България на кръстопът между Изтока и Запада

 

Пламен Акълийски

 

Комунизмът имаше своите успехи - победи нацизма, изпрати първия човек в Космоса, създаде най-добрите оръжия за времето си. Но едновременно с това имаше множество слабости и в много отношения изоставаше драстично от останалия свят. Това успяваше да се скрие от хората с помощта на пропагандата, която се използваше от държавата като средство не за информиране на народа, а за неговото манипулиране. Същевременно на обикновения човек не можеше да се позволи да сравни своя свят с този на Запад и да разбере сам дали живее добре, или зле. Все повече се налагаше комунистическите страни да се изолират от останлия свят и да скриват информацията, идваща от там, за да не се развали илюзията, в която се живее. С времето обаче ставаше все по-трудно да се скрият успехите на Запада, който не само превъзхождаше социалистическия лагер в осигуряването на населението с материални блага, но преодолявайки своите класови противоречия, създава едно на вид по-справедливо и прогресивно общество в сравнение със социалилистическото.

С разведряването народите на Източна Европа видяха, че светът е по-различен от този, който са им го представяли до то този момент техните управляващи. Изтрезняването накара хората да се почувстват излъгани и скоро поискаха смяна на управлението. Държавите от социалистическия лагер, между които беше и България, изоставиха тоталитаризма и тръгнаха по пътя на демокрацията, а плановата икономика беше заменена от доказалата по-високата си ефективност пазарна икономика.

Новите принципи на управление на обществото и икономиката в България се възприеха едновременно заедно и с новите учители, които трябваше да ни помогнат да се научим как да успеем. Този път те не бяха от Москва, а от Вашингтон и Брюксел.

Мисля, че след промените нашата страна не се отвори към света и не го погледна точно такъв какъвто е, а само се създава такова впечатление. Всъщност България отиде в другата крайност.

Ние се отказахме от всичко старо, за да можем да бъдем приети в новото си семейство. Отказахме се не само от всички комунистически идеи, които до 1989-а година са движили нашето обшество, но се отрекохме и изобщо от всичко, свързано с него, независимо какво е било то; отрекохме се и от самите себе си. Всичко минало вече стана лошо, зло. С мръсната вода се изхвърли и бебето!

Новото българско управление смята, че новите принципи трябва да бъдат задължително съчетани и с нови парньори за страната ни или може би с нови господари.

Икономическите, културните и духовните връзки с държавите от Източна Европа и със страните от Третия свят, които са изграждани в продължение на векове, се зачеркнаха с лека ръка и България вече мисли, че е намерила нови и истински приятели. Всички погледи и надежди вече се изместиха на запад и единствените модели за подражание вече са САЩ и ЕС. За присъединяването ни към ЕС се говори не просто за присъединяването ни към една икономическа и политическа организация, а за влизането ни в Европа. Емоциите на народа допълнително бяха засилени и с пропагандни идеи от типа: европейското семейство, общия европейски дом, цивилизационния избор.

Но кой от българския политически и обществен елит ще обясни на народа ни кога България е излизала от Европа, за да се налага сега отново да влизаме? Аз бих казал, че българите са в Европа от хилядолетия назад, а факт е, че България е най-старата държава в Европа, останала до наши дни със същото име, каквото е имала при създаването си. Също така намирам за неправилно широко застъпеното у нас схващане, че Европа и Европейски съюз са две тъждествени понятия. Въпреки големите размери на ЕС, не смятам за основателно да му се присвоява името на целия континент Европа. Всички 27 страни-членки на ЕС имат обща площ 4,325 млн км или едва 40 % от площта на цяла Европа. С други думи ние сме съсредоточили цялото си внимание в рамките на тези 40 %, а пренебрегваме почти изцяло факта, че съществуват още 60 % територия от нашия континент с над 200 млн души население, които не са в рамките на ЕС и с които България има прекрасни условия за ползотворни икономически и културни взаимоотношения. И това без да се споменава, че на Земята има още цели 6 континента!

 Действително някои от държавите в Европа, които са извън ЕС, са привлечени от идеята за интеграция в ЕС, но има държави, които нямат намерение в близко бъдеще да бъдат такива, а даже напротив изявяват претенции да бъдат самостоятелен политически и икономически полюс и може би в бъдеще ще представляват една алтернатива на Европейския съюз, който съществува в момента в Западна и Централна Европа.

