Ангел Буров- политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски "  

 

БЪЛГАРИЯ     В     МОИТЕ     МЕЧТИ

 

         Това е мота родина! Аз и принадлежа, така както са и принадлежали други преди мен, така както ще и принадлежат всички, които ще дойдат след мен.Тази земя ми позволява да усетя, че съществувам, да разбера смисъла на подвига и героизма на моите деди. Да усети сърцето ми красотата и звучността на българското слово.

Българин съм  гордея се с моята страна България и никога не бих я напуснал завинаги! Ние сме нация с безспорни заслуги към славянския свят и огромна духовна енергия. Наследници сме на държавната традиция на древните българи, на изкуството и културата на траките, на свободолюбието и толерантността на славяните. Нашата литература, музика, архитектура и изобразително изкуство от края на XIX век до днес притежават собствен колорит, които отдавна са си извоювали свое място в европейското пространство.

Мой дълг е да се боря, за да пребъде българската нация през вековете, преодолявайки тежките изпитания, на които е подложена отново.

Достатъчно ми е само това, че съм българин, за да искам да живея в своята страна. Пред мен не стои дилемата да живея "тук или навън", въпросът е решен отдавна, още преди 20  години, когато съм се родил на българска земя и в жилите ми е потекла българска кръв.

Европа ! Това звучи толкова обещаващо!

Аз съм на 20 години. И всички ми казват колко много още имам да видя, на колко много места още имам да ходя.

Но аз имам моята родина, имам моята България. Тя е моят прозорец и моята врата към бъдещето, към Европа и света.

Поглеждам през този прозорец и виждам много неща - и хубави, и грозни. И такива, за които мечтая, и такива, от които се страхувам. Виждам и открехнатата врата. Тя ме примамва. Искам да премина през нея, когато съм готова, когато правилно ще оценя това, което открия.

Но колкото и всичко да ни изглежда безнадеждно понякога, всички ние пазим в себе си по едно кътче, където знаем, че България не е само прашни улици и угрижени хора. България е и Левски и Ботев, и Рила и Пирин, и Околчица и Шипка. И ни се иска понякога да паднем на колене и да я целунем, защото когато тя е простирала територията си на три морета, една част от европейските държави още не са съществували. Тогава, когато други народи са се пробуждали в Европа, ние сме творили историята си с пот и кръв... но достатъчно кръв е пролята вече. Настава една нова епоха, когато проблемите се решават с политика, а не с оръжие. Има само един път напред - нашата утрешна Европа - обединена и силна, носеща в себе си своите предимсва, но и своите недостатъци, носещи ни надежди, но и страхове. Дано лъчите на новия ден не ни заслепят и смелата мечта за ЕС не остане една измамна утопия.

Напоследък за всички българи Европа стана символ на новото, на надежда за просперитет и по-добро бъдеще, място за достойни хора.

Днес България е една скромна, мъничка и бедна страна. Но аз не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го намеря там, където съм чужд . Там, където, за да стана свой сред другите, трябва да бъда чужд пред себе си. Сигурен съм, че няма нещо, което би компенсирало раздялата ми с най-близките хора, със семейството ми.Тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна, аз губя и връзката със себе си. Аз не съм избрал това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и затова е така неповторимо и уникално, че понякога се чудя дали да го обичам или да избягам от него. Но сега вече съм сигурен,че тук е центърът на света и той носи едно единствено име -България.

 След приемането ни в общността с Вазовско самочувствие трябва да заявим, че и ний сме дали нещо на света". От дълги години в същия този свят слушат мистериозните гласове на Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Борис Христов. Иво Папазов завладя англичаните с виртуозен джаз. Гласът на Валя Балканска лети в Космоса.

Няма по-силна мотивация за обединяването на Европа от желанието за мир. Доказателство за това е фактът, че повече от четиридесет години на континента цари мир. Нека възрастните ни подкрпят, когато искаме да подскочим и да помилваме слънцето, да не ни спират, когато плачем, а да ни питат защо"! Нека не ни се карат, когато храним птиците със закуските си! Нека ни оставят да счупим копия също като Дон Кихот, защото от такива деца-мечтатели се раждат истински хора, хора които могат самоотвержено да се борят и умеят да побеждават. А докато ги има тях, ще го има и света, и България'...

Вървя по улиците и гледам хора с каменни лица, замислени, тъжни. Толкова ли са нещастни българите? Не, не вярвам в това!

Нека се замислим всички и осъзнаем, че носим в себе си най-великото нещо в природата -живота. Нека си представим какви способности ни е дала тя, сътворявайки ни като интелигентни същества, и ще открием, че сме нещастни, само защото не знаем колко сме щастливи!

Но ние не губим надежда. Търпеливо чакаме деня, когато граници няма да има, когато хилядите българи, разпръснати по света ще се завърнат и заедно ще съградим една нова България, защото отдавна май забравихме легендата за хан Кубрат и пръчките -заедно сме силни, защото макар да сме малки и незначителни според някои, ние сме част от Европа, но от онази утрешна Европа, където вече бай Ганьо е саркастичен символ на миналото, а не реалност.

Книги, интернет, телевизия така опознавам сега света и хората, живеещи в далечни страни. Всички сме толкова различни, но и толкова еднакви. Какво значение има дали си от голяма или малка страна, в какъв бог вярваш, каква е кожата ти. Радват ни едни и същи неща - топлината на слънцето, спокойният ден, любовта и семейството, свободата да си личност, да четеш, да учиш, да искаш

Всички сме хора и би било чудесно да можем да общуваме помежду си без предразсъдци.Ако имаме добро образование, бихме могли да използваме всички врати и прозорци, отворени пред нас.

И моята България е прозорец и врата към Европа и света. Но тя е не само това. Тя е,
винаги е била и ще бъде част от тях. И ние бихме могли да я направим по-добрата част,
защото                                          

България е велика

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.