Виждането за Европа според Дьо Гол

 

Дьо Гол и Европа

 

Никола Перин

 

Дьо Гол е бил европеец" още преди 60 години, в самото начало на Четвъртата Република, в много по-различна от нашата политическа ситуация. Време, в което е било важно запазване на европейското военно-политическо положение след победата на Франция.

Още през 1948г, той счита, че на Франция трябва да се пада дългът и достойнството да бъде ключова фигура" в Европа.

По това време, Германия е съсипана от войната, а и окупирана от Съветската зона; Италия също е една от победените страни. Франция, в замяна на това, окупирала части от Германия и Австрия и бидейки постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, е една от двете най-могъщи колониални империи на Планетата.

Дъо Гол е бил европеец още през 1945 г., както и Наполеон, когато триумфира след битките при Аустерлиц и Йена през 1805, както и Луи XIV, когато е бил кандидат за кралския трон.

След войната, дьоголска Европа е била една нова френска империя, покровител на Западна Европа.

 

*

 

Когато идва отново на власт през 1958 г., подобна хегемогия може би предвидима преди десет години, вече е невъзможна, но Дьо Гол все още се надява да упражни влияние върху шестте страни членки на новосъздадената Европейска общност. Той смята че може да ги убеди в своята гледна точка, като по този начин наложи вижданията си в международните преговори.

Дьо Гол участва в приемането на Римския договор, като налага да бъде разширена клаузата в областта на земеделието.

Да припомним, че Франция по това време притежава значителна власт в новородена Европа: тя представлява почти една четвърт от населението на съюза; френскията език е говорим в три от 6-те страни членки, като той е единственият работен език; тя е единствената ядрена сила, с могъща сфера на влияние - в Африка и света; има силен икономически растеж и несравним политически авторитет.

В същото време: Германия, петнадесет години след войната, все още не е обединена и остава политическо джудже; Англия не е член на Европейската общност, нито скандинавските страни, нито Ирландия...В такъв случай, можем да си представим Европа като френска Европа или Европа, която не ще бъде нищо друго освен Франция.

Нужно е да се отбележи обаче, че ако Дьо Гол вижда Франция начело на еврообединението, неговите партньори не са на това мнение: Холандия спира плана Фуше; Германия и всички останали страни членки остават обезверени и подчинени безропотно на САЩ. Мечтата на Дьо Гол никога няма да стане реалност. Следователно той ще трябва да намали претенциите си и да преосмисли последствията.

И така, Дьо Гол предприема нова политическа линия на френско-съветско сътрудничество, на разбирателство и сътрудничество" с Източна Европа, глобални инициативи в Южна Америка, Азия, Квебек...

И не съжалява, защото тази политика на независимост и необвързаност помага на Франция да бъде значима в Европа и по света.

През 1966г, давайки си равносметка за двете следвани политики европейската и световната, Дьо Гол споделя с Алън Пейрефит: Вижте, нищо не може да се сравни с националната независимост. Не трябва да съжаляваме, че нашите партньори отблъснаха плана Фуше. Ако трябваше да дискутираме предварително с нашите партньори, без да включвам в това число англичаните, преди да сме предприели външнополитическа политика, никога не бихме могли да постигем успех. Ние бяхме пренебрегвани всеки път. (...) Не, не, нищо не е по-ценно от това да бъдем независими. Трябва да се борим срещу федерализма и всяка една заплаха за нашия суверенитет, да се борим безспир"

 

*

 

Никога Дьо Гол не възприема Европа, такава, каквато е била тя в очите на Жан Моне, каквато е била създадена от Жак Делор с Маастрихт, каквато е тя днес. Той не приема обединението на народите и му противопоставя съглашението на държавите, на суверенните държави, които не са под покровителството на технокрацията.

Такава е била визията му още от 50-те години, също така неговите предложения от началото на 60-те години по отношение на плана Фуше.

Това е толкова вярно, че дори и да потвърждава неговата привързаност към европейската идея, се съчетава с  критиката му на теоретиците на една наднационална Европа. Затова Дъо Гол се бори срещу проекта на Европейската общност за отбрана и така той е отхвърлен през 1954 г. Ето защо чрез политиката на празния стол и компромисът с Люксенбург през 1965 г. той възстановява закона за единодушие при гласуване и преориентира договора от Рим към така наречената днес междуправителствена" система.

И така, очевидно, Дьо Гол би гласувал НЕ" на референдум относно меморандума за приемането на европейска конституция, каквото направиха впрочем и 55% от французите през 2005 г. И виждайки как ЕС днес ограничава суверенитета и запушва устата на Франция", можем да си зададем въпроса дали генерал Дьо Гол не би зотворил вратата на Съюза, както на Нато през 1966 г. ....

 

 

 

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.