Велко Мушков, политология 4-ти курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

 

Горчивият преход на една малка страна

 

 

 

Времето си лети, птичките си заминаха на юг и тази есен, а българинът за пореден път след промените живее бедно, не изгаря от особено желание за работа (въпреки мита за неговото трудолюбие), обвинява вечно някой друг за грешките и несполуките си, озлобява се с всеки изминал ден, преживява жалко и по скотски. Заключен сам в себе си, дори не смеещ да споделя своите мисли и на най-близките си същества, родният ни труженик днес е едно невзрачно подобие на миналото съществуване на нашата страна. А това минало не беше чак толкова далеч, само преди 17 години.

 

Такива хора днес живеят в България, в по-голямата си част, те се родиха в прехода, а той, преходът, остави най-негативните си черти именно тук по тези земи... Злобно и материално създание е това дете - преходът, което само след броени дни ще навърши пълнолетие.

 

Все през последните години се намира някой, който да излъже нашенеца. Първо бе синята идея, която май днес вече си е само идея без реализатори, после царски величия, след това и 3 в 1 (социалисти, царисти, етнически еничари), а на хоризонта вече надниква бицепсът на бате Бойко. Горкият българин, живее в хегемонията на измамите и на далаверите, на беззаконието и несправедливостта. И живее, като че ли така му е хубаво и го предпочита, ами харесва му.

 

Българинът живее мъчно, а тая същата мъка, която сам си я създава, я удавя всяка вечер в чашка спиртно питие. Всяка вечер слуша посланията на родните политически лидери, които все повече заприличват на звезди от шоубизнеса. Хората в нашата държава спряха да говорят, да дискутират и обсъждат, няма живец за нещо по-добро. Създадохме тези 17 години едно отблъскващо консуматорско общество, общество без грижа за здравеопазването и образованието си, общество, което прогони собствените си кадри далеч и което вече не създава такива, защото не може.

 

Стигна се до там, че днес вече имаме две ясно отличаващи се класови структури сред обществото ни. Всички знаем колко са богатите и колко са бедните хора днес в България. Ами къде е средната класа в страната ни, тази която да е стожерът на демократичния ред и гарант за неговото съществуване.

 

Как живеем ние българите без култура, без спорт, без да се стараем дори да запазим чисто народните традиции и обичаи, как? Така ли ще бъдем вечно на опашката на Европа и разни държавички, едва появили се на картата на Стария континент (в сравнение с нашата държава) ще ни подритват и ще ни заставят да се съобразяваме първо с тях.

 

Обществото ни не поема своите отговорности. Работи се на хаос с младите хора, те често са жертва на поредните експерименти в образователната система, възрастното население е изправено пред геноцид. А българинът живее спокойно и тромаво. Важното е, че живее, живурка си, защо му е да мисли за общественото развитие, та нали той си прибира всеки месец заплатката и си му е добре.

 

Да си признаем - заветната ни цел, членството в Европейския съюз, бе постигната с жертви, които тепърва ще даваме, като най-същественият проблем ще бъде обезлюдяването на държавата ни от самите нас - от българите... Малко млади хора виждат реализацията си такава, каквато си я представят в съзнанието си, именно тук в България. И това е жалкото, защото ние изпускаме живеца на нацията, пламъка и мотора на обществото ни.

 

Сега кого да виним за провалите на държавата ни? Все ще се намери кой да опере пешкира я Виденов, я Костов, я Симеон, я Станишев. Ами за нашите собствени, личностни провали кого ще виним. Провали, че не възпитахме децата си, че не спазваме законите, че живеем ден за ден. С това ли ще ни запомни историята, като едно общество, отдало се само на потребление и преразпределение на материалното. А се питам къде остава чисто човешката същност на живота? Май днес в страната ни няма друго освен интереси и стремеж за тяхното удовлетворяване. Май няма нищо смислено, за което човек си струва да отдаде енергията си тук в родната си страна.

 

Днес, когато вече сме част от европейското семейство, се питаме къде е нашата родина. Нима това не е мястото, където се чувстваш отговорен пред себе си, пред останалите, където се чувстваш завършен, където си човек.

 

Всекидневният обществено-политически живот на България вече трябва да има за цел да социализира обществото ни към демократичните порядки, да превръща хората в добри същества, а не в безскрупулни капиталисти. Бъдещето за нашето общество е в собствените ни традиции и ценности и ние сме длъжни да ги преоткрием и превърнем отново в мотив за живот тук в нашата България.

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.