Елена Андреева - политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

ДА СТАНЕШ БЪЛГАРИН

 

О, ти неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин-попитал е през далечния 18 в.,познатият на всички нас, Паисий Хилендарски. За съжаление, обаче, никой не му е дал отговор.

Като най-вероятната причина за това е била, че никой не е знаел същността на това определение. Макар и след цели 3 века, все още, май никой не е проумял истинския смисъл на това понятие. Причината , обаче, не е в хората, а по-скоро в непрестанната масирана атака върху нашето съзнание от непрекъснато използващите се в медийното и публичното пространство изрази като българин, българско, българщина , и пр. В това няма нищо лошо или нередно, неправилното е в това, че често тези думи се използват с невярно значение и в неподходящ контекст.

Сигурна съм, че ако анкетираме една извадка от 100 души, живеещи на територията на РБ и им зададем относително простия въпрос какво е да си българин, поне едно 80% от тях биха ни отговорили, че българин е човек с българско гражданство. Е, да, това може и да е написано в учебниците по право, но лично за мен е глупаво понятието българин да се отъждествява единствено с личните ни документи, и по-точно с онзи раздел от тях, озаглавен гражданство.

Защото да си българин не означава просто да живееш тук, а да не можеш...,не, не, по-скоро да не искаш да живееш другаде. И не защото в България ти е по-лесно да живееш, а защото чувстваш онази притегателна сила, която те закотвя като кораб за пристанище и не ти позволява да отплуваш другаде.

Защото да си българин значи да обичаш България, но не на думи, а на дела, не сляпо и безрезервно, а с ясното съзнание, че можеш да направиш и ти нещо за нея, не само да чакаш наготово и да я упрекваш и презираш, защото тя нищо не е направила за теб.

И после съвсем лицемерно да заявяваш наляво и надясно какъв родолюбец и утвърден патриот си. И още по-зле-да си вярваш. И така с бурно проповядвания си национализъм да отпрашиш безсъвестно в чужбина и да чакаш тук нещата да се оправят от само себ е си.

Ама това няма да стане, защото ние хората сме като птици с едно счупено крило и трябва дружно да се прегърнем, за да полетим. Това най-накрая трябва да го осъзнаем.

Трябва да ни се запечата в съзнанието и факта, че истинският българин е длъжен да уважава и изконните български навици и традиции, но не по задължение, или от куртоазия, а защото това му идва отвътре. В тази връзка ще си позволя да отбележа, че съвсем наскоро гледах повторение на едно интервю с подобно семейство, което спазва и уважава всички български традиции, обича България с цялото си сърце и с всичките й недостатъци и то не защото смята, че така е редно, а просто защото го иска. Това е наистина похвално, би трябвало да се гордеем с подобна проява на патриотизъм, шокиращ е, обаче, факта, че този национализъм произтича от японско семейство. Да точно така, в репортажа ставаше въпрос за типично японско семейство, което просто обичаше България. Това е и неопровержимо доказателство на гореспоменатия от мен факт, че българинът не се ражда българин,той става такъв.Останалото е безнадежден и болезнен национален атеизъм...

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.