Хазартът



Ангел Буров



 

1. Xазартният бизнес

 

Xазартният бизнес винаги е предизвиквал любопитството на хората. По неофициални данни в нелегалния хазарт в България се въртят около 550 милиона лева. Тези пари се движат основно във виртуалната реалност под формата на онлайн игри - залагания и покер.

     Слагането на ръка върху тези милиони, както и желанието за тяхното вкарване в светлата част на икономиката предизвикаха инициирането на промени в закона за хазарта. Постъпленията за хазната от лицензирани оператори само за 2006 г. са около 70 милиона лева според данни на Националната агенция за приходите (НАП). Това е между 10 и 12 на сто от техния оборот съгласно закона.

     Обсъжданите от работна група в Държавната комисия по хазарта (ДХК) поправки в специализирания закон очевидно ще доведат и до пренареждане на пазара на хазартни игри.

     Основните промени, върху които мислят хората в ДКХ, са свързани именно с узаконяване на онлайн хазарта, инкриминиране на залаганията в нелицензирани сайтове и изискване за ясен произход на капитала на операторите. Другият важен въпрос е дали държавното тото ще получи така желания монопол, или пазарът на цифровите игри ще продължи да се либерализира.

      Според Българската асоциация на организаторите на развлекателни игри (БАРХИ) делът на нелегалния хазарт в България е около 50% от пазара. Организаторите на онлайн залагания не са регистрирани в България, като в повечето случаи са фирми офшорки. Още през 2005 г. Сметната палата препоръча на Държавната комисия по хазарта да узакони онлайн хазарта. Идеята е постъпленията от такси и данъци, вместо да отиват в офшорни зони, да влизат в държавния бюджет, а пазарът да бъде защитен от нелоялна конкуренция. "Тотализаторът също има намерение да навлезе в нишата на електронните залагания и естествено ние ще ги подкрепим като държавно предприятие", казва Димитър Терзиев, и.д. председател на Държавната комисия по хазарта, по повод промените.

      Според БАРХИ онлайн операторите трябва да бъдат лицензирани. Асоциацията препоръчва да се забрани рекламата на нелицензираните, а интернет провайдърите, които имат линкове към тях, да се санкционират. Нелегалните сайтове и залаганията в тях също да бъдат инкриминирани. Лансира се идеята фирмите, които ще кандидатстват за онлайн оператори, да имат лиценз за хазартна дейност в България поне от 3 години и да са разкрили най-малко 200 пункта.

Според Димитър Терзиев обаче това ще се окаже неприемливо. На тези условия в момента отговарят само "Еврофутбол" и държавното тото. Георги Ангелов от "Отворено общество" коментира предложението на БАРХИ по следния начин: "Това си е покана Европейската комисия (ЕК) да заведе дело срещу България - в общия пазар не могат да се дискриминират европейските фирми."

В момента ЕК и Европейският съд се борят за либерализиране на пазара на хазартни игри и премахване на забраните за трансгранични залагания в редица страни в общността.

 

Сървърите на подобни сайтове трябва да са в България и да имат връзка с НАП, настоява Терзиев: "Така ще се контролира обемът на залаганията в реално време и постъпленията. На тази база ще се изчисляват дължимите данъци." От кандидатите за лиценз ще се изисква да имат нужния финансов ресурс и най-вече да гарантират правата на играещите като надеждност на системите за контрол и достъп до сървърите на надзорните органи. Все още не е ясно как ще се контролират залаганията от българи в нелицензирани сайтовете.

Игри със залагания или с увеличена тарифа на телефонната услуга също ще минат на регистрационен режим, който да гарантира правата на играещите в тях.

Предвижда се завишаване на изискванията и към организаторите на хазартни игри в казина и игрални зали, които ще трябва да докажат легален минимален капитал. "Сега се представят всякакви документи за доказване на изискуем капитал.

Ще се забрани организаторите да са неперсонифицирани дружества или да са регистрирани в офшорни зони. Тази мярка е в противодействие на прането на пари", обяснява Димитър Терзиев.

 

Един от най-дискутираните моменти в предложенията за промени е либерализацията на пазара на лотарийните и тото игри. Горещият картоф бе оставен в ръцете на тройната коалиция, която трябва да разреши въпроса в най-кратки срокове.

Тотализаторът, който финансира българския спорт, се бори за монопол върху цифровите игри, докато частните оператори, чийто изразител на интереси е БАРХИ, настояват да се запази сега действащото законодателство. "В хазарта има много интереси, които минават през ликвидацията на тотото. БАРХИ се доминира изцяло от фирми, собственост на Васил Божков. Те защитават негови интереси и се борят яростно против държавния монопол. Те вече имат лиценз за цифрова игра и не искат да го загубят", твърди Иван Иванов, изпълнителен директор на БСТ.