В Европа от много векове има Изток и Запад. Още в 395 г. император Теодосий разделя Римската империя между двамата си сина на Източна и Западна. Подялбата не един чисто административен акт, лишен от всякаква друга логика, а между двете части на Империята е имало разлики в икономическото развитие, културата и традициите на принадлежащите им народи. Различия се появяват в догмите, обрядите и организацията на християнската религия, които достигат своя връх с Великата схизма от 1054 г., когато континентът се разделя по религиозен принцип на Източно православие и Римокатолицизъм, всяко от които си оспорва първенството. През миналия век противоречията между Изтока и Запада придобиват и идеологически измерения. Така се стига до положението Европа да бъде разцепена от т.н. Желязна завеса на два отделни враждуващи лагера, всеки от които е готов да унищожи другия.

 В тази идеологическа война се оказа, че победител е Западът, а съответно страните на Изтока трябваше да преглътнат своето поражение. Завесата, която отделяше континента на две равни части, се измести значително на Изток; Русия беше принудена да отстъпи, а голяма част от нейните съюзници да преминат в територията на другия лагер.

 Естествено ситуацията в момента е много по-различна от времето на Студената война, но да си мислим, че Западът е победил и вече е венчан за успеха, а Русия ще му бъде послушен и безхарактерен партньор, е наивно. Има една мисъл изречена от канцлера и обединител на Германия Бисмарк, която ни дава повод за задълбочен размисъл по отношение на Русия и тя гласи, че: Русия никога не е толкова слаба, нито толкова силна, колкото изглежда. Всеки, който е подценил тази Велика страна, е получил разтърсващо поучителен и болезнен урок. В началото на XIX век Наполеон се опита да обедини целия контитент под своята власт, но слабата и изостанала по това време източна страна слага точка на великите му мечти. Хитлер повтори опита му един век по-късно, мислейки си за Русия като за великан на глинени крака, но за пореден път се видя, че на практика тази страна не може да бъде победена. След Хитлер поредния опит за обединение на Европа под властта на един господар прави САЩ, но и сега отново най-голямата пречка за осъществяването на стратегическите им планове се оказа изглеждащата полуубита само преди няколко години Русия.

Трябва все пак да се признае, че те успяха да постигнат неща, които само преди 20 години никой в света не смееше да си постави дори като цел успяха да присъединят към ЕС и НАТО държави, които дълго време са били в руската безспорна сфера на влияние и дори републики част от Съветския Съюз като Литва, Латвия и Естония, а напоследък ускориха процедурите по приемането в НАТО и на Украйна, Беларус, Грузия, целейки да оставят Русия съвсем сама, без нито един близък съюзник. Засега наистина имат забележителни успехи, но преди някой да отпише Славянския колос като играч в голямата геополитическа игра трябва да му се припомни, че Хитлер успя да стигне на 20 км от Москва, а три години по-късно беше принуден да сложи край на своя живот в столицата на собствения си Велик Германски райх, от който останаха само развалини.

Историята ни показва примери как и Изтокът и Западът са имали своите големи победи и са имали по-големи успехи от другия, но никога единият не е успявал да унищожи или завладее другия.

В момента Западът е по-силен, но светът се променя. Нуждата от горива и суровини непрекъснато нараства, а страната, която притежава в най-големи количества от тези ресурси, е Русия. Това вдъхва увереност в силите й и дава мощен тласък на нейната икономика. Затова според някои прогнози на авторитетни анализатори през 2027 г. най-силната икономика в Европа ще стане Русия.

Същите процеси, наблюдавани в Европа, могат да се наблюдават и на глобално равнище.

Ще си позволя да използвам цитат от книгата на основателя на корейския концерн DAEWOO -Ким У-Чунг  - Всяка улица е павирана със злато, за да илюстрирам по-добре случващото се в момента в света:

Сцената се измества на Изток

Историята изобилства с възходи и падения на нации и цивилизации и ни учи, че нито една нация, независимо колко е силна, не може вечно да запази мощта си. Величието на Месопотамия, Египет и Рим днес съществува само на страниците на книгите.

С тези исторически колебания идват и промените в първенството, когато една нация предава щафетата на друга. Имаме много примери дори и през последните няколко века. Испания отстъпи първенството на Великобритания, Великобритания предаде щафетата на Съединените щати. Сега щафетата се предава на Япония и другите тихоокеански страни. Виждаме как центърът на цивилизацията се измества на Изток.

