Роналд Рейгън-бащата на новата генерация американски консерватори.

Станислава Илианова Цонева

 

Роналд Уилсън Рейгън е американски политик от Републиканската партия който е роден на 06.02.1911 година в Тампико и е от шотландско-английски произход. Той е 33-ти губернатор на Калифорния (1967-1975) и 40-ти президент на САЩ (1981-1989). Преди това е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.

Той живее в град Диксън. През 1927 г. на 16 години Рейгън почва работа като спасител в Лоуъл Парк.Той остава на тази работа още седем години През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава икономика и социология и завършва през 1932 г. Там той завързва множество дълбоки приятелства и развива дарбите си на разказвач и актьор. В Калифорния през 1937 г.Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Πовечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за най добро своя представяне това в Кинг Роу (1942), където пресъздава образът на войник, чиито крака са ампутирани. Следващата година /1940/на 26 януариРейгън се жени за актрисата Джейн Уайман. От който брак имат две дъщери и един син който са осиновили. Роналд и Джейн се развеждат на 28 юни 1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март 1952 г. за актрисата Нанси Дейвис с която имат дъщеря и син .

Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и Новия Курс. В края на 40 те години той е един от най-видимите защитници на президента Хари С. Труман. В началото на 60те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи . Първият му истински важен политически пост е ролята му в Гилдията на филмовите актьори . В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в Холивуд. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на ФБР под псевдонима Агент Т10, без да се обявява против тях публично. Той подържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените черни списъци. Вярвайки, че Републиканската партия е поспособна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. за Ричард Никсън през 1960 г., макар и все още да е демократ.

Една от найголемите грижи на Рейгън е смъртното наказание. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г.. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки обявеното му съгласие със смъртното наказание, той издава две амнистии и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива амнистии в Калифорния не са прилагани. Рейгън се обявява за ликвидирането на щатската система на психиатричните клиники, като твърди, че обществено базираните хосписи и лекуване ще заместят насилствената хоспитализация, която той счита за нарушаване на човешките права. Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд , но пак е победен, макар и с малка разлика.Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на старата гвардия в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащия държавен глава. На Конвента на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати чувстваха, че са гласували за неправилния човек.

През 1980 г. Рейгън найнакрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на Джордж Буш. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш декларира, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително поумерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент вуду икономика. Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложната ситуация, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономически просперитет, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята. На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конвента на Демократическата партия казва Г н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам. Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента й в Тексас в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в Олимпиадата в Лос Анджелис. Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от найголемите гафове на президента , който казва Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон , с който Русия се поставя извън закона за винаги. Почваме бомбардировките след пет минути. по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, той се представя значително поуспешно по време на втория и се радва на убедителна преднина пред Мондейл. Рейгън описва себе си като икономически либертианец, подкрепящ намалението на данъците, помалкото правителство и дерегулациите, освен това е за твърда ръка срещу престъпността. Кризата със заложниците в Техеран /Иран/ дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а изчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън. Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна сделка между правителството на Иран и найблизките съветници на Рейгън, за да се избегне т.нар. октомврийска изненада т.е. освобождаването да стане малко преди изборния ден и така да бъде повлиян резултатът в полза на Картър. Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контрола на цените върху петрола и така да стимулира развитието на икономиката. През лятото на 1981 г. президентът уволнява поголямата част от въздушните диспечери, тъй като започната от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса, че може да предприеме потвърда политика спрямо профсъюзите.

Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено стагфлация (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на Федералния резерв Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат - икономистът Милтън Фридмън, го поздравява за това, че съзнателно е предизвикал рецесия, за да спре инфлацията, а през 2004 г. каза По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 198182г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез монетарни ограничения и временна рецесия. Във всяка своя област той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга монетарна дисциплина, със значително намаление на данъците, което да доведе до оку ражаване на инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от опонентите му като вуду икономика и рейгономика, той успява да прокара през 1981 г. впечатляващи намаления на данъците в Конгреса. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростните протести на демократите.

След рецесията от 198182 г., икономиката се насочва към драматично подобрение в началото на 1983 г. Администрацията на Рейгън твърди,че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година. Въпреки това, увеличаването на разходите за армията, поради новия курс за водене на Студената война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са виждани от години. Камарата на представителите, където доминират демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният публичен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980г.) до 41% (1989 г.) най-високото ниво от 1963 г. По време на президентството на Рейгън инфлацията спада , икономиката добавя нови работни места, безработицата намаляв, в допълнение нивото на бедните граждани спада от . По време на двата му мандата всички икономически групи повишават приходите си, включително и тези с найниски доходи. Рейгън дискутира проблемите на болестта СПИН и участието на правителството за третирането й по време на пресконференция през 1985 г.Въпреки популярните критики, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ.

