Афродита Гугушева - политология трети курс (2006/2007),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Мечтата за България

 

Има различни аспекти на концепцията за една държава. От гледната точка на политическата теория държавата и политическата общност са приравнени. Това ще рече, че политическото тяло се характеризира с потенциала да задава параметрите на развитието на една държава. Това от своя страна влияе върху развитието на обществото, защото държавата като такава формулира определен тип отношения между хората, тя внася ред чрез законите и гарантира справедливостта и равноправието за всички свои граждани.

България  е преминала през различни модели на държавност, преди да достигне днешното положение на демократична парламентарна република. Този исторически опит ни дава възможността да направим съпоставка между различните идеи за това каква трябва да бъде страната ни и да достигнем до определени изводи за това доколко представата за една  страна, преминаваща през преходен период в своето развитие от социализъм към демокрация, която е предложена на нашето общество, е реална. В случая няма да се спираме подробно на предишните управления, поради факта, че те са преекспонирани в общественото ни пространство от години и едва ли бихме откроили някой необяснен досега техен аспект. Идеята на това есе е по-скоро да обясни дали битуващите в масовото съзнание идеи за това каква трябва да бъде страната ни са реални и доколко те се базират на историческа предпоставеност.

Отговорността за обществената визия относно състоянието на страната от една страна пада върху популярната теза за безизходицата, в която е поставена България от многогодишните поредни неподходящо подбрани управленски подходи, което не може да се отрече като безспорен факт. Но неоспорим е и друг факт в последните години страната ни отбелязва напредък в определени аспекти на своето развитие, които сякаш остават незабелязани и недооценени в широкото обществено пространство. Това може би се дължи на вродената неангажираност на средния представител на гражданското ни общество с държавността и законността. Тази незаинтересованост води след себе си една нереална представа за предназначението на държавата като институция, а оттам и нереалните очаквания тя да помага за всевъзможни неща.

Друг фактор в изграждането на идеята за България е високата степен на необразованост. Тя в голяма степен способства за изграждането на митичния образ на чужбина, където хората си живеят добре. Позитивното отношение към чуждото засилва интензитета на негативизма и необвързаността на българина с неговата политическа реалност. Стремежите на българите да станат част от други държави или да подражават на чужда култура, без да имат ясна прерстава за същността й, донасят незадоволителни резултати, за което отново вината се прехвърля на държавата.

Съществуват, разбира се, още редица фактори, определящи очертанията на България в съзнанието на нейните граждани. Важно е да се отчете, че цялостната картина не е положителна, а мечтаният облик на страната е натоварен с множество суперлативни категоризации. Това предопределя и негативното отношение към всякакви управленски действия. Като извод в случая можем да посочим огромната нужда от фундаментални промени в обществените ценностни категории. Тази нелека и изискваща голям период от време задача стои пред българския интелектуален елит, защото именно той е в позицията да задава нормите и да дава ценностните ориентири на едно общество. Това е и средата, която трябва предвид световния опит да изгради основните насоки и да поддържа единен курс, в които да се развива страната ни.   

    

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.