В момента все по-ясно става, че тези думи, написани през 1997 г., отговарят напълно на случващото се в света. Мощта на Япония, Китай, Русия и Индия се превръща в истински кошмар за Западния свят.

България се намира на кръстопът между двата полюса Изток и Запад - и можем да наблюдаваме как се движи ту едната, ту в другата посока, в зависимост от това кой е силния на деня. В сегашния момент по-голямата част от народа ни е заслепен от богатството и материалното благополучие на Запада. За да придобие частица от него през последните 17 години ние сложихме на жертвения олтар почти всичко свое, без да се замилсяме много дали е добро, или лошо; готови сме да копираме едно към едно всичко, което прави западния човек и обвързваме цялата си икономика, политика и армия със Запада.

Но какво ще правим, когато сцената се измести на Изток?!

България не бива да повтаря грешката от комунизма - да следва едни строго очертани принципи и да си затваря очите за всичко, което противоречи на тях. Светът трябва да се гледа такъв какъвто е в неговото многообразие и цялост, да се следят и предвиждат промените.

Не бива да се заблуждаваме, че Западното общество е идеално, а индивидуализмът и материализмът са ключовете към успеха и щастието, към които всички се стремим. САЩ и Япония са примерите, които доказват, че както западното индивидуалистично, така и източното колективистично общество са способни да изградят богата и силна държава.

Също така вече видяхме от сближаването ни със Запада, че не винаги, когато се събереш с богат, автоматично и ти ставаш такъв. Западът е станал богат, защото е взимал, а не защото е давал.

Президентът Желю Желев казва, че след рухването на комунизма България вече не е имала изгода от търгуването с Русия, защото нито ние, нито руснаците нямаме твърда валута, с която да плащаме, а предложенията от руска страна били за бартер, което според него е неизгодно за нас.

Да, Русия изживя своята криза, по време на която нямаше твърда валута, в която да плаща за нашите стоки, но в момента златно-валутните резерви на Руската Централна Банка са в размер на 350 млрд долара, т.е. те са трети в света след тези на Китай и Япония! Русия обаче се принуди да купува с доларите си американска и западноевропейска селскостопанска продукция, защото ние се отказахме от този огромен и все по-богат пазар.

Ако бартерните сделки са неизгодни за България, това означава, че ние не се нуждаем от никаква руска продукция, която да заменим с българска. Нашата страна обаче продължава да купува руски нефт и газ и плаща за тях в твърда валута всяка година по 1,4 млрд долара! А изнасяме за Русия стоки за само 100 млн долара. Къде е рационализмът и прагматизмът, към които уж се стремим, в отношенията ни с тази толкова близка страна?

Комунизмът и капитализмът са идеологии, а не народи или държави, и това трябва да се взима впредвид от новото българско управление.

А дали парите идват от Изток или Запад има ли значение?

 България не би трябвало да забравя, че Европа не е само на Запад, понеже ние също принидлежим до голяма степен към Изтока. Ние, заедно с руснаци, беларуси, украинци, сърби и македонци, пишем на една и съща азбука, различна от западната, говорим близки славянски езици, във вените ни тече славянска кръв; източно православни християни сме, за разлика от Запада. Нас ни свързват исторически и духовни връзки, които липсват във взаимоотношенията ни със Западния свят, който исторически свързваме не с нашето Освобождение, а с нашето разпокъсване. Защо е необходимо да се загърбва всичко това, вместо да се използва в наша полза?

 

От следването на едностранчивата политика през последните 17 години резултатите са следните: България се превърна в най-бедната държава в Европа, с най-бързо топящо се население и според редица изследвания - с най-нещастния народ. Това са симптоми, които би трябвало да ни напомнят, че нещо не е наред.

Според мен е време да започнем да градим своето бъдеще не в Москва, Вашингтон или Брюксел, а в нашата страна и да следваме път, който е в изгода на нас; по-малко да се борим за някакви възвишени интернационални каузи като комунизма или демокрацията и борбата срещу тероризма, с които да си създаваме врагове и да си причиняваме загуби, а да търсим преди всичко своя интерес и своето място там, където ще бъдем истински оценени.

          Трябва да бъдем отворени към добрите идеи и възможностите, които ни се предлагат, независимо откъде идват те. Не е необходимо да последваме по стълбата тези, които слизат от сцената, а да се подготвим за светлините на прожекторите, избирайки правилно своето място в света.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.