СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

Виктор Мичев - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008

 

СДС в Пловдив

Пловдив е вторият по големина град в България след столицата София. Приблизителното му население е 350 000 жители. Прострял се е в равната и хлебородна Горнотракийска низина по двата бряга на река Марица и върху усамотените, разположени близо един до друг шест сиенитни хълма. Многовековната история на Пловдив е тясно свързана с тях. Тук се кръстосват важни пътища, които са играли благоприятна роля за развитието на града през всички исторически епохи.

Още в праисторическо време е имало поселищен живот по тия места. Траките първи са създали върху Трихълмието укрепено селище. Когато в IV век пр.Хр. Филип II, бащата на Филип Македонски, покорил Тракия, превърнал Трихълмието в акрополно селище, укрепил го със стени и му дал името Филипополис. Околното тракийско население го нарекло Пулпудева, от което име произлязло днешното славянско име Пловдив. През римското владичество той бил вече цветущ и голям град, известен с името Тримонциум (Трихълмие). Трите хълма, върху които бил разположен (Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе), представлявали естествена крепост, която била подсилена от двойна крепостна стена. В Първата българска държава Пловдив бил включен през X век, по времето на цар Симеон. По-късно често падал във византийски ръце. Турците завладели града през 1364 г., нарекли го Филибе и го превърнали във важен административен и военен център. Колонизирано било турско и гръцко население. Заселили се евреи и арменци. Градът се превърнал в оживен занаятчийски и търговски център. В него през XVIII и особено през XIX век се заселили от средногорските, родопските и съседните села много българи. Те изменили доста етническия му лик и внесли в ориенталския му лик наш самобитен архитектурен стил.

Трихълмието станало тясно за бързо развиващия се град. Той постепенно слязъл на запад и заел междината, разделяща го от съседния хълм Сахаттепе. Търговският живот бил съсредоточен тук около голямата градска джамия на площада, известен и досега всред пловдивчани с името Джумаята (Пазарът). Наблизо бил и големият и прочут кервансарай, съборен и на мястото на който е построен модерен гастроном.

След освобождението на България до Съединението през 1885 г. Пловдив става столица на Източна Румелия. При условията на капитализма и особено между двете световни войни той се развива като промишлен център и голям транспортен възел и изпреварва в стопанско отношение много други наши градове. Голям тласък в това отношение дава увеличаването на тютюневата, текстилната и хранителната промишленост. В Пловдив се концентрира голям брой население. То се увеличава почти четири пъти. Изникват нови, добре уредени квартали, ярко контрастиращи на стария Пловдив.

Пловдив е един от нашите най-оживени стопански центрове всред добре развит и богат селскостопански район. Той е важен културен център с множество училища, включително Висш селскостопански,  Медицински, Висш хранително-вкусов, Висш музикално-педагогически институт, университети (Технически, Пловдивски). В града има и много музеи, в които е събрана историята на града. Това са Археологически, Етнографски, Музей на Възраждането и национално-освободителните борби, Музей на революционното движение, Природо-научен музей. Градът е известен и с многото си църкви, някои от които са запазени от Възраждането, като например "Св. Богородица" (1844 г.), "Св. Константин" (1832 г.), "Св. Марина" (1870 г.), които са строени и зографисани от български майстори. Тук се намира и Пловдивски драматичен театър, Куклен театър, Пловдивска народна опера, Пловдивска държавна филхармония, Пловдивски народен ансамбъл за песни и танци Тракия, Хорът на момчетата, Пловдивска държавна художествена галерия, Профсъюзен дом на културата. В Пловдив са живели и работили много видни културни дейци и просветители, като например Захарий Зограф, Христо Данов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и др.

Ликът на Пловдив е твърде разнообразен, Трихълмието разкрива старата история на града. По него има останки от римските крепостни стени, съборени от турците през XVIII век. Особено интересна е запазената източна врата на крепостта Хисаркапия, през която минава тясна уличка с калдъръм. В Стария Пловдив има около 200 паметника на културата. Територията му е обявена за архитектурно-исторически резерват, където се провеждат реставрации и реконструкции.  Непосредствено до нея, а и на площад Джумаята в центъра на града бяха открити останки на обществени сгради от римско време. Интересни тук са големите и малките, на места амфитеатрално разположени сгради от предосвобожденската епоха с внушителни еркери и балкони. Много от тях, сега реставрирани, представляват ценни паметници на културата, а целият този квартал е обявен за музейна архитектурна старина.

В Пловдив се намира и Хълмът на освободителите (Бунарджика). На него се издига паметник, издигнат в памет на руските войници, загинали по време на Руско-турската война през 1877 г.-1878 г. От тук се открива прелестна гледка към останалите хълмове. През града протича река Марица. В миналото тя е била много пълноводна. За съжаление сега нивото на водата е много ниско, на места дори реката е пресъхнала и там сега расте блатна растителност. На нея има построени няколко моста.

В близост до реката се намира Панаирното градче. Всяка година през пролетта и есента се провеждат панаирни изложения, в които участват много наши и все повече чуждестранни фирми. Има много панаири по света, но Пловдивският е един от най-значимите, тъй като има многогодишна традиция. Началните стъпки са направени още през 1892 г., когато в Пловдив се е провело първото българско изложение. В Панаирното градче се уреждат различни изложби, организират се търговски и спортни прояви. Като например изложението Винария, Агрия, ловно изложение. Също така всяка година се организира Коледен и Новогодишен базар.

