Лъчезар Белански - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

 

Може би най-големият проблем, който разтърсва света в момента и в най-голяма степен Балканския полуостров, е проблемът със самопровъзгласилата се за независима държава Косово. Този проблем е много комплициран, защото в него са преплетени много интереси, тези на САЩ, Русия, на цяла Европа, на ООН, а също така от мирното му разрешаване зависи и сигурността на целия полуостров. Едно нещо обаче е ясно, че след разрешаването на прблема Балканите вече няма да са същите и ще бъдат формирани нови социални отношения на базата на новия ред.

Но за да разберем същината на проблема, е нужно да разгледаме историческите предпоставки за възникването му. Косово е историческа област, която от 6-7 век започва да се населява от славяни и прабългари. Чак през 13-14 век тази територия започва да се населява от сърби със създаването на т.н. Душаново царство. Това, което прави тази област толкова специална и сантиментална за сърбите, е великата битка при Косово поле през 1389 г., когато обединените християнски войски начело с княз Лазар се изправят срещу Османската империя. Въпреки че губят битката,  в нея се смята, че загива тогавашният турски султан Мурад I и това остава в историята като една от най-паметните битки. Също така на територията на Косово се намират едни от най-значителните и красиви исторически паметници на Сърбия. Това са множество християнски манастири и църкви, голяма част от които са обявени за световни паметници на културата и са защитени от ООН. Именно тези предпоставки карат сърбите така ожесточено да бранят тази територия, която по значение се равнява на българските Царевец или Шипка.

Лично аз се обявявам против независимостта на Косово, като тази позиция може да се подплати с няколко основни аргумента. На първо място трябва да отбележим, че след обявяването на независимостта и евнтуалното и пълно признаване възниква реална опасност от т.н. Ефект на доминото. Голяма част от спорните територии, базирайки се на този уникален случай, могат да поискат независимост, като така да се създадат редица възможности за военни сблъсъци. Конкретен пример може да се даде с Канадската територия Квебек, в която преобладава френското население и френският език е основно използван. В Квебек са обявили,. че ако се признае независимостта на Косово, те от своя страна ще поискат такава, именно поради този факт Франция бе една от страните, които първи признаха Косово. Но това не е единичен случай, подобни ситуации могат да възникнат в Испания, където съществува проблем с баските,  в Румъния, където има голямо унгарско малцинство, и дори в България, където проблемът с голямото турско население в Кърджалийската и Родопската област става все по- голям. И въпреки че тези случаи се различават коренно по манталитет,  история и др. от Косовския, не бива дори за миг да се подценява тази опасност, защото последиците биха били непредсказуеми.

Като втори аргумент против признаването на независимостта на Косово може да се посочи новото му управление и цялостният манталитет на косоварите. Албанците и косоварите се различават коренно от други мюсюлмански народи като турците например. Докато в Турция се наблюдава едно зачитане на законите и уважение на държавните институции, практиката на албанците е точно на противоположния полюс. Те не зачитат държавните закони и държавното управление, а спазват правилата на собствените си кланове. Те не плащат данъци на държавата, а на собствените си лидери, така можем да кажем, че тяхното управление е билзко до племенния строй. Също така косоварите са нискообразовани ( липсва уважението към просветата и културата) и са изключително агресивно настроени. Чести са случаите, в които косовари безпричинно нападат и разрушават християнски църкви и храмове, като дори има няколко случая на опожаряване, което още веднъж показва неспособността им да оценяват културното наследство на тази територия и да бъдат независими като цяло. Лидерът, който е избран да извършва управлението на Косово, също е много спорна личност. Публична тайна е, че Хашим Тачи е лидер на един от клановете и като такъв управлява голяма част от незаконния бизнес в Косово. Също така той има няколко условни присъди за нападения над полицаи и този човек е натоварен със задачата да направи от Косово една Европейска държава, резултатът от неговото управление е ясен отначало и той е задоволяване на собствените бизнес интереси и превръщане на Косово в удобна среда за извършване на незаконна дейност.

Много е важно да се разгледа и позицията на Великите сили и на държавите, засегнати от проблема. САЩ бяха първите, които признаха независимостта на Косово. Това е типично и очаквано за външната политика на САЩ, която цели увеличаването на влиянието си на Балканите. Знаем, че в Косово е една от най-големите бази на НАТО в Европа и там има голям брой американски войници, също интересен е фактът, че един от  най-големите площади в Прищина носи името Бил Клинтън, така че можем да очакваме голяма американска намеса в косовското управление. Франция също побърза да признае независимостта, надявайки се на развитие на въпроса с Квебек, а към тези страни се присъединиха още Великобритания, Германия, Австралия, Албания, Турция, Дания, Люксембург, Естония и др. На противоположния полюс беше Русия, която може да има проблеми с Абхазия и Приднестровието; Китай, който не признава независимостта на Тибет; Испания, която има проблеми с баските и тяхната терористична организация ЕТА; Гърция, която има претенции към Кипър; Румъния, която има голямо унгарско малцинство и др. Естествено тази независимост не е призната и от Сърбия, където на този проблем се гледа като въпрос на чест и достойнство. В петък в Белград беше организиран един от най-големите митинги в последните години, като на централния площад се събраха повече от 200 хил. души, като основното мото на митинга беше, че Косово е сърцето на Сърбия. Въпреки участието на повечето политически лидери този митинг нямаше политически характер, а по-скоро беше общонационален. В него освен лидерът на управляващата партия и други политици участваха още известни обществени и медийни личности като Костурица, Новак Джокович и др., което показва, че Косово е кауза, около която се обединява целият сръбски народ. Дори държавната железница на Сърбия обяви безплатен превоз на пътниците до Белград в деня на митинга, за да могат да се съберат повече хора подкрепящи каузата. България все още изчаква с признаването на независимостта на Косово, тя е обявила, че ще встъпи в дипломатически отношения с Косово, което според международното право е непълно или косвено признаване. Външният ни министър Ивайло Калфин обяви, че България ще признае Косово, ако се гарантира сигурността на сръбското население там и се зачита историческото богатсво на областта. Трябва да се внимава обаче с този акт на признаване, тъй като той може да влоши изключително много отношенията ни със Сърбия, всички бяхме свидетели на това какво се случи с посолствата на Турция и САЩ, страни, които признаха косовската независимост.

 Косовската криза очерта и потвърди още една международна тенденция и това е изключително минималното влияние, което ООН оказва в международната общност. Въпреки че две от страните, постоянни членки на СС на ООН, са против независимостта на Косово и въпреки че се нарушава резолюция 1244, това не попречи на косоварите, подкрепени от САЩ, еднолично да я обявят. Може би съществуването на тази организация в този си вид е към своя край, защото това не е единственият път, когато ООН е неефективна, тя се изказа против американската агресия в Ирак, като я обяви за международно престъпление, но последици за САЩ естествено нямаше.

Както вече казахме, проблемът с косовската независимост е един от ключовите въпроси, който трябва да се реши, за да се запази мирът и спокойствието в региона. Независимо как приключи този въпрос, едно нещо е ясно - Балканите няма да са същото място. Старите порядки и отношенията между държавите ще се разрушат и на тяхно място ще се генерира нов социален ред, продиктуван от новосъздаденото положение в Косово. Българската държава трябва да действа много внимателно, защото всяка погрешна стъпка може да доведе до неочаквани резултати и дори кризи.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.