Георги Георгиев - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "  

 

Косово

 

     

   

 Проблемът Косово достигна своя апогей, с едностранното обевяване на независомост на 17.02.2008г. Този акт беше предшестван с дълги дискусии и опити остраната на Великите сили и Европейския съюз за постигане на компромисен вариянт. Всички планове , които бяха представени на сръбското правителство бяха отхвеърлене и докато течеше процеса на преговори започна да се изеснява, че едностранното проекторешение е практически невъзможно. Косово се превърва в първото реално противопоставяне на САЩ и Русия , от времето преди разпадането на Социалистическия блок. Руското правителство зае тъврда просръбска позиция и заеви , че ще наложи правото си на вето в Съвета за сигурност към ООН при гласуването на евентуална резолюция предоставяща независимост на косовската област. САЩ пък традиционно подкрепи самоопределилата се държава. Позициите на тези две държави разделиха Европейските държави на подкрепящи и неподкрепепящи. Интересен е въпроса защо Европейският съюз, на които и ние сме член от 1 Януари 2007 не се обособи с единна позиция по проблема? Отговор на този въпрос едва ли ще бъде намерен близките няколко години. По важният въпрос,  е на обсъждаме позициите на Великите сили те определено имат свой интерес от така стеклата се ситуация и за да не бъда голословен ще дам пример. Сръбското правителство подписа договор с руския газов гигант "Газпром" като му продаде контролният пакет (51%) акции от държавната гозоразпределителна мрежа. В резултат на този жест на "добра воля" , руското правителство зае твърда про-сръбска политика. За интересеите на САЩ мисля , че няма смисъл да коментираме , защото всеки интересуващ се от случващото се в всета като цяло гражданин има отговор на този въпрос. Нещото надкоето трябва да съсредоточим вниманието е Българската позиция , какво ще спечелим и какво може да загубим при евентуално признаване или непризнаване на едностранно призналата своята независимост Косовска област. Похвално е че дебатат за този проблем , които има изключителна важност за външната ни политика се изнесе в обществеността и в последните няколко седмици открито и задълбочено се дебатира. Бяха направени няколко социологически проучвания , които показаха , че около 70% от българите са против тази независимост. Позицията е съвсвем нормална , защото когато мечката е в двора на съседа ти , а ти от своя страна оставаш безочастен, е просто въпрос на време , тя да дойде и в твоя двор. Забавянето на официалната позиция на българското правителство е съвсем нормална и разбираема. Едва ли би имало политолог, или какъвто и да е политически наблюдател или експерт, които доброволно би заел мястото на Президента или Примиер-министъра докато се изготвя официалната позиция по този деликатен казус. От една страна България заплете тесни взаимотношения със САЩ, чрез предоставянето на Американски бази на българска теротория или с други думи казано сме обвързани с външната политика на "Голямият брат" , отдругата страна обаче точно преди месец, руският президент Владимир Путин беше на официално посещения в София , като България стана последната страна, която руският глава посети като притежаващ правомощията на руски президент. Тълкуването на този жест е тема на друг анализ, а резултата на тази визита се оказа подписването на редица договори свързани с изграждането на нефто и газопроводи минаващи през територията на България. Изводът е следният енергетиката ни е зависима на 80% от доставките на суровини от Русия. Затова е България е единствената страна принадлежаща към държавите с официална Източно-православна религия, която не се е произнесла по въпроса. На 26 февруари американският посланик в България даде интервю за една от националните телевизии, в което изрази надеждата и обедеността си, че Българското правителство ще подкрепи позицията на големите европейски държави. Личното ми мнение , е че след това изявление се сложи точка в спора и дискусията около позицията на българското правителство. За евентоалните резултати и последици от тази позиция може само да гадаем.
 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.