Ако в близкото минало Пловдив се е славил като град с добре развито машиностроене, то сега това не е така. Много от заводите сега не работят, а други работят с много намален капацитет. Някои от тях се преустройват. Добре е застъпена обувната промишленост, защото освен Обувния завод има и много частни производители. Добре се развива и хранително-вкусовата промишленост, както и търговията. Тук можем да споменем пивоварния завод Каменица, Захарния комбинат, Винпром, няколко консервни комбината -  "Филикон", "Дерони", тютюнев комбинат "Родопи".

Пловдив е оживен туристически град. От него започват туристически пътища към Родопите, Средна гора и Стара планина. Най-близко до Пловдив, в подножието на Родопите е хижа "Здравец". Там са построени много вили и почивни станции. Красивата природа привлича туристи както през зимата, така и през лятото. В близост до Пловдив се намира и прочутият Бачковски манастир, където всяка година на Богородица се събират хиляди хора от цялата страна.

Пловдив е посещаван от много наши и чуждестранни туристи. Те са привлечени не само от красотите на града, но и от историческото му минало.

Съюзът на демократичните сили e наследник и продължител на най-ценните традиции на българските демократични политически партии след Освобождението. За рожденна дата на СДС се приема датата 7 декември 1989 г., когато антикомунистическата опозиция в България се обединява, за да се противопостави по-успешно на тоталитарната комунистическа система. Учредители на СДС стават независимият профсъюз Подкрепа", гражданските сдружения Екогласност", Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение Гражданска инициатива", както и възстановените партии БРСДП /о/ и БЗНС Никола Петков". Съюзът се изгражда като коалиция, с равни права на всички участници. Непосредствено след учредяването му към него се присъединяват възстановените стари партии -  Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. Сред личностите, които инициират и реализират това обединение, личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим стари дейци на забранените по време на комунизма политически партии, както и много млади хора. Събира ги идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Източна Европа, СДС си поставя за цел да извърши демократични реформи в страната и ориентира България към членство в Европейския съюз и НАТО.

Град Пловдив има шест районни администрации -Север, Южен, Запад, Изток, Център, Тракия. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници, е избран по пропорциалната система чрез партийни листи. Функционалната система на община Пловдив се състои от кмет, избран мажоритарно, пет заместник-кмета и един секретар. Към всеки от отделните заместник-кметове и секретаря са разположени на подчинение съответни структурни звена. Пловдивските избиратели участват активно на изборите за сваляне на комунистическата власт в страната. През първите години на прехода политическата ориентация на пловдивските граждани е силно дясна както на местно, така и на държавно равнище. Градът подкрепя силно всички десни кандидатури.

Пловдивчанинът Петър Стоянов става президент на Република България за периода 1997-2001. По негово време за първи път идва американски президент в страната, подготвя се и държавата за присъденияване към НАТО и ЕС - основните цели в съвременната българска политика. Тези цели бяха осъществени от следващото на власт правителство, но основната работа беше извършена от СДС.

Не може да пропуснем и негативите. На бял свят се появяват множество разкрития около провежданата от сините политика, свързана с меко казаната криминална приватизация, чийто безспорен апогей беше БГА Балкан. Слагаме и две огромни черни точки на правителството на СДС. Едната беше заради бездействието след ареста на медицинските сестри в Либия, българската външна политика, водена от Надежда Михайлова, може да бъде олицетворена на спяща красавица. Другата черна точка давам заради дадения въздушен коридор на НАТО за терористичните нападения над Югославия. Разочаровани от твърде дълго продължилия преход, пловдивските граждани търсят начин да променят статуквото и виждат алтернативата тъкмо в новото явление НДСВ и вярвайки във фантомните обещания на Царя,че ще ни оправи за 800 дни. Видя се, е не ни оправи нито за 800 дена,нито за 8000 щеще да го направи. В новата история на града прави впечатление, че кметовете идват от листите на СДС. Пловдив не случайно е наричан най-синият град. През периода 1991-1995 кмет е Гарабед Томасян, 1995-1999 е Спас Гърневски, 1999-2007 е Иван Чомаков. На местните избори през 2007 СДС за пръв път от 17 г. загуби кметското място във втория по големина град на България. ГЕРБ и ВМРО бележът значителен възход за сметка на десните партии в Пловдив. На първи тур кмет стана Славчо Атанасов (бивш кмет на район Тракия) с обединената подкрепа на ГЕРБ и ВМРО с 53.65%. Съветници от 11 партии влезнаха в Пловдивския общински съвет, според окончателните данни от Общинската избирателна комисия. ГЕРБ печели 13 мандата, ВМРО и Коалиция за Пловдив влизат с по 10 съветници, Атака с 5. По двама съветника вкарват ДПС, Земеделски народен съюз Александър Стамболийски, Граждански съюз за нова България, Десен Алианс за Пловдив, ДСБ и ССД. Пловдивските граждани проявяват активност, като най-често тя се изразява в събиране на подписки, които се представят пред Общинския съвет, независимо дали се отнасят за защита на нещо пловдивско като Международния панаир, или теми от национално значение като признаването на Косово от българската държава. Съвременните пловдивчани продължават традицията на своите предшественци да бъдат политически активни и отговорни и с гордост да пазят и съхраняват духа на един от най-прекрасните български градове. 

                                                                                                                               

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.