Индира Ганди

Полина Манолова

 

Някои наричат Индира Ганди дъщеря на Индия, други майката на Индия, а трети Индира това е Индия.

Индира е дъщеря и неуморна съратничка на първия министър-председател на нова и независима Индия - Джавахарлал Неру, а дядо й Мотилал Неру е един от първите ръководители на индийското движение за независимост. Младата Индира се учила на стоическо служене на родината и на потиснатите от великия хуманист Махатма Ганди, с когото се е срещала няколко пъти. Тя е била ученичка на индийския мислител, поет и художник Рабиндранат Тагор.

Родена е на 19 ноември 1917г.в Утар Прадеш, един от най-големите политически, културни, административни и религиозни центрове в Индия. Коренът на фамилията Неру е от Кашмир.

Още от дете малката Инду попада в бурното движение за независимост, оглавявано от Махатма Ганди велик дух на народа и близък на семейство Неру. Тази тачена фамилия била един от най- действените центрове на индийското националноосвободително движение, на борбата срещу британския колониализъм. Дядото Мотилал Неру бил доста популярен като адвокат и като един от най-старите водачи на Индийския национален конгрес (ИНК). Постепенно синът му застава начело на ИНК. В редиците на активните индийски патриоти били и бабата и майката на Индира Ганди.

Индира Ганди е учила в редица индийски градове, в Швейцария и Оксфорд. Особено значение за нея имала школата на Рабиндранат Тагор. Оттук у нея се вкоренила любовта към изкуството и културата и особено към индийските ценности. По време на учението и пътуванията си в Европа тя четяла книги от социалисти и за социализма, срещала се с Ромен Ролан и други прогресивни писатели.

През 1942г Индира се омъжва за журналиста и активен деец на ИНК Алахабал Фероз Ганди. Малко след сватбата младото семейство е хвърлено от колониалните власти в затвора заедно с много други патриоти по време на гоненията в отговор на приетата от Общоиндийския работен комитет на ИНК антианглийска резолюция Вън от Индия. След излизането от затвора започнал периода, в който Индира била съпруга, майка и ръководен деец. В 1944г се родил нейният първи син Раджив. След две години се родил Санджвай, който през 1980г загива в самолетна катастрофа.

На 15 август била обявена независимоста на Индия и Джавахарлал Неру станал първият министър-председател. Според Индира Ганди това е най-чудесния и най-вълнуващия момент в нейния живот.

Нейното политическо усъвършенстване съвпаднала и с началото на изграждането на движението на необвързаните държави. Бъдещата негова ревностна радетелка видяла раждането и развитието на това движение отвътре. По това време Индира влязла в щаба на ИНК била избрана за член на Работния комитет на тази управляваща партия. През 1959г тя била избрана на най-високата партийна длъжност председател на ИНК. След смъртта на Джавахарлал Неру през 1964г Индира Ганди приела поканата на новия индийски министър-председател Лал Бахадур Шастри и станала министър на информацията и радиоразпръскването.

През 1966г тя става министър-председател на Индия и заема този пост общо около 15г до смъртта си с изключение на краткия период от март 1977 до януари 1980г.

Като министър-председател тя изхождала от най-насъщните нужди на населението и съсредоточила своето внимание върху икономиката. Главното ударение поставила върху нарастването на самостоятелната индустриална мощ и решаването на проблема за самоизхранването на индийския народ.

Само година след като Ганди заела своя пост настъпили дни на сериозни изпитания за ИНК. Още Махатма Ганди в едно свое интервю с американски журналисти бил признал.Конгресистката партия се издържа от едри монополисти. Ние имаме необхватен дълг към тях. Но за нашето мислене определяши са милионите бедни.

На изборите през 1967г гласоподавателите се превръщат в значим съдник  не на дейността на наскоро сформираното правителство, оглавявано от Индира Ганди, а на цялостната роля и дейност на ИНК в повече от тригодишния период след смъртта на Неру. Незадоволителната проява на ИНК на изборите показва едно определено изпускане на ориентирите след смъртта на Неру.

Ръководителката на индийското правителство търси отговор на въжделенията на народа в предложената от нея през май 1967г Програма от 10 точки. В сърцевината на този документ е укрепването на икономиката и решаването на социални проблеми. Значителна крачка напред е решението през юли 1969г за национализация на 14 най-големи частни банки в Индия. Така е изразена непоколебимостта за укрепване на държавния сектор в ключовите отрасли на икономиката и техния контрол от правителството. Този акт има съществено значение за регулиране развитието на частните монополи и на влиянието на международните корпорации.

В края на 60-те, а и след това една от основните наследени грижи на правителството на Ганди е развитието на селското стопанство. Въпреки добрите намерения поземлената реформа не се развива задълбочено и всеобхватно в полза на многото безимотни и малоимотни селяни. По това време се импулсира разгръщането на така наречената зелена революция, която повишава продуктивността от земеделието и животновъдството.

Настъпва нов период на възход в управлението на партията, връхната точка са парламентарните избори през 1971г.

