Волен Сидеров

 

     Елена Андреева

    

Някак неусетно, без да му се обърне особено внимание, един феномен започва да се установява, повече или по-малко трайно, в българската политика. Това е партия “АТАКА”, начело със своя лидер Волен Сидеров. Засега позициите му са скромни и все още не будят сериозно безпокойство Гаранции, че така ще бъде и утре, обаче, няма.

Навлязла и установила се трайно в политическото пространство, личността на г-н Сидеров буди сериозен интерес както в медийните среди, така и сред широката общественост. С оглед прецизен анализ на лидера на партия “АТАКА”, ще се фокусирам, първоначално, върху биографичните му данни.

Волен Сидеров е роден на 19 април 1956 г. в Ямбол. По професия е журналист. В началото на 90те години е главен редактор във вестник “Демокрация”, а по-късно е заместник главен редактор във вестник “Монитор”.В момента е народен председател на парламентарната група на “АТАКА”. Депутат е от 11 юли 2005 г. в 40-то Народно събрание от листата на национален съюз “АТАКА”. Член е и на комисията по енергетика, автор е на няколко книги, посветени на световната конспирация. Според книгите на Сидеров малка група от евреи контролира света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации. Истински известен Волен Сидеров става с предаването се Атака по телевизия Скат, в което изразява личните си позиции по определени въпроси, касаещи проблемите в страната. Въпреки че според някои източници в миналото се е обявявал против Възродителния процес, той често е обвиняван в расизъм заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на българите спрямо турското и циганското малцинство в България и настояването му циганската престъпност да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност, при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. Оценките му за тези изказвания варират от “евтин популизъм” и “език на омразата” до “само Волен ще оправи България”  и “новият Левски”.

През 2005 г. Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в идващите парламентарни избори, но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации, обединени в Национален съюз Атака. Съюзът получава 8.2 % от гласовете на изборите и образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, напр. със Съюза на патриотичните сили и  войните от запаса Защита и нова зора, в следствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. Партия “АТАКА” получава регистрация едва след изборите, Сидеров се регистрира за кандидат президент на България на изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат вицепрезидент Павел Шопов. “АТАКА” е водещата политическа сила, твърди г-н Сидеров.въпреки реалната си загуба, Волен Сидеров е безусловен победител на тези избори в собствения си сегмент.Той задмина постиженията на предишни популисти от типа на Жорж Ганчев, които успяваха да направят фурор, но не и да пробият в същинската част на процедурата по избор. С влизането си на балотаж Сидеров постигна възможния максимум, освен това той печели позиции и спрямо конкурента си Борисов,Което значи, че бъдещето на ГЕРБ никак няма да е безоблачно

Всъщност, нямаше как и преди избори 2005 националистическата идея да не бъде компрометирана. Кукловодите от Позитанското задкулисие пак успаха да пробутат на родолюбивите избиратели менте политическа сила и лъжеводачи в нея. И за лице на цялата политическа заблуда сложиха начело Волен Сидеров.

Броени месеци преди изборите ловко го монтираха върху конструкцията “АТАКА”, експлоатираща националистически идеи и лозунги.преди това беше чужд човек за националистическите организации и сдружения, където изобилства от родолюбиви българи. Него, всъщност никъде не са го приемали за истински свой човек и това е много показателен извод от биографията му. Той няма своя среда, в която да е пуснал корени и която да го е дисциплинирала на основа писаните и неписани правила,да го е вградила в себе си, да го е проверила за лоялност към групата и индивидите в нея, в някаква степен да го е моделирала в някакво подобие на образа на средностатистическия си член.За да може да го представя като свой пред други групи, да му прелива от натрупаните си активи и да гарантира за него когато се предвижва към някаква обществена позиция. За целта , обаче ,трябва да си направил някаква поне скромна кариера да си натрупал поне 5-6 години престой сред редовия състав, да си се изкачил някое и друго стъпало в йерархията. Такава кариера Волен Сидеров няма, а вече е на прага на 50 год. си юбилей. Опитвал се е да се да пробие в различни посоки, главно по най- малкото съпротивление. Важното за него е било , и все още е, да придобие някаква значима позиция, по възможност веднага и от всички нейни облаги да вземе по много. Прибързаността и липсата на нагласи и готовност да върви равномерно-постъпателно по стълбата винаги го връщат в изходна позиция. Обикновено с трясък.

 Съдейки по неговите изяви, единствено на публичното поприще полага системни усилия и логично успява да постигне добри резултати. Всъщност Сидеров не е лишен от способности, има остър и комбинаторен ум, сравнително широки интереси, поглъща и обработва доста информация. Обаче му липсва системно образование. Пречи му сериозно и характерът. Препъва го непрекъснатото мятане от една посока в друга, липсата на ясна житейска стратегия на базата на коректна и реална представа за себе си  и за пределите на възможната си себереализация.Фатални за една успешна кариера се оказват и невъзможността му да поддържа стабилни и дълготрайни взаимноизгодни връзки, постоянните междуличностни конфликти, които постоянно си създава, където и да се задържи да работи повече от година.

 Като редактор на вестник Демокрация, Волен Сидеров се е занимавал с пропаганда, и то не каква да е, а с агресивен антикомунистически и проамерикански характер

 Истинската публицистична кариера на Сидеров започва във вестник Монитор през 1998 От тогава до публичните му изяви  в момента ставаме свидетели на неадекватните му фасони и претенциозни пози, на агресивната му конфликтност и постоянните му прояви на нетолерантност.

