Антония Христова - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

         

До 17.02.2008 г. Косово е автономна област в състаа на Р Сърбия и е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население. Формално Косово е част от Сърбия, но след косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г.  в Сърбия се провежда референдум за новата конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия.

Косово обявява независимостта си на 17.02.2008 г. и към 22.02.2008 г. е призната от: Афганистан, Коста Рика, САЩ, Франция, Албания, Турция, Великобритания, Австралия, Сенегал, Германия, Латвия, Малайзия, Естония, Италия, Дания, Люксембург, Перу, Севернокипърската турска република, чиято независимост също не е призната. България засега изчаква с признаването на независимостта на бившата сръбска провинция. Освен Сърбия държавите, които няма да признаят независимостта на Косово, са : Азербайджан, Аржентина, Беларус, Боливия, Венецуела, Виетнам, Грузия, Испания, Казахстан, Кипър, Молдова, Киргизстан, Румъния, Русия, Словакия, Таджикистан, Украйна и Шри Ланка.

Сърбия не признава независимостта на Косово, защото Сърбия приема Косово за неразделна част от своята територия, позовавайки се на историческите данни. Косово сама по себе си е територия, която никога не е имала своя държава, а е била в състава на Първото и Второто българско царство, по-късно в държавата на крал Стефан Душан, крал Стефан Номан, крал Лазар. Тази област е свещена за сръбската държава и една от причините за това е, че на нейна територия на 25.06.1389 г. се  води най-важната и паметна битка между обединените сили на християнските балкански държави и османските нашественици. Християнските народи губят тази битка, а с това и контрола над Косово. В резултат на това в следващите няколко века Косово попада под османска власт. До този момент Косово е населявано от християнско население, за което свидетелстват множеството културни паметници, църкви, манастири.

Преломен момент в историята на Косово са австро-турските войни от 1683 г. до 1869 г., когато въпреки пробива са принудени да се оттеглят, а заедно с тях се изселва голяма част от местното християнско население. След това на няколко вълни на мястото на изселилото се християнско население се заселват албанци, които намират препитание там. Това албанско население се отличава с много по-висока раждаемост, което води до промяна в демографската структура на населението в района. По този начин до 1999 г. албанското население е 77% , сърбите 15 %, бошнаците и гораните около 4 %, а останалите са цигани, турци.

По време на Втората световна война, когато нацистите си поставят за цел да създадат ново, по-справедливо разпределение на териториите, през 1941 г. Косово за кратко е било присъединено към  Велика Албания под протектората на фашистка Италия. Това увеличава притока на албанци /около 400 000/. След разгрома на фашистките сили Косово отново е част от новосъздадената СР Югославия. И продължава своето съществуване като автономна област в състава на Сръбската република част от Югославската федерация.

Шовинистичната политика на С. Милошевич си поставя за цел разгром на Армията за освобождение на Косово /АОК/ и цялостното прочистване на албанците от областта. Срещу косовските албанци са изпратени 50-хил. армия, 300 танка и 700 оръдия. В резултат на което от Косово и Метохия са прокудени повече от 800 000 албанци / половината от албанското население /. Тази крайна политика на Милошевич предизвиква силната реакция на международната общественост. Така съгласно Резолюция 1244 на ООН се поставя край на военното противопоставяне и се въвежда временно управление на ООН в Косово. Съгласно тази резолюция на Косово не се предвижда независимост, а само автономия в рамките на Р Сърбия. Имайки предвид изложеното дотук, отделянето на Косово като независима държава е нарушение на системата на международното право и в частност на всички международни договори, т. к. се нарушават националните граници на една суверенна държава, каквато е Сърбия.

Отделянето на Косово е опасен прецедент, който е в разрез със съществуването на установения международен ред и може да доведе до подобни аналогични действия в райони с малцинствено население.

Съвсем основателно Сърбия настоява за запазването на Косово в рамките на своята национална държава. Но практиката доказва, че в международно-правните отношения не важи силата на правото, а правото на силата.

Политиката на държавите, подкрепящи и признаващи независимостта на Косово може да се определи като политика на двоен стандарт. САЩ правят всичко възможно да защитават еврейската държава, за която Израел е свещена тяхна територия от хилядолетия. Аналогично за сръбския народ Косово е душата и свещена територия на Сърбия. С отделянето на Косово е изтрагнато сърцето на Сърбия.   

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.