СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

пролет

автори

без редактор

   КОСОВО

ЮСМЕНИ И МАЙНИ В ХИКСЛАНДИЯ

животоописания

идеалният тип човек при капитализма

мечтата за българия

автори

без редактор

 

Димитър Тодоров Митрев - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

 Еволюционната дейност на Георги Раковски в

национално-освободителното движение

 

Един от големите проблеми в социалните науки е този, свързан с отношението между революция и еволюция. Проблемът се състои в това, дали революция и еволюция са взаимно свързани или точно обратно, тoест  нямат обща връзка помежду си и не се взаимоопределят.

Истината е, че и двете твърдения водят до различни изводи, които са много важни за различните политически системи, така понякога преднамерено се твърди едното или другото.

Днес съществуват доста теории относно социалния прогрес, които са тясно свързани с проблемите на еволюцията и революцията. Въпреки това, като имам предвид крайностите, до които водят приемането на едната или другата теза, аз по-скоро съм склонен да приема еволюцията и революцията като взаимносвързани и взаимноопределящи се процеси, защото подобно разглеждане на тези процеси отваря една твърде стройна и логическа картина (примерно в разглеждането на историческите събития и процеси), така историята изглежда строга последователност от количествени натрупвания, които на определен етап преминават в качествени. Този закон за количествените натрупвания и качествените изменения е формулиран от Хегел, който има голям принос в диалектическия начин на мислене. По друг начин изразен, законът изглежда така (теза - антитеза, която в своето противоречие се снемат и образуват синтеза). Синтеза тук е нещо качественно ново по своя характер.

Тъй като аз подкрепям схващането за взаимоопределеността на двата процеса, по-долу ще се опитам да обоснова това си твърдение, като взема личността на Георги Сава Раковски (патриарха на българското революционно движение), но за да подчертаем неговата огромна еволюционна роля в революционното движение, щe разгледаме неговите действия не изолирано, а във връзка с общото националноосвободително движение, като имаме предвид целия XIX век.

Опитите за национално освобождение започват в началото на XIX в. и са свързани с името на Софроний Врачански, след това има няколко локални въстания, от които най-голямо е Видинското от 1850 г. Този период в историята се състои само за да покаже необходимостта от организирано националноосвободително движение, така проблемът започва да се съзира в съзнанието на хората, като най-ясно той се избистря в съзнанието на Георги Раковски, който прави първите планове за всеобщо българско въстание.

Историците в История на България, Късно средновековие и Възраждане пишат следното: Голямата промяна настъпва в средата на XIX век, когато българите преминават към организирано националноосвободително движение. Те продължават: по-нататък е резултат, както от цялостното съзряване на възрожденското общество, така и от напредващата еволюция на Източния въпрос. Тук искам да подчертая, че еволюцията на Източния въпрос по-късно неизбежно ще води до източни кризи, които пък от своя страна неизбежно ще провокират въстанието от Април 1876 г., за да бъдем още по-конкретни, трябва да посочим, че Априлското въстание е кулминацията на започналата Източна криза през 1875 г. и (въстанието в Босна и Херцеговина), но нека сега разглеждаме в частност еволюционния характер в действията на Георги Раковски в националноосвободителното движение. 

Георги Раковски е от буден котленски род, получава високо образование, той е силен, властен характер. През 1856 г. Г. Раковски отива в Нови Сад, където издава вестник Българска дневница. По-късно той е изгонен от Австрия и се установява в Сърбия. През 1858 г. започва поредният сръбско-турски конфликт. Впечатлен от сръбската победа при Грахово, съставя първия български план за освобождение. Според този план българите трябва да се вдигнат на общонародно въстание, което да се ръководи от единен център. В Одеса трябва да се учреди тайна канцелария, а в Сърбия, Гърция и Черна гора по мнение на Раковски трябва да се проводят пратеници. Крепостта на въстанието трябва да е Балканаът, където да се създаде временно българско правителство.

През 1860-1861 г. сръбско-турските отношения се изострят, това активира Раковски и той съставя втория си план за освобождение на България, наречен План за освобождение на България 1861 г. Този план преповтаря в голама част първия, предвижда се в Сърбия да се създаде въоръжен отряд от 1000 души, които да се прехвърлят и да поемат на Изток по Балкана, нараствайки лавинообразно до 500 хил. души. За легията той поръчва знаме и печат с надпис Свобода или смърт.

През 1862 г легията се бие редом със сърбите в Белград, но подобряването на сръбско-турските отношения разочароват Раковски, тъй като сръбското правителство иска легията да се разформирова, което е и направено.

През 1866 г. Раковски пише: Привременен закон за народните горски чети на 1867-о лето. Тук той предвижда армии от чети да навлязат в Сърбия и Румъния и да вдигнат въстание, което да се ръководи от Върховно народно българско тайно гражданско началство.

Това е последният план на Раковски. Така на 8.X.1867 г. Георги Раковски затваря очи.

Ако вземем този период от средата на XIX век откъслечно, не свързано с другите периоди, то тогава можем да заключим, че Раковски не постига никакви успехи и усилията му са напразни и че той просто е един мечтател-утопист, но ако го сравним с предшестващия го период, както и този непосредствено след него, откриваме жива връзка между тях. В началото движението има стихиен, не масов, локален характер.

Може да обвиним в същото и действията на Раковски, но след неговата смърт започва да се създават организации, които се нагърбват с революционна дейност, пряко или косвено. Такива са ТБЦК на Иван Касабов, Пандели Кесимов, Добродетелна дружина, Одеското българско настоятелство, БРЦК, ВРО и ТБЦБО, за да се стигне в крайна сметка до1878 г.

Като се има предвид Хегел, мога да заключа, че българското националноосвободително движение върви по пътя от абстракцията към конкретността. Достатъчно доказателство за това са думите на Кравелов: 

    Нашите господари, както е познато секиму не са за нищо, нямат ни книжовност, ни наука, ни образование, ни ум и разум, а без тия качества не може се управлава господарство....в Турция няма закони, няма правда, няма човечество....Турчинът е турчин, него Бог не го закача ни дявол, не може да го направи човек....Ние искаме пълна свобода, ние искаме всичко или нищто....Ние младите българи сме горделиви и не възприемаме свобода без жертви, защото свобода, която се не добива с мъки и жертви е мъртва...

 

Виждаме как Г. Раковски не успява да организира така желаното въстание, но в стремежа си да го направи изкачва революционото движение на ново стъпало (това е еволюция). Ето как едно революционно движение еволюира, благодарение на хора като Раковски, за да стигне своята критична точка и в крайна сметка да имаме революционно преустройство, неслучайно историците определят Рускотурската освободителна война като буржоазнодемократична революция, която издигна народа ни на качествено ново ниво, откъдето българите отново тръгват по спиралата на прогреса.

                                                                                                                               

 

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2007-2008)

есен

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

автори

без редактор

автори

без редактор

СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

(2006-2007)

есета по зададена тема

 

автори

без редактор

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd All rights reserved.