 

Ако се съди по броя на кандидатите за лиценз, има засилен интерес на пазара на игрите с числа. Досега Комисията по хазарта освен на тотото наистина е издала разрешение само на фирма "Евробет" с мажоритарен собственик Васил Божков, собственик на "Еврофутбол" и "Нове холдинг". Фирмата вече стартира играта "Еврошанс".

Безуспешен опит да получат лиценз направиха още две фирми. Първата - "Ти 1 Ейч Кю", е собственост на "Ти 1 Ейч Кю ко. лимитид" - Република Корея. Втората е "Дилот" ЕАД. Според справка в Дакси тази фирма е регистрираната в края на миналия ноември, като в управлението й участва бившият борец Александър Томов, който беше председател на управителния съвет на тотото при управлението на Ирена Кръстева.

"Дилот" е собственост на Nата Hоlding Limited, регистрирана във Великобритания. Молбата за лиценз на "Дилот" е отхвърлена през февруари, обясни Камен Петров, пресаташе на комисията по хазарта. Всъщност бившият шеф на спортния тотализатор Ирена Кръстева бе между кандидатите в конкурса за председател на ДКХ. Мястото беше овакантено, след като Георги Петров се пенсионира в края на май 2006 г. Оттогава временно длъжността се изпълнява от експерта Димитър Терзиев. Възможно е Кръстева да се ползва от подкрепата на ДПС, тъй като синът й Делян Пеевски е зам.-министър на бедствията и авариите от квотата на тази партия.

 

Иванов обяснява защо е толкова голяма битката против монопола: "Ако успеем да направим модернизация, може да кумулираме годишно между 50 и 60 млн. лв. след облагане на данъци. Всеки, който изгради мрежа и успее да елиминира тотото, ще разполага с такъв огромен ресурс. Затова навсякъде по света има частни структури, които се борят да се доберат до този бизнес. Базират се на фундаменталните принципи на изграждане на ЕС, но не случайно ЕК извади хазарта от обхвата на услугите през 2004 г. и даде право на националните правителства сами да регулират този сектор. Няма общоевропейска регулация на хазарта."

 

В предложенията на БСТ за промени в закона влиза и искане да получи право на търговска дейност, както и да може да се сдружава с други фирми. Според хора от конкуренцията по този начин се създават условия за скрита приватизация.

 

От комисията по хазарта признават, че високите критерии ще поставят бизнеса на изпитание и че ако промените не се приемат еднозначно, законът няма да мине. Песимистичната прогноза на Иванов е, че законът няма да стигне до пленарната зала, защото във вида, в който е, няма полза за никого: "Тотото ще бъде поставено в условия на конкуренция, няма да останат пари за модернизация. Останалите оператори пък имат възможност да си влияят некоректно върху финансовия резултат и могат да се крият постъпления. Затова не случайно игрите, обслужващи благородни каузи са държавни".


 

2. Хазартната болест

 

Хазартна зависимост е утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество. Според международната квалификация за болести и свързани здравословни проблеми ICD-10 (International Classification of Diseases and Related Health Problems) заедно с трихотоломания, клептомания и пиромания) се разглеждта като ненормални привички с кодово название F63.0 (патологично комарджийство).


 

Симпотими и оплаквания
 

Характеризира се, че поетият риск постоянно се увеличава и контролът върху поведението се губи. Зависимите претърпяват огромни финансови загуби (придружени с изненада). Частично дори липсва всякъкво осъзнаване за състоянието си.
 

При наличието на определени характеристики при участие в хазарт, медицината приема съществуването на психично разстройство. При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични заболявания. Както и при химичните зависимости, съществуват форми на лечение, при които се комбинират различни подходи на медицината и психологията. Подобно на лечението на алкохолната зависимост, и тук за поддържане на постигнатото успех имат клубовете на анонимните зависими към хазарт.
 

Хазартната зависимост е свързана с дезадаптивно поведение, толеранс, абстинентни симптоми.


 

Критерии
 

За да бъде определен един човек като хазартно зависим, според последната класификация на Американската психиатрична асоциация той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:
 

1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри; за бъдещи игри; в изучаване на системи, обещаващи печалба; в набавяне на пари за игра.
 

2. Играе се с все повече пари в стремежа да се постигне желаното удоволствие.
 

3. Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност.
 

4. Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния.
 

5. След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното.
 

