Пламен Костадинов -  политология трети курс (2006-2007),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

 

Какъв е идеалният тип личност през капитализма в България?

 

 

 В различните социално-политически системи няма идеални личности. Те се раждат според определеността си в държавната йерархия и определените условия. Затова самите личности са различни за различните времена. Раждат се герои, но се срещат и врагове. В повечето случаи обществото излъчва личностите си, а те се формират не само на собственото си умение да се развиват, а и на собствените си способности в политическата ситуация. Успяват тези, които имат власт и са силните за момента

 Успяват и тези, които съумяват да влагат капиталите си и да получават възвращаемост от тях. Представата за идеалната личност е нещо субективно и почива на собствената преценка. Идеалният тип личност за мен трябва да притежава няколко качества: да умее бързо да се ориентира в различните ситуации, способност да разграничава изгодните от фаталните препятствия, да не оценява прибързвайки, да има стремежи и цели и да ги постига, да изслушва другите, но да не се влияе от мнението им, да има нюх, за да предприема правилните ходове, да преценя рисковете и да може да губи. Идеалният тип личност трябва да умее да търси и предлага, да познава пазарните особености, да има готови изработени шаблони и да ги прилага на моменти. Капитализмът не познава морала, защото да печелиш не означава да правиш отстъпки, да предаваш територии, да губиш позиции само защото трябва да се съобразяваш с другите. Капитализмът е несъвместим с човешки чувства. За него човекът е благо, средство, което може и трябва да носи пари, да прави всичко, което му се нареди, и да изпълнява. Премереният риск трябва да движи идеалния тип капиталистическа личност. Той трябва да е гъвкав спрямо политическата ситуация, да посреща нагласите на политическите сили, които управляват, и да проявява разбиране към тях, дори това да противоречи на представите му за нещата. Начините за лобиране трябва да са му под ръка. Забогатява се, когато се влагат капитали. Капиталистът трябва да познава своята конкуренция, да не се бои от нея, а напротив - да я търси, да я предизвиква, да я провокира, да се страхува от нея и да помага за нейното развитие, защото щом има конкуренция, човек се бори, развива, самоусъвършенства, бори се с другите и става участник в състезанието за надмощие. Там успяват силните. И не само в бизнеса е така, но и в политиката. Идеалната личност не на всяка цена трябва да е високо образована, но колкото повече знае, толкова по-добре. Познанията трябва да са в различни области и да не са ограничени в определени рамки. Капиталистическата, успяваща личност трябва да е наясно с това, кое може да се купи евтино и да се продаде по-скъпо, какво може да се изтъргува на повече хора и да му донесе по-голяма печалба. Определянето на ресурсите и важните хора, които ще помагат за успевяемостта на личността също са от важно значение. Идеалният тип трябва да умее да подбира хората до себе си и тези, с които да работи. Почти не се срещат идеални личности, защото те не винаги притежават всички качества за успех. Всяка личност носи отпечатъка на своето време, в което живее, а това понякога му пречи да се развива и успява.

В нашата страна идеалният тип капиталист носи отпечатъка на друг популизъм. Обществото третира успелите като хора, свързани с криминалните среди и сивата икономика, и като хора, които служат на определен кръг политически личности. Ситуацията у нас ни кара да имаме тези съмнения, защото у нас липсва прозрачност на капиталите и произходът на парите не е съвсем ясен.