянското). Наистина идеите за „Велика Албания” се очертават предимно като политическа спекулация, не е изключено обаче въпросът за албанците като разделен етнос да застане на дневен ред. Косовският прецедент  безспорно е налице и ще влияе върху хода на събитията в различни кътчета на Европа. Въздействието му надали ще бъде решаващо за стабилните и благополучни държави от Евросъюза, в които има сепаратистки потенциал (Франция, Белгия, Испания, Великобритания и т.н.). Но що се отнася до нестабилните страни, неутвърдили се още докрай като споменатите вече Босна и Македония, като Грузия, Молдова и Азербайджан, косовският сценарий  ще има осезаемо въздействие в/у тях. Прецедентността ще се схваща там в прекия смисъл на думата.

В началото на ХХ век етническият състав на Косово отново се променя, като в областта  пристигат  да живеят сърби. Днес населението е от около 2 милиона албанци и близо 100 хиляди сърби. В рамките на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), образувана след Втората световна война, Косово се ползва с автономност до 1974г, когато тя е отнета. Етническото напрежение се засилва в края  на 80-те години, когато икономическите условия в Югославия се влошават. Слободан Милошевич използва национализма като трамплин към властта  през 1989г, като ограничава правата на албанците в местното управление и в образованието на областта. По това време областта е раздирана от стачки, протести и насилие, които принуждават Белград да обяви извънредно положение в Косово и да изпрати  подразделения  на сръбската армия и полиция в областта. През 1990г след падането на комунистическия режим, Сърбия приема нова Конституция, с която премахва  автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. Двете досегашни автономни области вече нямат самостоятелност, а влизат в състава на Сърбия. Областта поиска официално независимост през 1992г след провеждането на свои несанк-ционирани и непризнати от никого избори. След тях за прецидент на самопровъзгласената република е провъзгласен  Ибрахим Ругова. Искането  тогава бе пренебрегнато и се загуби сред водените по това време войни между бившите югославски републики.

В рая на 90-те години косовската криза  достига апогея си и доведе до първата  хуманитарна намеса на части на НАТО през 1999г, след което управлението на Косово бе поверено на мисия на ООН, включваща сили  на НАТО в ролята на умиротворители. Предстои замяната им от мисия на ЕС. Засилена бе дипломатическата работа за уреждане на статута на областта. Така се роди и планът ”Ахтисаари”. Той включва следните принципи:

1.Статутът трябва напълно да бъде в съответствие с между-народните стандарти, човешките права, демокрацията, международните закони, което  ще допринесе за сигурността в региона.

2.Статутът трябва да бъде в съответствие с европейските ценности и стандарти и да допринесе за постигането на европейска перспектива за Косово.

3.Статутът  трябва да осигури реална мултиетничност в Косово, а процесът трябва да осигури механизми и гаранции за прилагането на човешките  права, правата на малцинствата, бежанците и разселените лица.

4.Статутът трябва да позволи на всички общности в Косово да имат свои представители в правителството на всички нива.

5.Статутът трябва да включи специални гаранции за защита на културното и духовно наследство.

6.Статутът трябва да укрепи регионалната сигурност и да се гарантира, че Косово няма да се върне на ситуацията от преди 1999г.

7.Статутът трябва да гарантира сигурността в Косово, така че областта да не представлява военна опасност за съседите.

8.Статутът ще развие механизмите за укрепване на правовия ред, борбата против организираната престъпност, поддържането на многоет-ническия характер на полицията и съдебната система.

9.Статутът ще направи възможно Косово  да се развие  икономи-чески и политически и да сътрудничи с международните финансови институции.

10.В областта е необходимо международно присъствие, цивилно и военно, още известно време.