6. Играчът лъже семейството, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
 

7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
 

8. Играчът губи значими връзки - брак, образование, работа, кариера, заради хазарта.
 

9. Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участие в хазарт.


 

Последствия и усложнения
 

Пристрастените прекарват все повече и повече време за хазарт, като всякъкви други интереси биват занемарени. Пристрастяването може да доведе до социална изолация и до отчуждаване.
 

Все по-големите залози водят до все по-големи загуби и накрая дори до презадлъжняване. Хазартната зависимост кара много хора да извършват престъпления, да крадат или да вземат назаем пари от роднини и пр.


 

Причини
 

Зависимостта започва с малка парична печалба, която прелъстява към по голем печалби. Първата и единствена заповед, водеща към финансовия и човешки крах на комарджията гласи:'Спечелиш ли - върви си!'. В сучай, че процесът бъде прекъснат, се появяват ясни симптоми, които приличат на наркотично отнемане.
 

Според някои учени главният мозък на човек, пристрастен към хазартни игри, има същите неврофизиологични особености като този на наркомана. Според други това е на първо място социален, а не физиологичен проблем.
 

Не е доказано "мекият хазарт" - тотото, лотарията и телевизионните игри да води до пристрастяване.
 

Чрез компютърни игри може обаче да се развиве хазартна зависимост, тъй като, подобно на хазарта, те изкривявт реалността към положителното илюзорно усещане.


 

По-често разпространение
 

сред населението с нисък образователен ценз;
 

сред мъжете;
 

сред хора с други зависимости - алкохол, цигари, тютюн;
 

сред безработните;
 

в определени възрастови групи


 

Предотвратяване
 

Всяка откритост и междучовешки контакт действат предотвратяващо. Както при алкохола и цигарите е важно да се научи уморенето консумиране на средства за наслада и на удоволствие.


 

Разпостранение
 

Над 11 200 души в България страдат от хазартна зависимост, сочат данни на БАН. 30-35 на сто от играещите хазарт у нас са пристрастени и са носители на висок социален риск. Между 4 и 7 процента от населението над 18-годишна възраст страда от зависимост към хазарта.
 

o През 1992-1996 в България има 48 казина с 82 000 ротативки
 

o През 1998 - 84 000 ротативки
 

През този период във Венеция има 2 казина (51% общинско участие), а в Австрия 32 000, във Франция - 80 000, в Белгия - 18 000 ротативки. Оборотът на една машина в България по това време е осем пъти по-голям, отколкото на ротативка в Германия.
 

С навлизането на Интернет големи суми на залагане се пренасочват по електронен път.
 

В Германия живеят около 200 000 пристрастени. Така наречените "анонимни комарджии" са организарни в лекуващи се помогни си сам групи.
 

В Русия близо 5% от населението на Русия е пристрастено към хазарта (според данни на институт "Бехтерев"). Само в Санкт Петербург комарджиите са близо 240 000.
 

В Испания 80% от хората редовно участват в хазартни игри - от различни лотарии до бинго. 12% залагат пари прекалено често, а 3% се водят пристрастени.
 

В Япония хазартът е забранен.
 

Фактори, улесняващи развитието на патологичен хазарт
 

ниска хазартна култура
 

обществени сътресения, водещи до финансово обедняване
 

достъпност и легалност на хазартната игра;
 

липса на протекции и организране лечението на рисковите групи;
 

нагласи, улесняващи игра на хазарт;
 

употреба на алкохол или друго психоактивно вещество, създаващо зависимост;
 

внезапно придобиване на пари;
 

бедност;
 

финансова подкрепа при случаи на много големи загуби;
 

лични трагедии и разочарования.


 

Лечение
 

Лечението е психо-когнитивно или психолого- или поведенчески-терепевтично. Цели се овладяване на контрола върху играта, а не пълна абстиненция, чрез прилагане на когнитивно-поведенческа терапия. Зависимостта има дълга предистория. Често родителите имат зависимост от наркотици, алкохол или хазарт.
 

В България помощ оказва Национален център по наркомании. Друга възможност за лечение на хазартна зависимост е в психиатричните клиники. В началото на 2006 г. специалисти в България по този тип са все още недостатъчни, все още няма групи като "Анонимни зависими към хазарт".


 

Правни последствия
 

В наказателния процес наличието на доказана хазартна зависимост (като клинична проява) може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство, при определяне на наказанието, за извършено престъпление. В такъв процес хазартната зависимост се доказва чрез съдебно-медицинска (психиатрична) експертиза.



 




Copyright 1997-2014 OMDA Ltd.  Всички права запазени.