Ирина Скакова - политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "
 

БЪЛГАРИЯ В БЪДЕЩЕТО

 

 

Съставянето на една детайлна картина на България след няколко десетилетия е истинско предизвикателство. И не защото е необходимо да се използват сложни статистически методи или да се обобщават неизмерими обеми от разнородни данни, а просто, защото е страна, която трудно бихме поставили в някакви конкретни рамки или „опаковали” в кардинално определение. Самата история ни доказва това. Успехи, погроми, териториални разширения, робства, кризи, съюзи, влияния, съседски междуособици, присъединяване към международни организации и т.н. – събития, които не протичат праволинейно и предсказуемо.

Затова моята разработка не да се базира на статистически обобщения и не претендира за абсолютна истинност. Тя е есеистична форма за израз на надеждите за бъдещето на страната на една българка с патриотични възгледи.

 

 

Присъединяването на България към Европейския съюз беше, и все още е, тема на коментари и прогнози повече от десетилетие, като очакванията варираха от крайно отрицателни до утопични. Естествено, всички, които предвиждаха незабавни промени, сгрешиха. Значимостта на присъединяването е безспорна, но положителните и отрицателните й последици ще са налице след години.

Ставайки част от тази общност, България доказа избора си за развитие по пътя на демократичното управление. С течение на времето политическият живот ще придобие нов облик. Партиите ще отстояват ясни ценности и програмни цели, водейки една последователна, либерална и социално ориентирана политика. Компрометиращите „битки” ще отстъпят пред логични и политологични аргументи. Политиката като цяло ще спре да се възприема като запазена сфера за определени кръгове или пък като „най-голямо зло” за обикновения гражданин. Политиците ще изпълняват функциите си на пазители на обществените интереси, а България ще излезе от сянката на определението „бивша соц. страна”.

Навлизането на големи международни компании на българския пазар ще доведе до поглъщането или пък фалирането на редица местни малки и средни фирми. Неконкурентно способните фирми, неотговарящи на европейските стандарти, съществували до тогава благодарение на непретенциозния български потребител и на пропуските в законодателството, ще бъдат принудени или да спрат дейността си или да покрият необходимите изисквания. Място за „обръчи от фирми” с нелегални цели и дейности няма да има.

Освен това  чуждестранните компании предлагат повече работни места, но изискват и повече от кандидатите като квалификация и допълнителни умения. Съответно конкуренцията на пазара на труда ще се повиши, а образованието и личностните качества ще получат полагаемото им се място на скалата за приоритети на българските граждани. От друга страна, никоя интелигентна и способна личност не би предпочела работа в „сивия” сектор на икономиката ни, вместо разгръщайки потенциала си да постигат цели по-високи от ежедневните битовизми.

  „Отворените” граници ще позволят разширяване и на цялостния мироглед на българите. Ще се изравнят постепенно стандартите на образование и живот. Свобода, равноправие, предприемчивост, отговорност, толерантност….ще придобият пълния си смисъл при употребата им.

Тези промени в характера на българския гражданин ще имат отражение и върху най-малката общност – семейството, която към днешна дата е традиционно патриархална. Все по-малко ще са сключените бракове, за сметка на съжителството на семейни начала. Ще отпадне и негласната уговорка родителите да помагат на децата си, докато последните създадат собствени семейства, и децата да се грижат за родителите си, когато те пък се пенсионират. Ще се наложи западния стереотип – децата сами да осигурят висшето си образование и по-нататъшния си професионален и личен живот, чрез които да подсигурят спокойните си старини. А това, както казахме, ще ги направи по-предприемчиви и свободомислещи.

Гражданското общество, за което напоследък толкова много спорим има ли го или не в България, ще бъде консолидирано и представително. Неправителствените организации няма да съществуват с цел „източване на  лесни пари”. Те ще кореспондират на актуалните обществени проблеми и ще развиват дейност в конкретни насоки.

Медиите и комуникациите ще са неизменна част от ежедневието на гражданите. С тази разлика, че ще бъдат значително по-обективни при представянето на събитията, а професионализма им ще измести хаотичното търсене на сензации. Пошлите и жълти хроники и предавания ще изчезнат поради простата причина, че няма да привличат интереса на аудиторията. Научно-образователните и културни предавания ще се придобият по-висок рейтинг спрямо разнообразните шоута.

Киното, театъра, изкуството ще възвърнат значимостта си в обществения и културен живот. А родните ни творци няма да бъдат известни само на приятелите си! 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.