В неделя 17.02.2008г, Косово обяви силно и ясно независимостта си от Сърбия. Бившата провинция е седмата държава, която се отделя от бивша Югославия. Технически погледнато, Косово беше провинция на Сърбия, но от 1999г е протекторат на ООН. Официалните сръбски власти, твърдо подкрепяни от Русия, заявиха, че няма да признаят новата държава и ще съкратят до минимум (но не прекратят) дипломатическите си отношения с всяка страна, която подкрепя Република Косово. В неделя Косово всъщност обявява  независимост за втори път. Първоначално още през 1991г новата  държава беше призната единствено от Албания, което създаде проблем. Въпреки, че този път ситуацията е по-различно, все пак Косово скоро няма да стане истинска държава като заобикалящите го съседи. Русия задължително ще блокира присъединяването му към ООН, както и във всички останали организации, където  може да наложи вето. В същото време, в страната се разполага голяма мисия на ЕС,  която трябва да контролира полицията и правосъдните органи, както и да следи за изпълнението на определени стандарти. Рискът от всичко това, е че Косово ще бъде засимо от всички мисии и бази на територията си, като така  ще остане протекторат на Европейския съюз. Имайки предвид вражески настроената Сърбия, младата република ще разчита на чужденците да поддържат нейния суверенитет. В момента в страната са разположени 17000 натовски  военни, които ще продължат да пребивават още години  или дори десетилетия. Един от най-големите проблеми обаче, ще е сръбското малцинство в Косово, което не желае да признае новата държава. Властите в Белград подклаждат напрежението, като допъл-нително  ги подкрепят с наставления да не вярват на провъзгласилите се за държавни  ръководители косовски политици. Първата страна, която призна независимостта на Косово стана Афганистан, след тях това направиха и САЩ, Турция, Албания, Франция, Австралия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Белгия, Люксембург, Унгария, Хърватия. Но страни с подобни проблеми, като тези в Сърбия и Косово, Румъния, Испания, Словакия, Кипър, Молдова, не признават независимостта на Косово. Русия е категорично против независимоста на Косово и от самото начало подкрепя Сърбия в нейната позиция за нарушаване цялостта и суве-ринитета на Сърбия. Сърбия въвежда контрамерки с/у новата държава. Тези мерки могат да включват затваряне на границите, търговско ембарго и непризнаване на косовските паспорти. Също така Сърбия може да наруши доставките на електричество и вода, както и телефон и интернет услуги, които все още са тясно свързани м/у тях. Тя изключва военен отговор. Русия е твърдо убедена, че проблемът за статута на Косово  може да бъде уреден сигурно и дългосрочно само с изработването на решение  при водещата роля на СС на ООН, което напълно би съответствало на нормите на международното право и би се  основавало на договореностите между Белград и Прищина. Съвещанието на СС на ООН остана без резултат, тъй като мненията на представителите на членовете му са разделени. Докато Русия и Китай  се обявиха твърдо срещу едностранните действия на косовското албанско ръководство, представителите на държавите – членки на ЕС подкрепиха самопровъзгласената независимост на Прищина. Всякакви  едностранни действия в Косово  могат да подкопаят сигурността в Европа и да създадат опасност от хуманитарна криза в целия свят.

Руските представители в Съвета за сигурност на ООН обаче бяха категорични, че страната ще наложи вето на всяка резолюция, оставяща възможност Косово да се отдели от Сърбия. Даването на формална независимост на провинцията беше предложено от специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари през март. Американски и европейски дип-ломати внесоха в Съвета за сигурност на ООН компромисен вариант на резолюция за бъдещето на Косово. Русия обаче продължава да се  противопоставя на подготвяното даване на формална независимост на сръбската провинция, и е категорична, че ще наложи  вето на резолюцията. В компромисния проект се призовава за даване на още 120 дни за преговори м/у правителството в Белград и представители на косовските албанци. Въвеждането на нов кръг преговори е в унисон с искането на Кремъл за по-продължително обсъждане на проблемит между двете страни в спора. Руските представители в ООН обаче подчертаха, че няма никаква възможност резолюцията да бъде приета, тъй като тя би оставила възможност за даване на независимост на Косово, както предложи и специалния пратеник на ООН там Марти Ахтисаари. Сърбия също твърдо се противопостави на предложението. Според последната проекторе-золюция  преговорите м/у Белград и Прищина ще се водят  в рамките  на Контактната група, съставена от Великобритания, Германия, Италия, Русия, САЩ и Франция. Досегашните преговори м/у Косово и Сърбия се приовеждаха именно с посредничестовото на групата. Главният пред-ставител на ЕЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана дори допусна възможността проблемът с плана за бъдещето на Косово да бъде изведен от Съвета за сигурност и да бъде обсъждан в Контактната група. Според  него по този начин може да бъде  избегнато пълното блокиране на преговорния процес. Ако бъде отделено от Сърбия, Косово ще има право на собствени  национални символи, в това число знаме и химн. Провинцията  ще може и да кандидаства за членство  в различни международни организации, например ООН. В същото време се предвижда правата и интересите на сръбското малцинство да бъдат ясно и категорично защитени. В косовският парламент, админисрация и сили за сигурност ще има гарантирана квота за сърби. Освен това сръбските анклави в Косово ще имат разширено самоуправление и силни връзки с Белград. Косово е силно свързано с историята на Сърбия.

             

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.