СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

Величка Крендова - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008

  

Алеко Константинов

             Алеко Константинов, известен като Щастливеца, е български писател, общественик, съдия и основател на организараното туристическо движение в България. 

            Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1 януари 1863 г. в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов. Първоначално учи при частните учители Емануел Ваксидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище и в Априлската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война е писар в канцеларията на свищовския губернатор - 1877 г. Завършва средното си образувание в град Николаев в Русия - 1881 г. и учи право в Новоросийския университет в Одеса - 1885 г.

            След завършването си Алеко Константинов се връща в България и работи като съдия през 1885-1886, а по-късно и като прокурор в Софийския окръжен съд, като помощник-прокурор през 1886-88г. и отново като съдия 1890-1892 г. в Софийския апелативен съд.  Два пъти е уволняван по политически причини.  През 1896 г. е  юрисконсулт на Софийското градско управление, а след това работи като адвокат на свободна практика в София до края на живота си.    

            Алеко Константинов подготвя труда си на тема Правото за помилване по повод на новия наказателен закон през 1896 г. С цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на  Софийския университет. Посещава много изложения извън страната - Всемирното изложение в Париж, Земеделско индустриално изложение в Прага и Колумбовото изложение в Чикаго.

            Алеко Константинов се занимава и активно с обществена дейност: училищен настоятел е; член на Върховния македонски комитет; на настоятелството на дружество Славянска беседа; на Българското народообразователно дружество; на Комисията за насърчаване на местната индустрия; на Музикалното общество; на Театралния комитет. Той е и човекът, поради чиято инициатива се създава  първото туристическо дружество в България, като начало на организирания туризъм се счита изкачването на Черни връх 27 август 1895 г.

            Още като студент Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов, сътрудничи за основаното от нега списание Библиотека Свети Климент. Член е на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, като участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган вестник Знаме.

            Първите отпечатани творби на Константинов са стихотворенията Огледало 1880 г. и Защо 1881 г. Изпраща ги от гр. Николаев и са публикувани във вестниците Целокупна България и Свободна България. В тях той не крия отношението си към политическата обстановка в България и социалните пороци.    

            Първата зряла творба на Алеко Константинов е До Чикаго и назад 1893 г след пътуването му в Новия Свят. Поводът за написването й са приятелите на Алеко, които го подканват да оформи впечатленията си от пътуването. Творбата се отличава с темперамент, артистичност и чувство за хумор, качества присъщи и на самия автор, които умело ги вплита в разказа си. Познанието на чуждата страна е направено с доза национално самопознание, придружено е с размисъл за настоящето и тревога за бъдещето на Родината. Своите пътувания Алеко прави с любопитство и приключенска страст и непрекъснато се стреми да съизмерва българското и чуждото. Основното в творбата е отношението към западната цивилизация - възторга от високото материално равнище и техническите завоевания и в същото време възмущението от антихуманните прояви в това добре подредено и богато общество. Алеко има селективно отношение към фактите, вижда от друга страна и често ги интерпретира иронично. Отбелязва впечатленията си, рисува образи и е готов винаги да се разсмее, но винаги остава сериозен пред величието на природата, пред постиженията на техниката и пред тревожните социални явления. Пътеписът е един от важните в българската литература, защото описва духовното развитие на българина, как той опознава света и как търси мястото си и това на родината си в този свят. До Чикаго и назад за пръв път пресъздава пътуване извън България и представя отношението на автора към българската и чуждата действителност.

            Други пътеписи на Алеко са: Какво? Швейцария ли?, В Българска Швейцария, Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черни връх. Те носят остър критицизъм към битовите неуредици и обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство.

            Друго много известно произведения на Алеко е книгата Бай Ганьо. С нея авторът се изправя пред сложни икономически и социално-психолигически въпроси на своето време, като например пътя на България и целта на развитието й, мястото й сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Чрез главния образ в книгата се засягат въпроси за националние живот, психолигия, манталитет, култура, а той се смее над тях. Творбата е изпълнена с хумор и артистично са представени националните комплекси и социални пороци.

            В Бай Ганьо се излага комичното положение на България, породено от бързото разместване на социалните пластове и от припрения й стремеж да достигне другите, новото и традиционното съществуват едновременно и от сблъсъка се получават грешки, недоразумения, изненади, разрешавани комично.

            Образът на Бай Ганьо става всеизвестен и колоритен, живее и извън творбата, герой е на разкази и вицове, името му е нарицателно за различни и често противоположни представи и понятия.

            Алеко пише и много фейлетони още докато е ученик в Николаев, което е белег на хумористична реакция на действителността. Повечето му фейлетони са отзвук на конкретни събития. Основни теми в тях са: потъпкването на изборните права, поведението на министри, на депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Фейлетоните му са изпълнени със смях, но той е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява. Фейлетоните са разгърнати най-често в ироничен план, изпълнени са с асоциации, въпроси, обръщения, намеци, те въвеждат читателя в ироничната игра на Алеко и създават атмосфера на доверие и на свобода за събеседване.

            Алеко Константинов е една морално извисена личност, която не може да се опише просто ей така с няколко думи, той трябва да се прочете, да се разгадае, той самият е там в тези произведения, разкази, фейлетони, пътеписи и стихотворения. Съзнанието му не подлежи на догми, има вродена способност  да приема нещата в тяхната нееднозначност, изменчивост и подвижност, свобода да ги размества, замества и свързва според единствената художествената логика. Хуморът му е смесица от гръмък смях и мъдро разбиране на човека, гняв породен от социални и лични пороци, той се стреми да ги надмогне чрез хумора, а чрез сатирата да ги унищожи. Алеко е автор внесъл в литературата  усещането за артистична радост и забава от творческия акт, преклонник пред природата и технологиите, та не са ли те двете неща, които винаги ни изумяват, запален пътешественик и откривател на нови идеи и светове, как да не го нарече човек Щастливец.

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd All rights reserved.