Велко Мушков  - политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

 

Приказка за моята България

 

Някога, в далечни времена една страна на име България се ширеше на далечни територии, земи необятни. Притежаваше, планини, морета... Европейско величие беше тя, смел и дързък народ строеше голяма цивилизация на християнска култура, основите на славянската писменост от тук поеха своя път...

Но дойдоха мрачни времена, и турци завзеха тези територии, някога люлка на европейската култура и посеяха страх, омраза, свирепо те убиваха, изнасилваха, отнемаха елита на това българско общество, разселваха го из анадолските земи, в които нямаше нищо...бе пустош. Пет века на насилие и злобна власт обезобрази българското население...

Но дойде освобождението от този деспотичен господар...България пое отново пътя си на свободна страна. Нещо се случи, нещо мрачно... В опит да обедини всички свои територии тя загуби, без да претърпи погром в нито една битка. Дойде катастрофата и нищо...Идеалът за обединена България рухна.

Тогава дойде комунизмът, който бе лошо, бе поквара за хората. Свободата си отиде и друг деспотичен господар и идеологическа премяна се настани на трона на властта. Но си отиде и той...Остави обаче неизлечима болест... Рухнаха ценности, моралът си бе тръгнал отдавна. Настана мрак за уж свободните българи. Много натрупаха богатство, много останаха бедни и ограбени. Настаниха се политическият хаос и икономическата разруха...

Дойдоха обаче нови времена. Българинът започна да си вярва все повече, приобщи се към европейската модерна цивилизация, взе си поуки от грешките, които бе допуснал, бедността изчезна, хората вече не си спомняха за нея, вече нямаше такива, които продаваха своето изкуство правено през много дни на усилена работа за мизерни и подигравателни жълти стотинки, завистта се изкорени, хората се подкрепяха за всичко, те бяха обединени...

На политическата сцена дойдоха млади хора и макар и неопитни те бяха чистосърдечни, не крояха планове за натрупване на богатство, не ламтяха за власт и позиции, нямаха задни мисли. Възвърна се моралът в политиката, учудихме Европа с нашето постоянство в работата, усърдността с която се осъществяваше благоденствието на българското общество...

Животът се промени, хората вече не се чувстваха унизени и ограбени. Икономически България се превърна в стабилна страна, без серийни показни убийства на подземни босове, хората не ги беше страх за живота им, когато вървяха по улиците. Неизвестността за "утре" си отиде. Младото население се обучаваше качествено в училище, чалгата в обществото се изкорени, шоуто вече не интересуваше никого, защото всички имаха ясни лични цели, а и множество общи такива, които сплотяваха, които даваха смисъл на живота на българите.

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.