Бай Ганьо или европеец

 

Елка Руменова Стойчовска

 

           Само няколко месеца след влизането на България в ЕС, след икономическото и политиеското развитие на България, не по- маловажна е и темата за българина в Европа или дали това членство ще промени българина, дали той ще загърби лошите си черти, дали ще запази традициите си. Първо искам да кажа, че по принцип българина си е в Европа. Географски, България е в Европа вече повече от 1300 години. От януари 2007 год. България стана част и от т.нар. европейско семейство. Следователно европейци сме и това е наше неотменно право. Но по начин на живот, мислене, култура, манталитет можем ли да се сравняваме с тях? Въпроса е риторичен. Всеки знае на какво дередже е всеки българин. Българите, а и балканските народи по принцип, винаги са били по-различни от западния европеец. Ясно е, че и българите, като всички останали народи имат, както лоши, така и добри черти. Но точно това е истинския въпрос какво да оставим и какво да вземем в Европа.

      Според мен една от основните разлики е православието, което е определя друг тип поведение, различна гледна точка за живота и обществото, различно отношение към някои основни ценности. Но отрицателните ни черти и добродетелите ни не са нещо кой знае, по-различно от тези на другите народи в Европа. Това е въпрос на исторически традиции, културни корени, изградени с векове. Някои от българските черти наистина са опасни за бъдещето ни като нация, особено във века на информационното общество. На всички е ясно, че по пътя ни към обединена Европа, трябва да променим някои неща.

          Основното, което трябва да променим е балканския манталитет. Трябва да забравим за мързела, прекомерното самочувствие, желанието да правим мръсотии на другите, безотговорността, особено по отношение на движението по пътищата, нетолерантността и непрекъснатото недоверието към всичко и всички. Трябва да спрем да шмекеруваме, да искаме да надхитрим съдбата си, да се опитваме да измамим всички, да спрем с корупцията. Това Европа не може да го разбере. Крайно време е българина да разбере, че не е по- хитър от другите хора, че законите са за всички, не само за другите, че не винаги можем да минаваме между капките и т.н. Ако искаме да бъдем уважавани, и като хора и като държава, трябва и ние да уважаваме останалите. Никъде по света, не само в Европа, няма да ни търпят ганьовските номера. Мога да продължа още с екологичната култура на българите, пушенето, алкохола и др. Българинът трудно може да свикне с екологичната култура на европееца. Кога ще се спре изхвърлянето на боклуци през балконите или извън кошчетата, паленето на стърнища, горене на гуми, пластмаси и други опасни отпадъци - в околната среда. Да не говорим за денонощно пушещите контейнери за смет, които са обичайна гледка за родната ни действителност. Заслужава коментар и пушенето на всевъзможни места. Знам, че това е личен избор, но при условие, че не се пречи на другите. За това трябва да има ясни правила и мерки срещу нарушителите. Но от отделните помещения за пушачи и непушачи няма голям ефект. Не е нормално в заведение или във влака, където има деца и възрастни хора да е задимено като в мъгла.

          Наред с отрицателните черти има и типично български неща, които не трябва да се губят. Нашата топлота, гостоприемство, човечност и добросърдечност, които контрастират със студенината на западните народи. Нашият темперамент е отличителен белег на нацията ни и не може да се сравнява с уравновесените европейци. Умението да оцеляваме при всякакви превратности на историята и съдбата, ученолюбието ни, любознателността ни и разбира се да не забравяме златните ръце на българина. Имаме си наши традиции, които не трябва да забравяме, а напротив да ги възраждаме все повече и да учим европейците на тях. Мартениците, баницата, млякото са харесвани от всички. Не трябва да ги погубваме, защото те са нашето минало, нашата история. Благодарение на тях сме оцелели като нация. Не мога да не спомена трудолюбието. То си е в кръвта на българите. Можем да работим 7 дни в седмицата по 10-12 часа на ден и не се оплакваме. По- голямата част от българите имат по един два почивни дни в месеца. А селяните и работата на полето! Характерна черта на българите е издръжливостта. Не знам дали някой европеец би издържал на нашия начин на живот. От край време обогатяваме Европа с млади, талантливи и способни хора. И спортистите ни са добри. От шах до волейбол, през кънки на лед, медали след медали. Много актуална тема напоследък е кирилицата. Аз съм на мнение, че не трябва да се разделяме с нея. Това си ни е уникална традиция. Всичките ни творци досега са писали на нея, всичката ни поезия е на кирилица. Св. Кирил и Методий ни се водят светци, учениците им са се измъчили за това дело и сега ние е така да го отхвърлим, няма да го бъде. Все едно американците да се откажат от английски или Англия- от кралицата си. Розовото масло е невероятен подарък за наши гости чужденци, а един поглед на безкрайната розова долина е пленителен. И на не последно място народните песни и танци и умението на българина да се весели.

          По принцип винаги съм гледала отрицателно на българския характер и доста песимистично относно превръщане ни в пълноправни европейци. Но след тези разсъждения осъзнавам, че българите притежават много повече положителни черти и имат какво да покажат в Европа. Дори да занесем домашната ракия, печеното свинско месо, сланината, бозата и балканския кашкавал, те са типично нашенски. Ще се покажем такива каквито сме. И знам, че въпреки всичко ще намерим нашето достойно място сред другите европейски народи. И няма да сме само географски в Европа, а ще станем истински европейски народ.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.