Възможен ли е етническия мир?

 

          Пламен Акалийски

 

Според законите на еволюцията и естествения подбор групите от един и същ вид, които са поели по отделни пътища, са принудени да се приспособяват към спецификата на средата и постепенно увеличават своите различия, а губят все повече от общите си качества. Така от общия човешки вид са произлезли няколко отделни раси и огромно многообразие от племена и народи. Всички ние сме хора, но различията между нас от хилядолетия назад и до сега са били основание за безброй конфликти помежду ни. Едни народи са побеждавали други, като са ги унищожавали или поробвали, често ролите им се разменяли и така тези различия са ставали повод за безкрайна последователност от конфликти, които за победителя носят богатства и слава, но за победения – робство, страдания и смърт. Дори причините за враждата да бъдат забравени, винаги се намерa някой, който да ги припомни, а ако няма такива, да ги създаде.

            С откриването на Новия свят и създаването на Съеднинените американски щати се слага началото и на идеята за създаването на един нов световен ред, изграден на нови принципи, според които в света е възможно да настъпи мир и справедливост между хората. Според тези принципи всеки човек, независимо от своята раса, националност, религия, разбирания или материално положение, са граждани на държавата и имат равни права и задължения с всички останали. Никой не може да бъде над закона, а всеки има свободата да живее, да вярва и да прави това, което пожелае, стига да не нарушава закона. Не е ли това идеалното общество?

            Не се ли пишеше и говореше непрекъснато и за комунизма, че е едно съвършенно общество, където класовите противоречия са напълно премахнати, и според принципите на които всички пак са равни, а национализмът и изобщо националностите напълно ще изчезнат, защото “работниците нямат родина” (от “Манифест на комунистическата партия”), че дори няма нужда от конкуренция и борба в сферата на икономиката, защото хората съвестно, честно и всеотдайно ще работят за общото благо, за световния прогрес...

            Всичко звучи по един и същ начин и ни рисува прекрасните картини на иделния свят, където мирът е вечен, прогресът е неизбежен, а щастието – в изобилие. Проблемът е само един и той е, че такъв свят може да съществува само в мечтите ни, защото все още не сме готови за него. Хората не са идеални същества и не винаги мислят рационално и в своя ползва, а в някои случаи се поддават на емоциите и страстите си, понякога се оставят да бъдат излъгани от убедителни манипулатори, на някои религията и възпитанието им “заповядват” да мислят и живеят по различен начин, на други им е заложено генетично да бъдат различни. Хората просто са различни.

            Това, разбира се, не означава, че хора от различни раси и националности не могат да живеят заедно в мир и разбирателство. Това обаче е толкова по-възможно, колкото приликите между тези народи са по-големи и ако споделят еднакви ценности и имат близък светоглед. За мнозинството американци от различен произход не е проблем да живеят заедно, защото споделят една и съща висша ценност и това са парите и материалното благополучие. Етническият мир в САЩ е бил възможен заради приликите, кито са имали имигрантите, създали държавата. Мнозинството от тях са били английски заселници, протестанти, а различията им с останалите европейски заселници в Новия свят са били преодолими.

Но не така е било за всички, въпреки провъзгласените принципи за свобода и равенство. Що се отнася до индианците, конфликтът с тях е бил неизбежен. Решението е било пълното унищожаване на народа, който носи в себе си различията. Днес едва   0,8 % от населението на САЩ са местни жители и живеят предимно в резервати. Също така всички знаем каква функция е изпълнявало в този Нов свят и чернокожото африканско население. И досега е трудно да се каже, че съществува равенство между бялото и черното население в страната, още по-малко, че са преодолени различията между тях. Въпреки че в спорта и киното негрите са добре представени, защото вероятно се цели пропаганден ефект с това, в икономиката те продължават да вършат най-нискоквалифицираната и нископлатена работа и живеят по различен начи, в отделни квартали, където би било неприятно и дори опасно за бял човек да живее там. Трябва да се отбележи, че мирното съществуване между тях е възможно не защото изпитват “братска любов” помежду си, а само заради силната държавна власт, която гарантира строгото спазване на закона.

Франция, която първа в Европа започва да споделя принципите на либералната демокрация и провъзгласи лозунга “свобода, равенство, братство”, също не може да се похвали с много добри успехи. Различията между местното френско население и преселниците от бившите колонии си остават сериозни и в определени моменти излизат наяве в големи конфликти. Такъв конфликт наблюдавахме през есента на 2005-а година, когато в бунтовете на чернокожото и арабско население в цялата страна бяха подпалени близо 10 000 автомобила, имаше изпочупени магазини, множество пострадали полицаи. Наченки на подобни хулигански прояви се появиха и в съседните Белгия и Германия, но бяха овладяни навреме.

Последните години в Европа гордо се отбелязва, че границите “падат”, вековните различия са преодолени и страните се обединяват за постигането на общи цели, но трябва, разбира се, да се отбележи, че става въпрос за “падане” на границите само между страните на ЕС, а в същото време за външните граници на съюза се полагат неимоверни усилия да бъдат спирани вскякакви “прониквания”. По испанската граница с Мароко е изградена триметрова стена и, въпреки непристъпния й вид, тълпи от африканци чакат с месеци на мароканска територия, за да атакуват стената с подвижни стълби и ножици и често в опитите си да я преминат намират смъртта си. Подобни стени разделят Индия с Пакистан и Бангладеш, Тайланд с Малайзия, Китай със Северна Корея, такава стена, но с височина на места до 8 метра разделя Израел от съседните й арабски държави и Ивицата Газа. Закон за строеж на 1125 километрова стена по границата с Мексико е подписал и президента на САЩ, която е основния защитник на демократичните и либерални ценности. Крайните действия от страна на тези демократични и не до толкова демократични държави показват, че не всички различия са преодолими и в някои случаи чисто физическото разделение е най-добрият начин за запазването на мира, колкото и скъпо да струва това.

Щом такива големи, силни и богати държави, с утвърдени демократични принципи, явно не успяват да се справят със своите етничски различия, то тогава можем ли да бъдем оптимисти за етническия мир в слабата и бедна България, с едва прохождаща демократична система? Можем ли да се надяваме, че това, което се случи на остров Кипър, което премина през Босна и Херцеговина, Косово и Македония, ще подмине нашата скъпа Родина? Естествено, бихме могли да се надяваме, защото това би било най-доброто и за българи, и за турци, и за цигани, но далеч по-разумно е да помислим дали имаме основание за това, за да не бъдем изненадани, ако не се получи така, както желаем, а да сме готови да се справим с различен развой на събитията, защото трябва да знаем, че хората са непредсказуеми и много по-често те се ръководят в действията си от чувствата и инстинктите си, отколкото от здравия разум, който би гарантирал мира и просперитета в България.

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.