Индия е разкъсана на 562 собствени огромни феодални владения от богаташите, които имат несметни богатства и висши привелегии. Повече от две десетилетия продължава трудното и постепенно разформироване на княжеските династии. Този процес завършва едва в 1971г, когато по предложение на тогавашната ръководителка на правителстовто Индира Ганди се гласува закон, който отменя огромните пенсии и големите привилегии на бившите махараджи и други феодални величия. Индира Ганди повтаря многократно, че не може да се търпи повече богатите да стават по-богати, а бедните да си остават бедняци или са стават по-бедни.

Едно от историческите по своето значение и , решително и разумно действие на правителството, оглавявано от Индира ганди, бе подписването на Договора за мир, дружда и сътрудничество със СССР. Това взаимодействие има не само двустранно значение, но е фактор за мира и стабилността не само в Южна Азия, а и в по-широка международна сфера. Договорът е оценен като израз на съветската подкрепа за правителството на Ганди и за съседната млада република Бангладеш. Освен това индийската министър-председателка предприема обиколкав СССР, в редица европейски страни и  в САЩ, за да изясни позицията на Индия във връзка с кризата около нейните граници.

На 3-ти декември 1971г пакистански самолети внезапно връхлитат и бомбардират 7 индийски градове. Индия отговаря с обявяване на война на Пакистан и с официално признаване на Бангладеш. Само за около две седмици тази война приключи със съкрушително поражение на Пакистан. В средата на 1972г Индира Ганди и тогавашния пакистански министър-председател подписват споразумение, което представлява основа за мирно уреждане на отношенията между Индия и Пакистан.

Така като държавник Индира Ганди добива особено голяма популярност през 1971-1972г. Управляващата партия ИНК не само възвръща своите позиции, но е с нарастнало доверие на народа към нея. Индия укрепва своята политическа и икономическа независимост. Тя е сред първите 10 най-индустриализирани държави и сред страните със солиден научно-технически потенциал.

Успехите обаче вървят наред с трудностите. Неблагоприятно се отразява голямата суша през 1971-1972г, световната петролна криза, изхранването и настаняването на около 10 милиона бежанци от Бангладеш, нарастването на социалните противоречия. Целият този сложен комплекс от фактори води до укрепване на опозиционните партии, острието на тяхното противоречие е насочено лично срещу Индира Ганди, която не е удобна за интересите на Вашингтон, Исламабад, Пекин и техните съюзници. Използвано бе и се разду обвинението, поставено чез съда още след изборите от 1971г, че избирането на Индира Ганди е незаконно. Опозиционните сили разпалват кампания с цел Ганди да подаде оставка като ръководител на индийското правителство.Избуяват спекулации, криминални и политически престъпления.

По лично предложение на министър-председателката на 26 юни 1975г за пръв път в цяла Индия е въведено вътрешно извънредно положение, със строги мерки, което продължава до началото на 1977г. Забранени са редица партии и организации, а техните лидери са арестувани, въведена е строга цензура, някои западни журналисти са изгонени от Индия. В края на краищата се оказва, че извънредните мерки не донасят за ИНК желаните симпатии на избирателите.

В началото на 1977г като извлича полза от създалите се настроения, опозицията с активното направляване на освободените от затвора нейни ръководители успява да се обедини. Създава се разнородната по състав партия Джаната, нейната главна цел е свалянето  на Ганди. На изборите през 197г това е постигнато. Новото индийско правителство прави всичко по силите си, за да злепостави и сложи окончателен край на политическата дейност на Индира. Тя е отсранена от парламента и на два пъти арестувана. Въпреки че не разполага с власт, тя успява да сплоти около себе си много верни привърженици и през януари 1978г обявява създаването на партия ИНК(И) като действителен приемник на конгресистките традиции. Индира Ганди спокойно и упорито подготвя своята нова победа.

През януари 1980г партията ИНК(И) след блестяща победа на извънредните общи избори идва отново на власт и Индира отново поема управлението. В периода на възобновения министър-председателски мандат тя остава ту тържествуваща, ту дълбоко замислена и готвеща нови решения. През последните си години Ганди живее напрегнат живот. В парламента тя е търпелива и убедителна, не се сражава за себе си, а за благоденствието и независимостта на Индия, за продължаването на нейната мирна конструктивна политика на необвързаност. Нейна първа грижа е мирът, добруването на човевеството, прекратяването на надпреварата във въоражаването и предодвратяването на ядрена катастрофа в света. Тя разобличава подривните действия, съвместно дело на САЩ и Пакистан, срещу Индия и срещу сигурността на района около нея. Настойчива е в искането си за превръщането на Индийския океан в зона на мира.

Индия, респективно Индира Ганди, става председател на Движението на необвързаните страни на негова конференция на най-високо равнище през 1983г в Делхи.това е израз на големия международен авторитет на родината й и на самата Индира.

Индия играе позитивна роля в решаването на много въпроси на международното развитие и самата тя помага за стабилизирането на международната обстановка, за укрепването на мира и сигурността между народите.

През последните години борбата за затвърдяване на единството на Индия и на нейния народ става първостепенна повеля. Индира Ганди загива именно в разгара на тази борба. Тя е убита в отмъщение за решителните действия срещу екстремизма, сеператизма и тероризма.

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.