  Анализирайки биографията му не можем да установим поне слабо забележима лично негова си линия на поведение. Публично споделения от него цитат в пристъп на откровение “Аз поначало не съм ничий човек” се доказва и след появата му в ролята на яростен националист. В тези среди, сред запознатите с неговите идейно-политически превъплъщения образът му е предимно отрицателен.

      Водеща черта на Волен Сидеров е неговата импулсивност. Тя моделира действията му така, че те доста често се оказват внезапни, непланови или прибързани,. Изборът на действие се оказва необоснован, мимолетен, неуловим. Показателно е поведението на Сидеров през пролетта на 2001г, изричайки фразата “стига аз съм интервюирал този онзи, искам мен да ме интервюират.” Непрекъснатата му способност да създава проблеми на околните, го превръщат в конфликтна личност, личност, на която не й е присъщо самокритично мислене, а то е в основата на това, което наричаме съвест.

     Сидеров няма никакви задръжки да се представя ту като антикомунист, правозащитник на турци и цигани и враг на национализма, ту като пръв помощник на БСП, върл националист и антицарист.

     “АТАКА” вече търпи последиците от импулсивния стил на ръководство на водача си. Петър Николов излезе от ПГ, обясни че го прави заради авторитаризма на Сидеров и лакомията му за медийни изяви. След него още трима членове бяха изключени заради неподчинение на водача си. Въпреки многобройните си изяви и пози на непоклатим лидер с ясна позиция по всички въпроси, г-н Сидеров дълбоко в себе си крие слаб характер, който няма да издържи дълго на медийния натиск върху личността му.

     Задълбоченият биографичен анализ на Волен Сидеров показва, че водачът на“АТАКА” няма лично своя житейска стратегия, характеризира се, преди всичко, като импулсивна личност, а импулсивните лидери се ръководят, главно, от прищевките си, нямат трайни убеждения и често са нелоялни.  

     Особен интерес представлява и политическата стратегия на Волен Сидеров.  “ моята цел и стратегия е навлизането на партия “АТАКА” в реалната власт- изпълнителска и общинска. На местните избори идната година ние ще навлезем в местната власт и вече няма да се прави политика без нас в България.”В политически план лидерът на“АТАКА”  се стреми да превърне българската държава в средство за утвърждаване и развитие на българската нация, но не чрез политика на сплотяване, както би било редно и логично, а чрез политика на разединяване. Волен Сидеров съвсем очевидно недолюбва евреите, циганите и чернокожите. Това проличава във всяко едно негово изказване. Показателна в това отношение е и речта му след загубата срещу Георги Първанов, като особено запомняща е фразата “Първанов е избран главно от цигански и турски гласове в две последователни недели, които нарочно бяха избрани на голям ислиамски празник-22 октомври  и на националния празник на Турция-29 октомври. Турция си избра президент на България. ” . Ето така г-н Сидеров иска да реши националните проблеми-чрез политика на противопоставяне. Това ,обаче ,далеч не е единственото му отклонение от политическата линия на поведение. Политикът трябва да намира начин да отговаря спокойно, смислено на всички поставени му на публично място въпроси, особено тези на журналистите. Вместо да започне първата си следизборна пресконференция с оправданието, че не са фашисти, г-н Сидеров трябваше да очертае пред нацията и пред света как смятат да изпълняват своята програма, без да чакат журналистите да ги питат за това. След като заявява, че ще се опълчи срещу цялата досегашна политика, Лидерът на “АТАКА”  няма право да отговаря оклончиво на този въпрос. А с неуместното прекъсване на пресконференцията той самия показа колко е неподготвена коалиция “АТАКА” за поетата от нея борба. Друга линия на разминаване с установените политически стандарти при г-н Сидеров е тоталната му липса на уважение към останалите политически сили. Въпреки че ДПС, а след това и ДСБ се отнесоха уважително към “АТАКА”, това не попречи на Волен Сидеров ,още от самото начало, да изолира ДПС в Парламента като първа внесе предложение за промяна в Закона за изборите, според която право да избират и да бъдат избирани имат само онези пълноправни български граждани, които нямат друго гражданство. Това не пречи на г-н Сидеров да стигне и по-надалеч в желанието си за пълно господство- “АТАКА” е водеща политическа сила…Без “АТАКА”  вече няма да се прави политика в България.” Това което Сидеров, всъщност ни предлага е пътят на Милошевич. Вече е известно накъде води този път. Той не е пътят на България,защото низките страсти и невъзможността за трезв и рационален поглед върху събитията никога не ще успеят да разрешат обективно съществуващи проблеми, напротив, те само са ги задълбочавали.

    Накрая, е редно да отбележим, че появата и относителното укрепване на феномена Сидеров не е плод на случайност.Подобни типове   и модели съществуват навсякъде-беше само въпрос на време това да се случи и у нас.За днешна България нелепият феномен Сидеров представлява сериозен   изпит-изпит за зрялост, за цивилизованост. Плъзгането по опасната плоскост, по която той се опитва да бута българския народ и общественото съзнание ,би довело до национална катастрофа. Цялото това явно примитизиране на понятия като ред, законност, справедливост до нивото, на което той се опитва да ги афишира, би могло да доведе единствено до несправедливост, беззаконие и дисбаланс.  

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.