Дясното и политиката

Петър Христев

Дясното в България бе формирано от неформалните организации, появили се в края на 80-те. Те имат изключително голяма роля за реализирането на прехода към демокрация и оформянето на страната в една съвременна държавна структура със свободен пазар и институции, които служат на народа. СДС се бяха изправили пред една почти непосилна задача, при действащ СИВ и Варшавски договор, да премахнат БКП от ръководната и роля в страната и да наложат двуполюсния модел в политиката. Този модел съществува в България до появата на Симеон, който зае центъра в българската политическа сцена.

Още в началото на прехода, обаче се забеляза слабостта на десните да се справят с държавното управление. Членовете на СДС разбраха, че е необходимо нещо повече от желание, за да управляваш една държава. Липсата на държавнически опит си пролича и бяха допуснати много грешки. Трудна също така е била и външната обстановка загуба на пазари след разпада на СИВ, унищожена е почти цялата външна търговия на страната. Вътре в страната настава неспокойство, рухват идеали, стига се до загуба на надежда, което допълнително удължава прехода. СДС не намира решение на проблема, как точно трябва да премине прехода към пазарна икономика, и как този преход ще се отрази на хората. Липсата на публична дискусия относно същността на новото общество и ценностите необходими за оцеляване в него допълнително усложняват нещата. Правителството на Иван Костов стабилизира обстановката в страната и постави основите на по-нататъчното и развитие. Проблемите на това правителство, обаче бяха много министър председателя смени 11 министри по време на управлението. Много от тях бяха уличени в корупционни схеми. Българите загубиха доверие в дясното. Ситуацията която се създаде беше изключително благоприятна за появата на нова политическа структура различна от СДС и БСП.

Появата на Симеон раздроби двуполюсния модел, а след него вече стана ясно, че никоя партия, спечелила изборите не ще може да образува самостоятелно правителство. При появата на силен център политиката губи своята същност и тя се превръща в търговия. Аз лично съм привърженик на ясно изразения двуполюсен модел със силно ляво и силно дясно, тогава вече може да се говори за устойчива политическа система.

Искам да подчертая, че тенденцията да се раздробява политическата система е явление което не се среща само в България. Тази тенденция добива все по-мащабен характер на пример правителството в Германия, в Холандия и т. н. Това според мен се дължи на факта, че политиката изгубва своето значение, нейната роля в обществената сфера постоянно намалява. Хората разбират, че вече политиката е една и няма никакво значение кой я води. В България, в момента, лява партия води дясна политика. Практиката да не се гласува е явление, което не се среща само в България, има го и в Европа (избори за Европейски парламент).

В развитите страни политиката губи своето влияние, на нея не се гледа като на висшо обществено достояние, а като нещо, което трябва да поддържа статуквото и да осигури развитието на икономиката. Политиката има значение само в неразвитите страни, които разчитат на държавата да осигури оцеляването на хората.

Ролята на политиката се измества от все по-голямато нарастване на значението на икономиката в обществото. Глобализацията продължава да нараства и да засяга обикновените хора все повече, на международната сцена излизат не държавите, а големите международни корпорации в които е съсредоточен световния капитал.

Дясното в България претърпя сериозни сътресения, то тепърва трябва да убеждава хората в дясната идея. Аз съм склонен да повярвам на президента Желев, че СДС е създадено за да извърши прехода и, че то се е изчерпало като политическа одеология. В България трябва да се създаде нова дясна политическа структура, която не се осланя на популизъм и на лидери които отдавна са си изпели песента. 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.