Той прави също така център на политиката си в борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу абортите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с найсилни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд Сандра Дей ОКонър и Антъни Кенеди, гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението Роу с/у Уейд.

Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. През 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и в Закона за гражданските свободи от 1988 г., който предоставя компенсации на японците от американски произход, държани в лагер по време на Втората световна война. Рейгън подписва закон, с който се въвежда смъртно наказание за убийство, свързано с трафик на наркотици.

Бил Шнайдер, главен политически анализатор в CNN казва: 1980 година е година първа за консерваторите.Нищо по-важно не се е случило за тях преди 1980-та.Цялото консервативно движение днес идва от Роналд Рейгън.Руди Джулиани, Колин Пауъл, Джон Маккейн.Всички те, по един или друг начин бяхарейгънисти.Всички те дойдоха под чадъра на Рейгън и цялата републиканска партия води произхода и своята легитимност от този човек Като президент преоритети на Рейгън бяха изграждането и развитието на американските военни сили,намаляването на данъците,ограничаването на броя на бюрократите в администрацията и оттегляне на правителството от живота на хората.При неговото управление дефицита в бюджета на САЩ достига рекордни нива.

След Рейгън се появили две тенденции в американския политически живот,които продължават да са силни и до днес:разделението на американските избиратели по полов и религиозен признак.За републиканската партия,след неговото управление,започнали да гласуват повече мъже,докато жените се насочили към демократите.Също така със своята вяра в Бога Рейгън привлякъл религиозните гласоподаватели както никой преди това:/Рейгън довел религиозните консерватори в Републиканската партия/-забелязва Бил Шнайдер.И до днес те са основата на тази партия. Един от неговите политически противници,бившият вице-президент Уолтър Мондейл, казва ,че със своята визия за вътрешната политика и икономическата политика на САЩ Рейгън е билпредизвикателство за демократите,което никой днешен републикански президентски кандидат не може да надмине Роналд Рейгън е първият президент след Калвин Кулидж (1923-1928), който публично защитава традиционните американски ценности, заложени от Отците-основатели. Той не се поколебава да заяви, че "правителството не е решение на икономическите проблеми, то е същината на проблема". Икономическата политика на Рейгън не е сбор от случайни мерки, а целенасочена и аргументирана подкрепа на свободния пазар. Реформите му не идват с извинения, а с морална убеденост в правотата на предприетите действия.

Консервативните идеи се превръщат в политическа програма до голяма степен заради Роналд Рейгън, който между другото е наричан и Големият комуникатор. Рейгън открито заявява, че "няма граници пред свободната инициатива". Епохата след Рейгън отбелязва процъфтяване на предприемачеството, нови работни места и увеличен доход за всички американци. Нихилизмът на Голямата депресия и хипи поколението е преодолян и заместен с уважение към семейството, труда и съзиданието.

Тази консервативна революция обаче не би се случила, ако нямаше политик и лидер като Роналд Рейгън. Обръщането на половин век интелектуална инерция, морален релативизъм и политически компромис не е възможно без отдаденост, смелост и постоянство. Ако трябва да откроим едно качество на президента Рейгън, то това е неговият кураж да предложи предизборна платформа, която открито обявява намеренията за повече свобода на бизнеса и по-малко държавно регулиране.

По своята решителност Рейгън е сравняван единствено с баронеса Маргарет Тачър, която върна блясъка и просперитета на западаща Великобритания. Тя най-добре знае колко е трудно да се правят радикални реформи, и отдава заслуженото на куража му:

"От самото начало Роналд Рейгън отправи предизвикателство към всичко, пропагандирано от левичарския политически елит на Америка. Те вярваха, че Америка е обречена на упадък: той вярваше, че съдбата й е бъдещо величие. Те вярваха, че рано или късно западният свободен пазар и социализмът в съветския свят ще се слеят и ще доведат до някаква форма на социалдемокрация: той, напротив, вярваше в рождения провал на социализма, който скоро ще отиде на бунището на историята. Те смятаха, че проблемът на Америка са хората, макар да се срамуваха да го кажат открито. Той вярваше, че проблемът на Америка е американското правителство и не се страхуваше да го заяви открито". На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния, за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. В пос ледствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещната му реч на Националния конвент от 1992 г., често се изказва срещу 22-та поправка, която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.

През 1994 г. на Рейгън официално е поставена диагнозата Алцхаймер. Той информира нацията за състоянието си на 5 ноември същата година чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така познатия оптимизъм. С минаването на годините болестта му постепенно разрушава умствените му способности и го кара да търси изолация.Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния и е погребан в президентската си библиотека.

 

Използвана литература:

Тери Диъри

История на САЩ

Речник по международни отношения

Интернет

 

 

 

 

 

 

 

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) Защо преходът беше такъв? Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

 

 

 

Copyright 1997-2007 OMDA Ltd.  All rights reserved.